И твоя.      

Този е мнооого добър!!

Не, объркала съм, но ме мързи да оправям.

21 некст.

Чувах дрънченето на чиний и тигани, както и свистенето на пържещ се бекон.През прозорците на стаята проникваха снопове слънчева светлина, разливайки се по едва завитото ми тяло.Лъчите, остри като игли пробождаха сънените ми очи.Разтърках ги и се протегнах.От кухнята се разнасяше аромат на прясно направено кафе, чак до втория етаж.След като се надигнах от леглото и си направих тоалет, се наметнах с голям, пухест, оранжев халат, понеже бях сънена и все още ми беше хладно.Затропах по стълбите надолу с босите си крака и последвах аромата.Облегнах се на касата на вратата, която водеше към кухнята и зачаках Раян да ме види.
- Добро утро. -Каза той най-после, след като ме забеляза съвсем случайно, обръщайки се назад да вземе солта от кухненската маса.Усмихна се, посоли бекона, остави солта настрани и започна да бели сварените яйца.
- Добро. -Промърморих сънено аз, седнах на масата и се усмихнах леко. - Да ти помогна с нещо?
- Не, няма нужда.Всичко е готово. -Отвърна той, избутваки няколко парченца сочен бекон в чинията ми от тигана.Сложи и на себе си, а после прибави и яйцата. - Кафе или сок предпочиташ?
- Хм...кафе. -Отвърнах аз, станах, за да сложа чинийте на масата и извадих прибори. - Не знаех, че можеш да правиш бекон. -Очудено казах аз, след като се настанихме и започнахме да закусваме.
- Доста неща не знаеш за мен.
- Едва ли. -Засмях се леко и набодох парче бекон. - Познаваме се от малки.
- Да, но...дай ми шанс да ти покажа тези неща.Не мисля, че за нас... -В този момент изпуснах вилицата в чинията си и двамата с Раян останахме безмълвни.Израженията ни се промениха, цялата досегашна приятелска и топла атмосфера се замени с нищо...с празно пространство.
- Виж, Раян, трябва да поговорим.За мен, за теб...за нас...
- Аз трябва...
- Не, изслушай ме. -Раян стана от масата и започна да отсервира приборите си.
- Не мога да...
- Раян, спри.
- Не искам да говорим за това.
- Рано или късно ще трябва.
- Не мога, просто...
- Раян, спри!
- Не мога.
- Ра... -Дори не можах да изрека цялото му име.Профуча през вратата и я затръшна зад себе си.

...................................****************

Бях в кухнята и подреждах шкафовете, когато чух входната врата да се отваря.Раян най-после се бе сетил да се прибере, след като го нямаше цели три часа.Усетих как се спира пред кухнята и чака да му кажа нещо, но не обелих и думичка.Не заслужаваше.
- Хм, изглеждаш перфектно. -"Я чакай.Това не е гласът на Раян." помислих си аз и рязко се обърнах.
- Майкъл, какво правиш тук? -Попитах объркано аз и се загърнах с оранжевия халат, който бях съблякла.Беше станало прекалено топло и бях останала само по къси, небесно сини спортни шорти и дълъг сив потник.
- Ами, правя ти комплимент, ама явно не го приемаш добре.Ще се изкефиш ли, ако ти кажа, че изглеждаш ужасно? -Попита той и се усмихна.Онези перфектни тръпчинки се появиха на бузите му.Усмихнах се леко, но веднаха промених изражението си на сериозно.Още му бях леко сърдита, заради снощи.
- Не ти ли е малко рано за шеги?Все още си насинен. -Кръвта по лицето и ръцете му беше засъхнала.Страх ме беше да не получи някоя инфекция.Раните бяха замърсени с пясък. - Ела, ще те почистя.
- Спокойно де, добре съм.
- Раните може да са инфектирани, Майкъл.Ела и седни.
- Ок, ще седна.Туко виж взема, че умра...не искам да ти тежи на съвестта. -Усмихна се широко и седна.
- Много смешно. -Всичко ли беше шега за него, всяка минута ли беше щастие?Всичко ли беше забавление?Ако бе така, то по дяволите правилата.Бих направила всичко за минута на някаква емоция различна от тъга, гняв, безпомощност, отчаяние...

Лелеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее, написах си почти целия некст и без да искам рефрешнах страницата.%^%$^#%#%%&%^*#$%^%$^&%$&56     

Дам, има.Не помня точно кога, но има една седмица от май, където само във вторник сме на училище.  

Перфе, отговарям на въпроси в аск и пиша некст от историята ми.А за деня-мина перфектно.
При теб как е?

  Много ми е яко като ми задават въпроси.

(h)Ами и аз си мислех, че ще се проточи повече, но взе да захладнява и за това.Иначе то продължава и през другите дни, но аз утре няма да съм там.Чак в четвъртък ще отида, понеже се сменяме.

Тъкмо се прибирам от това събиране на пари за благотворителност и ще пускам некст от историята ми.Как си?

Здравейте. (wave)

Е, те са студенти какво ще правя с тях.