Хората умират,само и само да ми е гадно!Боже... =(

Не съм била,но не би трябвало да има. =)

–Тази ми е любимата – смеейки се,посочих една малка снимка в ъгъла на албума.На нея Шон беше свил устни и гледаше с ококорени очи.Аз стоях до него,плезейки се насреща му.Толкова спомени ми навяваха тези снимки,тези албуми...Едва за месец с Шон бяхме запълнили всяка една страница с купища любими моменти.За толкова кратко време,бяхме изпитали толкова много.
Бях седнала на тъмносиния диван у тях и се смеех на воля.Нямахме нито една нормална снимка,може би,защото ние не бяхме такива.Когато затворих албума и вдигнах поглед,забелязах,че Шон ме наблюдаваше от кремавото на цвят канапе срещу мен и се подсмихва.
–Какво?Какво има?–усмихнах се,оправяйки косата си.Най-вероятно тя не беше наред.–Защо се смееш?
–Чувала ли си се?Имам предвид-как се смееш?–не спираше да се усмихва.
–Какво ми има на смеха?–удивено го погледнах аз.
–Смееш се възможно по най-фалшивия начин...–ухили се той.
–Моля?!Лъжеш!Не е вярно – обидих се на шега аз и запратих една декоративна възглавничка по него.
–Щом казваш...–измънка той и дойде на дивана до мен.Целуна ме леко и ме побутна,колкото да стана.
–Я да те видя!Брей,наконтила си се – възхити се той.
–Мхм,все пак трябва да изглеждам далеч по-добре пред приятелите ти – сериозно казах.
–Тина,ще те харесат и без всички тези джунджурийки по теб.А и все още не ми е ясно,защо е толкова важно за теб,цялото училище да те познава и по-важното – уважава?–въздъхна неразбиращо той.
Какво да му кажа?Че ме е страх?!Така си беше.Истината е,че в предишното ми училище позволих на много хора да се гаврят и подиграват с мен.Че кифлите успяха да ме стъпчат,а бройкаджиите да си поиграят с мен и за ме захвърлят.Затова исках да променя нещата тук.Да знаят коя съм и че не могат да ми стъпят и на малкия пръст.По-добре да изградя този образ–на безпощадна гаднярка,отколкото на беззащитна хлапачка.
–Без причина.

София. =)

Не позна. =)
Рак?

Честито и весело лято! =)

–Кои бяха тези?–Шон седна до мен на външните училищни стълби и кимна въпросително към отдалечаващите се момичета.
–Подмазвачки.Май всички тук са такива...За Бога Шон,ти си намери куп приятели,а аз все още дружа с откачалки,които не могат да различат "Gucci" от "Armani"...–отчаяно го погледнах,с надеждата да сподели тъгата ми,когато осъзнах,че той още по-малко би могъл да ги различи.
–Леле...горките – усмихна се той.Сарказмът му обаче не ми беше от полза.–Виж,когато си дружелюбен с хората,намираш приятели.Може и ти да пробваш.
–Ха-ха – ядосано го погледнах.
–Стига,Тина,тук сме от месец,всеки си търси дружка,не стой на едно място,върви и си намери една – подкани ме той.
–Звучи окуражаващо,но чуй сега...Джесика е била на двора,когато Оливър...–изчуруликах аз.Шон завъртя уж досадно очи и хапна от картофките,които се намираха между нас.
–Какво?Не искаш ли да сравним тяхната връзка с нашата?–погледнах го тъжно.
–Не,не,разказвай,слушам те – усмихна се той.
Докато му споделях как Оливър е предложил на Джесика,се наслаждавах на кафеникавата му коса,на сивите големи очи,на тръпчинката,която се появи от смеха му,на перфектните му устни и въобще на всичко.Беше неземно красив,но причината да съм с него беше,че споделяхме общи интереси,а именно омразата към сладникавата романтика,както и към кифлите и бройкаджиите.В нашата връзка,аз бях гадната и важната,а той-отзивчивият и милият.Не си подарявахме подаръци и не си честитяхме "Св.Валентин".Когато тръгнахме да ходим,купих метален знак на Pees и го разделих на две (понеже беше и на двамата любимият ни знак).Окачих ги всяка на черна връв и си ги сложихме на врата.Е,това може би беше единстеноното "романтично" нещо.
–Джош носи тези джинси вече трети ден.Разбирам,че може да ги харесва,но чак такава любов,че да не ги занесе на химическо...–ухили се Шон.
–А Ерика?!Видя ли я?Сплела е косата си на две плитки отпред.Колко старомодно!–направих раздразнена физиономия.
Помълчахме известно време,като оглеждахме минувачите.
–Шон,запознай ме с приятелите си.
–Сериозно ли?–усмихна се мило той.–Защо ти е?Не са кой знае какви.Някои дори са досадни,а пък Еди направо...
–Шон,моля те...заради мен!Много искам.Ако първо се разнеса из устите на момчетата,не по-късно ще стана известна и за момичетата – удивено му обясних.
–И пак питам-защо ти е?
–По-добре на хората в устата,отколкото в краката,скъпи мой – усмихнах се аз убедително.

Ако съм заспала рано...Да,случвало ми се е. =)

–Бляк!Типичната ви тактика,как не се досетих?!–направих кисела физиономия.
–Обаче й действа–засмя се Шон до мен.Беше обгърнал кръста ми с една ръка,а с другата държеше мокачиното си.Намирахме се в ъгъла на фоайето в училище и наблюдавахме една двойка в далечината.
–Не е смешно,а жалко.Сега ще отмести кичур коса от лицето й и ще "забележи" прекрасните й две очи,като ги съчетае с някоя невероятна метафора – с отвращение гледах момчето в края на коридора.–Тя ще му се върже,ще излязат веднъж,той ще й предложи и утре ще я зареже.Каква боза само!
Усетих как Шон се изненада от коментара ми.Помислих,че се обидил,понеже слагам всички момчета под общ знаменател,но той ме притисна с ръката си по-близо и отпи от кафето.
–Ами тя?!Да не би да е светица?!В края на деня ще разкаже на приятелките си,какъв мачо е забила и как утре на срещата им уж случайно от чантата й ще изпадне един невинен презерватив.
–Ей,не ставай гаден!–казах саркастично и го целунах по бузата.–Едва в осми клас сме.
–Е,това явно не й пречи да носи деколте до пъпа и пола на едно ниво с бекините й – повдигна вежда той.
–Поредната кучка – казах небрежно,когато усетих г-н Томас до нас.
–Бихте ли повторила г-це Джонсън?–погледна ме грубо той.
–Аз...аз...–"Мисли,мисли".
–Обсъждахме темата по история за прелюбодейството,г-не – изтърси убедително Шон.
Учителят само ни изгледа пренебрежително и отмина.
–Внимавай,Тина!За кой път те хващат тази седмица?Трети,четвърти?–скара ми се Шон.
–Успокой се.Нали не ме хванаха,тогава какво?–измрънках аз,колкото да сложа край на темата.Взех кафето от ръката му и отпих.
–Разбери само,че не сме в кое да е училище и няма да ти се размине ей така,ако директорът те хване – той ме погледна сериозно,но аз му се усмихнах и извадих огледалцето.
–Охх...косата ми е ужасна – започнах да я реша с пръсти аз.
–Не е вярно – огледа ме Шон.
–Напротив – измрънках отчаяно аз.–Среща на стълбите след часовете?
–Ясно,дотогава – усмихна се чаровно той.
–Добре,защото трябва да обсъдим Джесика и Оливър.Разбра ли,че са заедно?Едва ли са по-добра двойка от нас...
Шон се засмя и ме целуна.
–До после.

Висока?

1.Оценете се по десетобална система ( тяло ) Ъъъ...по всичките мнения относно тялото ми,бих казала 9.
2.Оценете се по десетобална система ( характер ) Не мога.
3.Оценете се по десетобална система ( лице ) . Ъм...може би 7.
4.Какво не харесвате в себе си ? Ръцете си.
5.Какво харесвате в себе си ? Всичко останало.
6.Момче със сини очи и руса коса,или момче с кестенява коса и зелени очи? Второто,определено.
7.Какво искате да промените в тялото си ? Нищо важно.
8.А в характера си? Може би бих променила доверчивото си качество.
9.Наивни ли сте? Понякога.
10.Директни ли сте? Мхм.
11.Обичате ли да се раздавате? Напълно.
12.Искате ли да си смените името? Ммм...харесвам го,някак си неестествено е.
13.Ако да, с кое по-точно? Ако можех бих се кръстила Габриела.
14.Била ли сте 'лека жена'? Не и никога няма да бъда.
15.Честно ли е според вас един мъж като спи с 10 жени да е пич,а жена ,която прави секс с повеече от един мъж ,да е курва? Ами не бих казала,че този "мъж" е пич.

И аз пиша подобни неща,но предпочитам да не ги споделям.Успявам да надникна в смисъла на текста,а и те разбирам.Продължи го,има много харесвания. =)