Аз ще ставам да уча. Чао. 

Явно.   kidddin'
Всеки родител е различен, you know..  Нашите цял ден са на работа и се връщат по това време и прекарваме остатъка заедно. Нали знаеш.. Разказваме си какво е ставало, как е минал деня. И дори и да не работеха толкова, просто се разбираме и дори когато имам слаба оценка или нещо такова те го приемат спокойно, казвайки ми,че всичко ще се оправи.  Подрепят ме и определено не си изкарват яда върху мен и брат ми.

Страхотна е !   

В последно време всичко е супер,а и има едно момчеееее ... 

Възможно е..

Хм, доста относително казано е " За какво може да се говори с теб? ".
Има ужасно много различни характери на хора. Всеки има своите интереси и възгледи към живота. От моя гледна точка се опитвам да предразположа всеки един човек, решил, че иска да поддържа контакт с мен, да може да водим теми от всякакъв вид. Дали ще е за живота, за чувства, училище и така нататък не е от значение. Смятам, че контактуването с мен не е ограничено и може да се говори за абсолютно всичко, стига да мога да помогна (т.е да дам съвет и прочие). Трудно допускам хора до себе си, което може би до някъде не е ок, но от друга страна погледнато е доста добре. Тези, които не желая да бъдат в обкръжението ми и започнат да водят разговор с мен са ми адски досадни и противни. С такива хора не мога да говоря за нищо, което ме интересува! Та, общо взето така стоят нещата.
Човек добре трябва да преценява хората около себе си, за да може да общува с тях подобаващо.