Блек бъри и Сони Ериксон Експирия.

Адски малко и трябва да ходя да си купя.

1.Аз мога да кажа напълно уверено,че не завиждам.
2.Обградена съм от свестни и печени хора и не мисля,че ми завиждат.А ако някой ми завижда аз много съм и разбрала,защото ми е важен.

Вики,Кристина,Барселона.
Свят,в който времето води живота.Навършилите 23 години хора спират да остаряват и остават с този образ,докато даденото им време свърши.

Първа част.
Искайки да бъда като нея аз се промених.Обичам я,но тя не е добър човек.
-Прави това,което ти казвам!-изкрещя майка ми сякаш имах слухово апаратче.
-Писна ми да ме командориш,аз не съм втора ръка човек,окей?-отговорих яростно.
-Махни се от дома ми!
-Знаеш ли какво,ще го направя,но на теб ще ти стане тежко,че си изгонила собствената си дъщеря.
-Събирай си партакешите и си заминавай.-ядоса се още повече майка ми.
-Разбира се.
-Писна ми да хрантутя някого.За какво да те харесвам като нито работиш,проста си като баща си,грозна си,кажи ми защо?-попита тя,но не очаквааше отговор.
Може би това ме наранява най-много.Преживяла съм толкова за моята възраст.Не може ли поне един път да се съберем всички на масата без да се скараме?!
Излезнах навън,след като си взех няколко блузи,два-три чифта панталони,бельо и чорапи и едно яке.Облякох си суичъра,макар,че навън валеше.Реших да слезна по аварийната стълба,за да не се виждам отново с майка ми.Сложих каишката на Джагър,облякох го с едно кучешко якенце и излезнах на балкона.Поех си глътка въздух-това може би беше първата ми глътка от новия ми живот с кучето ми.Реших утре да мина от тук и да си взема останалите неща докато майка ми и баща ми са на работа.
Слезнахме по аварийната стълба и започнах да вървя по мократа улица.Не знаех къде отивам.Може би щеше да е добре да си намеря работа и след училище да изкарвам някакви пари.Щях да си наема апартамент,а дотогава щях да живея в Нейт.
Нейт беше моят единствен приятел,на когото можех да имам изцяло доверие.Той имаше жилище на няколко пресечки от дома ми и живееше сам.Щеше да намери място за мен и Джагър.Все някак щях да се оправя.
Вървях по улицата и се бях замислила.Гледах надолу към мокрия асфалт и не усетих как се блъснах в едно момче...

П.П:Абе май не ми се получи много добре.

Мама:-Ще правиш каквото ти кажа!
Аз:-Писна ми от командоренето ти.Сякаш съм в концлагер.

Всеки път поствам новите си теми към 23:56.
Скуката изпива всяка капка нормален живот от мен.

На miimity98.

За ~Monster-Много ти благодаря.

Сама.
Написано от dirtymind.

Мисля,чувствам,в мен нещо се променя,пропада,руши се.Чакам,това ме наранява,всичко става твърде бързо,не искам да съм сама.Бягам,но стоя на едно място.Всичко е празно.Оставам сама,сама...оставят ме любимите ми хора.Пътувам.Ново място,нови хора,но живея и мисля назад.Наобратно.За тях.За хората,които не са до мен.За тях.Обичам ги.Това не ги връща.Боли ме,нищо не се променя.АЗ не се променям.Искам да се променя.Не съм готова да бъда сама.Трябва да се променя.Трябва да се променя,за да не съм сама.Да не ме боли.

И едно от мен:
Всички.

Всеки иска да промени света,но никой не смята,че трябва да промени себе си.Не искам да губя времето си с хора,от които не научавам нищо.Не са ми нужни,не са ми забавни,не ми трябват.На тях не им пука за мен,защо и на мен трябва да ми пука за тях?По-важни ли са?Не,напротив.Понякога имаш нужда да заминеш далеч,зада видиш кой ще те последва.

Dirtymind-Мийке,аз ти казах.  (wave)

II Част.

-Да,истина е.И аз така реагирах!-извика въодушевено Ема.
-Ама,ама...Това значи,че...?!
-Това значи,че господин  Латифа е свободен за руси къдрокоски със сини очи.-довърши тя лукаво.
-Нека осмисля какво се случва и като се върна в реалността ще ти звънна,окей?-попитах.
-Окей,Джен,няма проблем.До после.-съгласи се Ема и аз й затворих.
Боже мой!Бях в шок.Сладурът,по който бях хлътнала от четвърти клас най-накрая беше свободен.Трябваше веднага да предприема нещо,но какво?Май за начало беше добре да ми научи името.Нека да се справя с това,след това ще мисля.
Изведнъж баща ми нахълта в стаята без да почука.Помислих си,че ще дойде да ми се кара,защото влезе с гръм и трясък,но той започна да търси нещо.
-Ъъ,татко какво става?-с недоумение попитах.
-Търся лейкопласт.
-И защо реши,че тук има?
-Ами общо взето тук се намират всякакви болкуци.
-Много мило.Отиди в стаята на Маки-там е бунището.-казах аз и двамата се засмяхме.
Маки беше моят по-малък брат.Беше като шило,но аз го обичах.Е,понякога се скарвахме и след това следваше бой,но той беше мъник и аз му бях свикнала.
Станах от леглото и отидох в банята.Взех една ароматна вана и след това се загърнах с един зелен халат.Легнах на леглото и си пуснах музика.Неусетно бях задрямала.Разбира се Маки ме събуди скачайки на леглото ми.Навън все още беше светло,но часът беше 20:30.Вече лятото пътуваше към нас.Ех,как исках да свърши училище и с Ема и другите д отидем на море.Все още оставаха пет седмици училище.Погледнах от добрата страна-щях да виждам Аштън всеки ден.

Ъъм...Може би без телефона ми,без Айпода,без ключове.

Кърти мивки,цепи мрака....УНИКАЛНО Е!