Не се съмнявам в танцовите ти умения.   И на мен ми се танцува, но трябва да си науча по микро, а все още даже не съм започналаааааааа. Край.... започвам, ще пиша след 10-15-20 минути, като си науча.

Да, тя Руми много се вживя.Като и казах и тя ми пише "Оооооооооооооооооооооо, ей ся, ей ся, ей ся.... " 

Мерси.

22 част.

- Та, за какво всъщност си тук? -Попитах аз и след като донесох аптечката пръдърпах един стол, седнах до Майкъл и започнах да почиствам раните му. - Нещо ми подсказва, че не си дошъл да си бъбрим.
- Умница, както винаги. -Усмихна се и за секунди погледите ни се срещнаха.Тези негови дълбоки, кафяви очи.Успях  де се осъзная и продължих да почиствам кръвта.
- Е...?
- Дойдох да оправя нещата с Раян, снощи малко прекалих.
- Не само ти трябва да оправиш нещата с него. -Промърморих аз.
- Какво?
- Нищо...Трябваше да дойдеш по-рано.Излезе преди около три часа и половина и още не се е прибрал...Боли ли те? -Попитах аз, като притиснах памук напоен с реванол към раната на челото му.
- А теб боли ли те?
- Моля? -В този момент входната врата се затръшна.Раян се беше прибрал.
- Боли ли те, че не живееш, че не изпитваш чувства? -Прошепна Майкъл в ухото ми.Гледаше ме в очите и сякаш ме бе хипнотизирал.Не можех да откъсна очи от неговите.
- Какво става тук? -Попита Раян, който ни наблюдаваше от няколко секунди.
- Нищо човече. -Започна Майкъл, а аз все още гледах опианено към него.В следващия момент се отърсих и премигнах няколко пъти.
- Нищо. -Потвърдих аз и след като прибрах нещата в аптечката минах покрай него. - Очаква ни сериозен разговор.
- Не сега. -Сопна се Раян. - По-добре се качи горе. -Не, че следвах заповедите му, но така или иначе бях тръгнара на там...
- Чао, Елизабет. -Сбогува се Майкъл и забавих крачката си.Без да се обръщам, съвсем леко завъртях главата си настрани и си взех довиждане.
- Чао. -Казах аз и се качих горе.След около 10-15 минути стоене в стаята реших да изляза на терасата и да почета книга.Върху стола сложих възглавница, за да ми е меко, а краката си качих на железните пръчки, извити в различни форми, които ограждаха терасата.Тъкмо в този момент Майкъл и Раян излязоха от къщата в на пръв поглед приятелски отношения.
- ...и отново, много съжалявам за снощи човече.
- Няма проблем.И такива неща се случват.
- Айде, ще се видим утре.
- Окей, айде. -Да, определено се бяха сдобрили, поне така звучеше разговорът им.Когато Раян се обърн, за да се върне в къщата ме забеляза и ме стрелна със строг поглед.И аз не му останах длъжна.От тази вечер нататък отношенията ни захладняха още повече.

ЛС-то ли? 

Мер, писах ти.Сори, за забавянето, но сууупер много писах.  

Мерси, аз тъкмо погледнах предните страници и видях, че си ми го написала и щях да цитирам.
btw Здрасти.     Познай какво... разбрах, кой ми е задавал всички хейт въпроси в аск...

Какво правиш, как си?

О, ти първа смяна ли си?Ами, нищо.Търча из стаите и се приготвям.

Добро утро. (wave)

По колко време тичаш на ден?

Абе, да има още един сезон и ще ми стигне.Не искам да спира тука... Силвър и Лиам заедно, което изобщо не е правилно, Найоми-сгодена, после си разваля годежа,Диксън зарязва Ейд...Не, не, не, не може да свърши така.