Веднага написах sms  на най-добрата ми приятелка да си навие аларма за 10:00,да бягаме.Цитирам какво и написах:"Утре ставаш в 9:30 и в 10:00 отиваме в парка да покажем малко фитнес телце"

П.П:Сори за спама.:|

И на мен ми харесва.НЕКСТ! (f)

Само това мога да напиша:    

Много е силно и сигурно ще се повторя-още по-хубаво е,защото мисля,че си го написала след като си преживяла нещо и това са ти чувствата.(:

Една наистина хубава книга.Малко е фентъзи,но случващото се може да стане реалност.Илса Бик пише много унасящо и горещо ви препоръчвам да прочетете книгата й.Ако искате драснете по един коментар,за да кажете на вас как ви се е сторила меко казано "книжката".(:

Не намерих подобна тема,ако има моля за извинение.(:

Мислейки какво става се сетих за дядо.Пуснах ръка и докоснах изгладената от времето и препятствията,през които е минала повърхност на дядовите столове.През ума ми минаваха толкова топли спомени.Беше издълбана фамилията ми-Минк.Имаше и дата,на която все още не знаех какво се е случило.
Никой не ми казваше какво се е случило с Джесика...или...просто нямаше кой да ми каже.
В стаята беше тъмно,но този мрак не беше приветлив.Единствената междукаща светлина идваше от камината.Реших да изгоря листа с изразените ми чувства.Пуснах го между догарящия бук и се насладих на краткия,но ефектно силен пламък.Той освети стаята и аз видях отново онези две проницателни зелени очи на Чара,но този път те бяха по-различни...

Абсолютно съгласна съм,че го правят заради гъзарията.Кифлата на училището почва и нали е "готина" и всички овчици след нея.

А,не аз като мързелувам вестници чета и решавам судоку.

Да,недей да викаш родителите си,защото след това ще стане още по-зле.Момичето от първия пост е право-ако не става с добро,давай с лошо.Дръж се по същия начин с тях както те с теб.Дори и по-зле.Да видим какво ще стане.Пиши,за да ни кажеш какво става.(:

О,йеа.Факт.
Дишаш?!

Обичам ви хора!

Пламъците се надпреварваха кой ще стигне по-далеч.Гледайки тази унасяща битка аз виждах образите на близки хора.Те седяха на една поляна и се смееха,все едно нищо не се е случило.Жените бяха облекли бели рокли с дантели в краищата.Мъжете носеха ленени ризи и къси панталони.Мен ме нямаше.Този факт единствено Джес забелязваше.Тя седеше настрана и правеше венче от цветя за някого.Изглеждаше толкова замислена.Всички знаеха какво става,но се бяха примирили.Сякаш не те,ами аз бях мъртвата.Сякаш те живееха,а аз ги гледах от небето.Какво се случваше?

Чудесно,имаш голям талант,но още по-хубаво е,че го развиваш прекрасно! (f)