2 глава

'Моля пътниците, който спят да се събудят, пристигнахме.Точно време 06:27 минути.Благодаря за вниманието.'-Това беше гласът, който ме събуди.Отворих очи и се прозях.
Всъщтност не разказала нищо за себеси.Мойто име е Елизабет-Бети.На 17 съм.Кестенява коса, черно-кафяви очи.Родителите ми починаха когато бях на 15.Беше ужасна катастрофа, добре че оцелях.Имах сестра, която беше запоследно в Гърция, сега не знам къде е.Само и единствено баба и дядо от майчина страна са живи.Грижа се сама за себеси.Живея в Ню Джърси, но сега отивам в Италия при баба и дядо, защото имах ужасен приятел.Преди 2 дни с него се скарахме жестоко.Разделихме се.Изля ми какви ли не обиди,проклина ме, псува ме.Аз седях и го слушах, докато не ми дотегна.Станах и му ударих един шамар.Той се развика, а аз си тръгнах.И така бях решена да не живея тук никога.Исках да замина при баба и дядо.ОТписах се от училище и се сбогувах с малкото си приятели.Събрах багажа, погледнах разписанието и заминах.И ето ме, сега съм тук усмихната и радостна.Свалих багажа и хванах първото такси, което видях.Пристиганх в къщата на баба и дядо.
-2 долара, моля.
-Ето заповядайте, лека работа.
-Мерси, на вас лек ден.
Хм, тук хората бяха необикновенно любезни.Аз, баба и дядо бяхме българи, но знаехме да говорим перфектно английски.Щях да се запиша във някое добро училище.Бях планирала да уча, но не и да работя.
Звъннах на звънеца и се показа баба.
-Оо, миличка, приятна изненада, да ни беше предупредила.
-Да бабо, съжалявам, просто беше неочаквано.
-О, скъпа, влизай, после ще ми разказваш.
Влезнах, бяха правили ремонт.
-Правихме ремонт наскоро.
-Да виждам, всичко се е променило, браво, страхотно е.
-Ела в твоята стая, там всичко също е променено.
-Хей, почакай да се видя с дядо!
-Оо, да.
Отидох в хола, където се беше излегнал дядо и гледаше телевизия.
-Дядооооо!
-Миличкааааааааа!
ПРегърнах го и му изкарах въздуха.
-Как си?
-Ами добре, съжалявам, че не ви предупредих за идването.
-Няма нищо.
Затичах се по стълбите и се качих в стаята си.Заварих баба да чисти прахта.
-Оо, но тук ее......Изумително красиво!
-Ха, да знам!
-Бабо, аз.. ъм.. може ли тук да живея или да си търся квартирка?
-Оо и питаш!Разбира се, че да.
-Супер!Мерси бабо!Аз ще оправя багажа си, ти недей да се грижиш.Слезни долу и ми направи мекички.
Огледах стаята, много ми хареса.Оправих багажа си за около час и бях готова.Облякох бяла дълга тениска и къси панталонки.Оставих косата си разпусната.Слезнах долу и закусих с мекички като си сипах кафе.Беше 07:30.Мислех днес колко работа имам да върша.Трябваше да ходя да се записвам във училището по магазините за дрехи и обувки да напазарувам чипсове и такива работи.Пуснах телевизора и пуснах Дисни Ченъл.Наядох се и се качих в стаята си, за да се преоблека и да излезна.Облякох тези дрешки-http://data.whicdn.com/images/33870353/tumblr_m7kq2nEYsQ1qblyyto1_1280_large.jpg
-Бабооо, излизам!
-Добрее!
Обух си сандалите и треснах вратата..

Това е целта, може да не разбираш, но имам по-особен стил.Целта е главите отначало да са по-къси и с времето се уголемяват.Надявам се да ме разбереш.

Ново нещо от мен.
1 глава
Бях решена да замина.Багажът беше готов, а аз решителна и мрачна.Плачеше ми се, но исках да се отърва от тази чума.Хванах такси, което ме откара до гарата.Беше 17:20, а 17:25 тръгваше влака.Седнах на една пейка и по бузите ми започнаха да се стичат сълзи.Беше ми супер гадно и тъжно.Вече беше 17:23, той се задаваше в далечината.Станах и започнах да плача.Влакът спря, задуха вятър.Косата ми се метлееше на ляво на дясно, но не ми пукаше.Настана суматоха.Хората излизаха, влизаха, говореха и викаха.Не ги чувах, в главата ми беше само "Разкарай се от живота ми".Качих се и се настаних до някакви хора, дето въобще и не познавах.Тръгнахме.Пуснах си музика, унесох се и заспах.

Ако ви харесва - некст.

Ейй, страшно е !    Просто пусни некст ! 

1.Харесва ли ви сайта? Да.
2.Имате ли приятели тук? Да.
3.А неприятели? Да.
4.Правите ли често простотии? Не.
5.Мислите ли си,че всеки получава това,което заслужава? Да.
6.Получавате ли често подаръци? Да.
7.Обичате ли еднакво родителите си? Да.
8.Имате ли повече от един акаунт в 'капризен' ? Да.
9.Виждали ли сте някаква известна личност? Да
10.Харесвате ли Джъстин Бийбър? Не
11.Обичате ли синьо сирене? Илл.. НЕ!
12.Обичате ли да рисувате? Да, много.
13.Искате ли да върнете времето назад и да промените нещо? Да..
14.Имате ли си гадже? Не.
15.По-хубаво ли е да си обвързан? Ако гаджето скъса с теб ще те нарани и ако ужасно много го обичаш, това ще те травмира, така че м/у да и не.
16.А бяхте ли щастливи,когато сте били необвързани? Хах, да.
17.Тъпо ли ви е във форума? Абсолютно не.
18.Имате ли тук някакви ваши произведения в 'Лично творчество?' Да.
19.Ако да,то проявават ли потребителите интерес към тях? Не много.
20.Харесаха ли ви въпросите?

Честит рожден ден, бъди жива и здрава, изпълнена с щастие и много късмет.     (^)

Според мен не, защото ти не го харесваш и не си длъжна да приемаш предложения на сила, очевидно е, че си го наранила, но по-добре да знае истината, защото ще му е много тежко ако я разбере от друг.