Добро да е.Как ееее

-Аз още не съм се облякла,къде бързаш?-станах спокойно от стола и се запътих към стаята си.
След 5 минути бях готова.Бях облякла къси панталони и червена тениска.Обух сандалите си,взех си чантата и излязох вън.На дървото беше облегната Джъстин,а до нея седеше Саймън.Явно той “просто така е наминал”край нашата къща,на път към университета.Видя мe и ми намигна.Щом ме зърна ,Джъстин дотича до мен и тръгнахме.
На около 100 метра беше пицарията,в която работехме.Казваше се Големият Бил.Бил беше собственик и също така готвач.
Всичко мина като по вода.Имаше средно ниво хора и…не, че имах нещо против Бил,но приемаше огромно количество пици.Е,вече знаехте защо заведението се наричаше Големият Бил.В края на смяната ни заваля проливен дъжд.Макар ,че бяхме много мокри,на нас с Джъстин ни беше забавно да тичаме,опитвайки се да се скрием от дъжда.Най-накрая се прибрахме.Всяка се преоблече за покъшни му.Е,време е,както казва Джъстин, да поразкършим гардеробите.
Докато се усетя тя вече ровеше в гардероба ми.Уцели ме с блуза.Стоварих една възглавница с думите:
-Може да обличаш дрехите ми,но не и да е целиш с тях.-Тогава тя ме оцели с друга възглавница,явно беше подготвена.-Ахх,ти!-Казах аз и двете се засмяхме гръмко

И каква е моята ситуация?![/b]

Поздрави от Китен за всички.

:p

Тази вечер не можах да спя.Не от страха от мрака си,а защото беше сигурно,че с най-скъпият ми човек ще се скараме.Живеехме с баща си.Мама беше загинала в катастрофа,когато аз съм била на 9 години.Оттогава Джъстин ми е не само сестра,а и приятелка.
На следваща сутрин се събудих от силен трясък.Стресната огледах стаята.Не видях никой.Явно ми се е причуло.Проснах се отново на мекото легло.Веднага след това Джъстин притича до стаята извиквайки:
-О,боже!Съжалявам,събудих ли те?-дойде тя до мен и ме погали по челото.Завих се през глава.Това беше знак за нея да ме остави поне да се наспа.
Щом станах,откъм кухнята долавях аромата на конфитюр. Влезнах в кухнята.
-Направих палачинки.Искаш ли?-каза усмихната сестра ми.
-Благодаря,не ми е до ядене.-отидох до нея и си направих кафе.Тя ми лепна една бърза целувка и седна на масата.Днес беше облечена пъстроцветно,весело.Сигурно заради радостта си,че ще има среща със Саймън.Беше с Розови джинси,бели пантофки и бялата й блуза с паднал ръкав.Косите й бяха небрежно спуснати до раменете.Тя имаше сини очи и черна коса.Точно като мама.
-Е,мила,искаш ли да излезем по магазините след работа.-попита ме тя и отпи от портокаловият си сок.
-Предпочитам да вземеш някоя от моите дрехи.-Имах малко по-хубави дрехи от нея.
-Наистина ли?Ще ми помогнеш ли да избера нещо?
-Добре,но искам в замяна някои твой дрехи!-изсмях се тихо.
-Зависи.-каза тя, и се усмихна широко.Без да иска погледна към часовника-О,боже,зайко трябва да тръгваме.-каза тя и се затича към вратата.

КАК ЕЕЕЕЕ,хей! :p

Уточнявай,моля те.Зрели жени сме-трябва да се разбираме както трябва. 8-|
Не като за кремчето

(wave) 

Що пък не?! 8-)

Демек са го чукнали хормоните