Лека,мека от мен! 

Добре,ясно ще пиша пак в минало,но имам една готова част която е в бъдеще,така че и тази ще е в СЕГАШНО време,пък нататък ще е както преди.

Част ІV

Дълго време оставам загледана в тъжния поглед на Кай,който е потопен в сянка,само зениците му съвсем леко заблестяват в тъмницата и само те се отличават от пустата тъмнина.Гледам го право в очите,които едвам различава,но той сякаш не ме вижда,а гледа някъде през мен.За първи път го виждам да изглежда по този начин.Толкова отпаднал и изпит.
-Не ми пука. -казвам и сядам на леглото.В момента в който бедрата ми докосват студеното полирано дърво,Кай вече е от другата ми страна.Седи и ме гледа с приглушен поглед едвам доловимо разкаяние и тъга.
-Не можеш просто да захвърлиш нещата и да умреш. -казва безпомощно,сякаш няма какво да направи и аз се облещвам срещу него сякаш не виждала никога,как той се подпира на една ръка,но залита и едвам не пада на леглото.Хващам здраво лакътя му,но въпреки това,той се струполява на леглото.Лягам безпомощно до него и го гледам в черните дълбоки очи.
-Какво ти има? -питам като се надявам,да каже,че просто е уморен,но докато се залутвам в мислите си не забелязвам,че Кай вече го няма до мен и в главата ми ехти само едно единствено изречение. ,,Върни се на зад,ако не искаш да умреш." Усещам се,че ме гони параноя и се преобличам,обличам широката тениска с която обикновено спя и се завивам.Унасям се в дълбок сладък сън.

Намирам се на зелена поляна с много цветя.Усещам,че е най-щастливия ден в живота ми.Слънцето нежно милва кожата ми и я дарява с топлина,листата  на малките но пъстри цветчета се люшкат в такт с вятъра,но усещам,че нещо не е наред.Всичко изглежда някак перфектно,даже прекалено перфектно.Цветовете са ярки,тревата е яркозелена,цветята са цветни.Всичко е искрящо,вдъхващо спокойствие,но на мен ми вдъхва повече безпокойство отколкото на който и да е на мое място.
Изведнъж се събират облаци.Небето посивява и започва да вали.Цветята вехнат,а цветовете избледняват.Приисква ми се да имам чадър и тогава той се появява в ръцете ми.Отварям го и той спира валежа над мен.Но всичко става сиво и неприятно.Изведнъж в далечината виждам нечие тяло.Лежи на земята и си помислям,че в съня ми има някой.Започвам да тича към него,но колкото повече го приближавам,толкова повече ми се иска да се върна,само че нещо не ми дава.Продължавам да тичам и все повече разбирам кой е това.Това съм аз,по-скоро моето тяло.Разбирам,че аз не съм в тялото си.Тогава започвам да крещя и да плача,когато се появява Кай.Който ме повдига и ми казва,как ако не искам това да се случи,трябва да се върна назад и да оправя нещата.

Тогава се будя и рязко се изправям от леглото.Чувам прокашляне в десния долен ъгъл на стаята и осъзнавам,че не съм сама.
-Кошмар ли сънува? -пита ме познатият глас на Кай,който сега и толкова отпаднал и дрезгав,сякаш се е разболял от грип.Идва до мен и сяда.Вглеждам се хубаво в лицето му и сега като че ли си е същия както беше и преди.Докосва с ръка кракът ми и аз потрепвам,защото дори и през това дебело одеало,усещам студенината на тялото му. Кай маха ръката си от крака ми и ме пита:
-Много ли ти е студено? -клатя отрицателно глава.Завряла съм.Кипя като свалена от котлона тенджера.
-Заспивай. -казва с вече не чак толкова пресипналия си глас и аз послушно си лягам обратно.Усещам как става и отива в ъгъла.
На сутринта ме буди звънливият звук на телефона му,който ме известява,че имам съобщение.
,,Да се видим днес,ще ти се реванширам заради дъжда и мокрите дрехи.
Джейми."
Затварям съобщенията и се чудя от къде Джейми е взел номера ми.Оставям телефонът от където го взех и виждам малко бяло хвърчащо  листче.Взимам го и разбирам,че е от Кай.На него той ми обяснява,че ще се върне довечера,защото има да свърши нещо важно.Оставям листа и си спомням за пресипналия му глас.Потръпвам и тръгвам да се обличам.
-Ще закусваш ли? -пита ме майка ми която тихо отваря вратата и е с толкова размазан грим,че веднага мога да се досетя какво е ставало в спалнята.
-Не.Къде е татко? -питам и забелязвам,че тя се напрегва и казва:
-Той е в командировка. -казва тя и аз се потрисам от мисълта която пробягва през мислите ми.Става ми ясно абсолютно всичко.
-Все тая.Чао. -казвам и затварям вратата под носа и.
-Мило. -познатият кадифен глас на Кай ме гали и аз се обръщам преливаща от енергия,като го виждам да стой зад мен същият както преди,с онзи психарски поглед и прекрасна сексапилна усмивка.Прегръща ме през кръста и ме целува по бузата.Усещам топлината на тялото му и топлите му устни.
-Ти си тук? -питам накрая изненадано.Кай кимва и ме оставя да се облека на спокойствие.Обличам се и той ме прегръща с това движение ме събаря на леглото и ме дарява с една страстна целувка.
-Трябва да ти помогна да събереш необходимото за да се върнеш назад.А и наистина съжалявам,че напоследък съм толкова странен,просто не се чувствам добре. -казва той и настроението ми окончателно замира.
-Добре.-казвам и го целувам на свой ред. -Какво ми трябва? -питам го и той става.Хваща ме и аз сядам в скута му.Вади едно листче от джоба си и кимна към него.
-Всичко това.

Емм той сега не е на линия в скайпа ,ама когато влезе ще му пиша ;Дд хяхя Ти кп? :д

Тя еееееееееееееее  Чефо ше падне ;:ДД

Екстра.
Ти?

,,Играч на Карти."
Слушаш ли музика в момента?

Оке ей сега влизам.
Ми добре съм.Ти?

Безсмъртна.

На четиринадесет?

Печена.

Защото има 4 леви крака :Д
Защо животните имат по четири крака?

На CheRRy_LiPs.xD