3 ЧАСТ

Събудих се от алармата, която бях навила за точно 9;45. Повъртях се 4-5 минутки в леглото и започнах да се приготвям.
Като за начало оправих леглото си. Отворих прозореца, за да се проветри, махнах дрехите, с които бях и напълних ваната. Сложих от любимия си аромат на плодове и влезнах.
-    Ммм. – Почувствах се добре, тялото ми се отпусна.
След като се киснах във ваната около 10 минути, загърнях тялото си с кърпа и облякох бял сутиен и бели бикини. За топ облякох бежав потник с тънки презрамки, на който пишеше ‘’ Caramel ‘’, a надолу облякох къси дънкови панталонки и обух платформи. Вързах косата си на кок и сложих няколко сребърни гривни.
Сложих си само гланц, тъй като по лицето си нямах пъпки, за да слагам някакъв по-тежък грим. Лицето ми бе хубаво, гладко и нежно.
В една малка чантичка в шоколадов цвят сложих Iphone ми, ключове, пари, кърпички и гланц. Преди да излезна от стаята си, сложих на главата си слънчеви очила.
-    Я да видим колко е часа.. – казах аз и погледнах часовника на стената. – Супер, даже съм подранила. – Часа бе 10;15.
След около 30 секунди бях пред къщата на Кайл. Той ме чакаше пред вратата.
-    Здравей, Челс. – каза Кайл и ме целуна по бузата. Бе облякъл тъмни дънки и бяла тениска с някаква рисунка на нея. 
-    Здрасти.
-    Е къде ще ходим ? – попита ме Кайл и сложи едната си ръка в джоба, а след секунди на лицето му се появи много сладка и хубава усмивка.
-     Отиваме в едно много близко кафене. Там ще са и останалите ми приятели и ще се запознаете.
-    Супер. Тръгваме ли ? – попита ме Кайл и сложи ръка около кръста ми.
-    Тръгваме.
След 10 минутки бяхме пред кафенето. Кафенето не бе много голямо, но не и много малко. Вътре бе много уютно, стените му бяха в кремав цвят и на места с черен цвят пишеше имена на различни видове кафета.
С Кайл влезнахме и веднага усетих мириса на шоколад.
-    А, ето я. – Чух гласа на Нейтън. С останалите бяха седнали на обичайната маса.
-    Ей, сладурко. – каза Нейтън и ме целуна бебешки по устата.  – Изглеждаш супер.
-    Здрасти и мерси, ти също. – казах аз и го прегърнах. – Нека отидем при останалите за да ви представя някой. – казах аз и хванах Кайл за ръката.

Прецених, че така ще е по-добре.
Иначе, благодаря. (:

Харесват ми.

Wow, какво заглавие само..
Имаш правописни грешки. Някои изречения са несвързани. Не ми харесва.
Но, все пак не се отказвай. (:

Некст.

Предполагам, да.

Десет.

Не.
Гердани ?

Да.

О, хареса ми.

И обеци и обици е правилно. 

Нова история.
Използвала съм само някои имена и от другите ми истории.
Просто имената много ми харесват.
Както и да е..
Hope you like it. (: 

-    Миличка, слизай вече. Изненадата вече не може  да чака ! -  Провикна се татко от долния етаж.
Още преди 20 минути ми бе казал да се приготвям за.. Ъ.. Някаква изненада. Облякох си къса лилава рокля без презрамки. Роклята бе леко набрана и бе точно по мен. Сложих си малки лилави обици. Обух тъмно лилави високи токове и си облякох пухкавото бяло и късо елече.
Прическата ми вече отдавна бе готова. Бе вързана на кок и леко накъдрена по краищата, а по лицето ми се спускаше един кичур коса. Косата ми бе светло кестенява,права и дълга.
Като за финал се пръснах с любимия ми парфюм от татко. Бе в розово, не много голямо шишенце. На шишенцето бе написано ‘’ Dreams ‘’. Напръсках врата, леко косата си и бях готова.
-    Слизам, баща ми. – извиках аз.  Докато слизах по стълбите, видях татко да оправя тъмно синята си вратовръзка. Изглеждаше ми леко нервен.
-    Изглеждаш страхотно, бонбон. – каза татко и ме прегърна силно.
-    О, благодаря ви, г-н Халиуел. – казах аз и двамата се засмяхме. Обичахме да си правим шеги и да се лигавим.
-    И, все пак не беше нужно чак такива прически и рокли, но все пак..
-    Е, къде ще ходим ? – попитах аз.
-    Ами всъщност, в къщата до нас. Там е и изненадата.
-    Нямам търпение. Тръгваме ли ?
-    Да.
Татко пооправи тъмно кестенявата си коса и двамата излезнахме.
Времето  бе топло и приятно. Все пак бе 25 август. Подухваше топъл и приятен ветрец. Часа бе 20;36.
-    Е, ето я и къщата, тиквичке. – каза татко.
Къщата пред която се намирахме бе боядисана в бяло. Имаше два етажа. Зад къщата имаше и голям двор с басейн, до който имаше някакви кашони и кутии.
Татко звънна на звънеца.
-    Ей сега идвам! – Чу се от вътре мъжки глас. След секунди тъмно кафявата вратата се отвори.
-    Ето ви и вас. Здравей, Джош. – каза мъжа стоящ пред нас  и двамата с татко се здрависаха. Мъжа не изглеждаше на повече от 35. Имаше черна коса и кафяви очи.
-    Здравей, Фил. - каза татко и се усмихна.
Стоях съвсем спокойно и не обелих и дума. Мъжа ми е познат. След секунди по стълбите се чу някой да слиза.
-    Татко, къде е … - По стълбите слезе момче на около 17-18 години. Бе с кестенява, леко разрошена коса. Изглеждаше много добре. Бе облякъл сива тениска, накъсани на места дънки и кецове. Май го познавам..
-    О, ГОСПОДИ! НЕ, НЕ, НЕ.. ТОВА НЕ Е ИСТИНА! – казах аз. Сърцето ми заби лудо и едвам дишах. -    Кайл ? – казах аз и се разплаках. – Кайл, ти ли си ? О, господи..
-    Челси ! – извика той и двамата се прегърнахме силно.
Кайл е най-добрият ми приятел от детството. Още от 4-5 годишна възраст се познаваме. Родителите ни също са близки приятели.
Времето, което прекарвах с него бе незабравимо. Когато бяхме на 8-9 години не спирахме да правим пакости. Всички в квартала ни знаеха, като ‘’ Малките бандити ‘’. Почти всичко правехме заедно.
Когато станахме на 14, той замина с родителите си за Лос Анджелис. Помня дори и деня, в който той замина – 29 юли. Помня как плаках и го молех да не заминава..
Отне ми много време, за да го преживея, но ето, че сега след 3 години той се върна отново в Ню Йорк при мен.
-    Толкова време мина. – казах аз и разроших косите му.
-    Знам. – каза Кайл и ме целуна по бузата.
-    Мисля, че вие двамата трябва да си поговорите насаме. – каза татко и двамата излезнахме навън и седнахме на пейката срещу къщата.
-    Липсваше ми. – отсече той и ме погледна с прекрасните си пъстри очи, в които има нещо вълшебно.
-    И ти.. Но как така, защо се върна ?
-    Ами работата на татко не вървеше много, много в Лос Анджелис и реши да се върнем тук.
-    Аха. Помниш ли когато ти падна от онова голямо дърва в двора ви и се нарани на ръката..
-    Да.
-    Само как те превързах.. – казах аз и двамата се засмяхме.
-    Е, надявам се отново да се забавляваме така..
-    Ще се забавляваме и още как. Още утре ще те запозная с компанията. Много ще си допаднете. – казах аз и махнах кичура коса от лицето си.
-    Дано. Между другото.. Изглеждаш страхотно.
-    О, мерси. Роклята е от… - Кайл ме прекъсна.
-    Не, не роклята. Ти самата.. Лицето ти, тялото. Станала си много красива.
-    Хах, благодаря ти. Ти също не си зле.
-    Нека да влизаме, стана студено. – каза Кайл и сложи ръка на рамото ми.
Чувствах се странно, бях объркана. След цели 3 години, той отново е тук. Не сме се чували, виждали. Не знаех дали той е добре, какво прави.