Още една мини историйка, надявам се да ви хареса! Началото е малко късо, но искрено се надявам да ви допадне!

Усещах как вятарът галеше косите ми и ги разпиляваше, бялата рокля, която бях облякла. Усещах как зимата идва с всяка изминала секунда, но това не ме плашеше. Морето се бошуваше, но въпреки това то отново бе прекрасно. То бе толкова безгрижно, но бе самотно.
Стоях на онези скали отново свирейки успокояваща мелодия, която ме караше да се чувствам свободна, обичана, щастлива. Галеше сетивата ми по начин по който никой друг не успяваше. Тази мелодия ги докосваше. Макар да ставаше студено и по- студено не спирах да свиря, сякаш в този момент не бях аз, сякаш някой друг движеше ръцете ми. Сякаш тази успокояваща музика, сама движеше ръцете ми, без да ме кара да правя и грам усилие. Усмихвах се и сякаш с затворени очи виждах повече отколкото когато бяха отворени. Красотата на звука беше опияняваща, неуписуемо красива бе.
Изведнъж отворих очи и видях човек, който стоеше до скалите, така самотен. Нещо отвътре ме накара да се приближа. Просто спрях да свиря и тръгнах към него. Мислих, че не ме вижда, докато той не проговори.
-Защо спря да свириш? –засмя се той. –Беше повече от прекрасно! –дори не ме погледна, просто гледаше морето.
-Мисля, че виолата има нужда от малко почивка! –казах аз и седнах на около метър от него.
-Музиката никога не иска почивка, тя обича хората, точно затова никога не ги оставя сами! –каза той и отново не отмести поглед. –Ще ти дам пример с мен, опитах се да остана сам, но не музиката отново ме намери. –рече той и ме погледна. Обърна се, а очите му бяха толкова прекрасни, толкова сини, сякаш се губиш в океана докато гледаш в тях, макар толкова красиви, те бяха пълни с болка, с бреме, което му тежеше. Не знаех какво да му кажа, божичко сякаш виждах Рая пред себе си.
-Какво би те накарало да оставиш музиката, мен лично нищо? –казах аз, гледайки очите му, в които потъвах все по-дълбоко и дълбоко. Той се засмя, сякаш се почувства неловко и сякаш не знаеше как да отговори. Стоеше и ту поглеждаше мен, ту морето.

Толкова много дрехи и аз да не мога да си избера!  |-(

За сега скучно.
А твоя?

Слушам музика и лежа.
Как си?

Добър ден!

Не.
Ром?

Преди малко си написах историята, която ми дойде на ум и сега чатя.
Как мина деня ти?

Как си, Кали?

Да.
Същото?

Чао! 

Благодаря Ви, за хубавите мнения! 

Пете имаш ли я такава каквато ми я прати, защото я намирам отново дъбстеп, но по различна, а аз я искам както е клипа където ми прати?