Този епизод е много тъжен.

Аз излизам.Към 20 ще пиша.Чао.    

Кой, Кой???

Радвам се, че ти  харесва.

                                                                ттжж

Не, не към моята има (поне 6-7 човека я следят), но като пусна част и чак след 1-2 часа започват да я четат.

          леле, леле   

Мхм, дано и времето да е хубаво, че с тези летните дрешки и ако завали...

Пия кола, отговарям в аска и чакам да стане 18, че да излизам. Какво ще има утре? 

И при мен.  
btw;  (wave)   

(wave) фф

Както обещах, частите стават по-дълги.
20 част.

- Не пия алкохол. -Отговорих аз и леко се изчервих.Майкъл се приближи към мен, доста се приближи.Дръпна от цигарата си и след като издиша дима се усмихна.Премести се още по-близо до мен и ми прошепна:
- Специално за теб ще отворя едно невероятно, отлежало цели шест дни в раницата ми...портокалово сокче. -Отдалечи се, втренчи се в мен и зачака отговора ми.Точно две секунди издържахме преди да избухнем в непутушим смях.Майкъл се беше напил и то доста солидно.
- Портокалово сокче?! -Попитах аз през смях.
- Сега се смееш, но ще видим колко ти е смешно, когато те заболи корема.Напълно съм сериозен, че е отлежал шест дни, ако не и повече.Сигурна ли си, че искаш да поемеш този риск?
- Ами, по-добре е от алкохол, така че...да. -Двамата се засмяхме и Майкъл, клатушкайки се леко, стана да вземе сока.Вдишах от свежия въздух и се съсредоточих върху прекрасната нощ.Лек ветрец се появи и плъзгайки се под дрехите, погали кожата на тялото ми.Настръхнах.В комбинация с гледката, която се разкриваше пред мен, човек просто нямаше как да не потръпне.Вълните се разбиваха в скалите и в брега, лунната светлина се отразяваше във водата...вълшебно.
- Ето го и сокът. -Каза Майкъл след като се върна с пълна чаша портокалов сок при мен.
- Мисля, че и на теб една чаша сок ще ти дойде добре.Май алкохолът ти е в повече тази вечер. -Той се усмихна и запали поредната цигара.
- Не става въпрос за това колко съм изпил, а за това дали трябва да ми пука колко съм изпил. -Каза, излягайки се на пясъка. - Ти си умно момиче Елизабет, но не живееш.
- Моля...напротив. -Възразих аз.Майкъл се засмя.
- Не, не живееш.Съобразяваш се с нещата, мислиш преди да кажеш нещо, следваш правилата...
- Не е вярно. -Сопнах се аз и повдигнах дясната си вежда.
- Така ли?На бас, че най-големият риск, който си поемала е да приемеш да ти налея от този сок.За това не отпиваш, нали?Казваш си "Ами, ако не е годен".Прав ли съм?Хайде, докажи ми, че греша.Хвърли чашата, сипи си водка и се напий. -Предизвикваше ме, но не бях толкова лесна за манипулиране.Станах, изтупах се и отидох при другите, не ми се слушаха повече небивалиците на Майкъл.Нощта ставаше от забавна, по-забавна, докато както по традиция става, всичко рухна.В късните часове на нощта някакви момчета-сърфисти се появиха.
- Хей, може ли да покараме малко тук? -Попита единият от тях, държейки сърфа си под ръка.До колкото можех да видя беше с хавайки, на врата си имаше някакъв мъжки, плажен гердан, косата му беше кестенява и целият беше мокър.Явно до сега бяха сърфирали.
- Да, човече... -Започна Раян. -...разбира се, но не знам дали е добра идея.Тъмно е и е опасно. -Преди сърфистът да има какъвто и да е шанс да отговори, Майкъл го бутна.
- Това е НАШЕТО място, така че по-добре се омитайте.
- Пич, не ме бутай. -Отговори сърфистът и се приближи максимално до Майкъл. - Просто искаме да покараме, ясно?
- Не, не е ясно! -Отвърна той и му заби юмрук.Двамата започнаха да се налагат, а докато успеем да ги разтървем и двамата бяха жестоко разкървавени.След като всичко отихна и сърфистите си тръгнаха, всички започнаха да му викат.
- Не мога да повярвам, че пак го направи Майкъл, не мога. -Крещеше Раян. - Пак реши да се направиш на мъжкар и да развалиш вечерта.Аз...махам се от тук. -Всички го последваха, но не и аз. - Елизабет, идваш ли?
- Не мога да го оставя така.Пиян, разкървавен...вие тръгвайте, аз ще се погрижа за него. -Майкъл се приближи до мен.
- Тръгвай, ще се оправя. -В момента в който тръгнах да правя крачка той ме спря с думите: - Между другото сокът не беше престоял, не бих ти го дал, ако беше развален. -След няколко секунди се приближи до мен и ми прошепна: - Ще те научи да живееи Елизабет.Обещавам. -Погледите ни се срешнаха за секунда и той ми се усмихна. -Обещавам. -Повтори отново и аз с бавна крачка се отдалечих.