surе! няма проблем само да си измисля тема   

амии просто ей така си го написах ... за разказ не става - много е късо . стихче - няма рима    значи остава, че просто така си го написах

лошото на писането ми е, че мразя полсе да проверявам  иначе знам как се пишат тези думи (ръкописно) , но когато пиша на клавиатура (а тя моята клавиатура ква е .. едвам виждам буквите на това малко лапточе ;д) става малко трудно, а после въобще не гледам да редактирам или проверявам .. даже и в мненията ми съм пълна с грешки, понеже не проверявам

Още нещо от мен

Отново погледнах към водата; виждах лицето си ясно, само леките вълнички понякога разваляха образа ми. Подухваше лек ветрец. Кучето до мен излая. Сигурно имаше някакъв проблем. Не можех да видя - бях сляпа. Фантазията от преди малко изчезна за един миг. Мечтата да прогледна бе недостижима. Колкото и пъти да се бях опитвала да върна зрението си ... многото операции, безбройните празни надежди... всичко това ме караше да се примиря - ще остана завинаги в тъмнина. Опитах да си представя нещо. Още имах бегли спомени от живота преди. На ум виждах една зелена поляна, безброй цветчета и едно момиче. Момичето изглеждаше досущ като мен. Сън ли беше? Малкото дете тичаше и се забавляваше, радваше се на природата. Смееше се, а малката бяла рокличка игриво се люшкаше насам-натам заради игарата на момичето. Потънах в тази красива картина. Но това беше просто фантазия. Фантазия състояща се от бегли спомени и моето изражение. Не знам как изглеждам сега, но като малка имах голями червени бузки и руса къдрава коса спускаща се горе-долу до кръста. Изведнъж момичето от въобръжението ми се спря. Затича се. Тичаше към жена. Майка ми? Прегърнаха се силно. Усетих, че една сълза се спусна по лицето ми. Възможно ли е? Възможно ли е да роня сълзи, дори когато съм сляпа? Въпросите навлизаха в главата ми. Кучето отново излая.
"Бенджи тихо!" изсъсках аз. Опитах се да се върна към фантазията, която бе създал умът ми. Исках да видя лицето й. Лицето на жената, която прегърна детето. Тази жена се бе появявала в толкова много фантазии и сънища. Исках да видя лицето й. Знам, че това бе майка ми, но не бях напълно сигурна в това. Опитвах се. Не успях да се върна към моята вълшебна фантазия. Защо? Защо отново живота ми отнема и малкото което имам? Единственото, което виждах сега бяха фантазиите ми. Въображението ми ми помагаше да си представия сегашния свят. Все повече се обеждавах, че мечтата ми така и няма да се сбъдне. Мечтаех да видя света. Да се събудя от тази тъмнота и да се възнаса из светлината, която виждам. Това бе невъзможно. Наведох глава.
"Трябва да си тръгваме вече." каза някой. Обърнах глава и кимнах. Може да не виждах, но все още се крепях. Момичето, което ми бе казало, че е време да си тръгваме ми помогна да стана и сложи в едната ми ръка стоманеното нещо, което ми помагаше да ходя заедно с кучето. Хванах го здраво.
"Да тръгваме! Бенджи хайде." казах аз и порастресох леко стоманените скоби, колкото кучето да се усети и да тръгне. Усещах как още една фантазия се намъква в главата ми. Този път успях да видя лицето на жената. Вече бях сигурна. Това бе майка ми, а момичето бях аз. Имах надежда. Надежда, че някой ден ще прогледна и хората ще ме гледат с други очи, не като обикновенния инвалид изпречил се на пътя ми.

П.П. ННе мисля, че се получи много хубаво, малко ми се струва объркано, но реших да го пусна...

ехх =>>> 8

дамм помогна ми   мн търсих подобни на тези с музиката  мерси

тъй като не ми стигна да напиша на заглавието ТОЧНО какво ми трябва ще го напиша тук
значи трябват ми снимки на аниме момиче в училищна униформа
(нещо подобно на тази)
http://static.desktopnexus.com/thumbnai … mbnail.jpg

и на момиче, което слуша музика
http://kaprizen.com/?cat=17&img=1020158

Мерси предваритлно!

не
Сиси?

xXx_lority_xXx
има 11 пръста - 4 на едната ръка и 7 на другата

ех зависи от кой е отправена критиката смис ако е някое мекотело или кифла ест, че ще я изтърпя и после ще им налея ум в главата.. но виж ако е към нещата, които пиша я приемам насериозно и даже съм благодарна на тези, които ме критикуват

в час по БЕЛ господина ни задал някъв въпрос ... никой не вдига ръка камо ли да си отвори устата всеки прай нещо; един си чертае, друг си рисува, трети пък си тананика нещо или пък се е загледал в тавана и брои мухите. Накрая нервите на господина не издържаха и като почна да вика "Абе мухльовци я веднага да ми отговорите, че хвана ли ви живи ще ви одера!!" никой нищо не вика или прави. след вече 2 мин всички към старите дейности   и пак " Толкова ли сте прости? Да ви се невиди и класа! Къде търсите отговора бе?!! Зазяпали сте се в земята като че ли ще ви излезе отговора и ще ви удари по челото!! Или пък загледани в тавана.. да не очаквате някой самолет да се разбие, да падне тавана и чак тогава да ми отговорите? " Пак никой нищо не прави освен да го зяпа като отровени от гъби и пак всеки към старата дейност, кой към тавана се загледал "очаквайки самолет да се разбие да му дойде отговора в главата" , кой си чертае, рисува ... ии накрая тоя господин като се ядоса ама вече и почервеня горкия    " Е мамка му да е*а и учениците сте! Тръгвам си ! Не може да се работи с такива деца дето и риба в чантата са готови да ти сложат! " отвори вратата и си замина а ние "носете рибата със здраве" .. от тогава тоя учител не стъпва в нашия клас 

http://www.youtube.com/watch?v=PMD1k16baVE&feature=av2e
e какво мислите за клипа? Мен лично много ме кефи   

ще й купя хероин    аа ако не й допада .. хмм едно малко меченце

Напълно е възможно! Но естествено всичко зависи от човека. Дали той иска или не иска да бъде приятел с бившия си.. все пак почти всяка връзка свършва със фразата "Може да сме само приятели"