С риск отново да остана незабелязана, ще попитам някой дали знае къде мога да намеря кои песни пеят в Гласът на България?

Станислав.
Виктор/Венелин?

Е, нагласена работа...
То е ясно, че русата ще спечели

|-( ф

Странно. Един пич отскоро ми пише. Ти как си?

Знам, че пиша тъпотии

• Взех си душ и си легнах.
  Сънувах отвратителен сън същата вечер. Или по-скоро смешен.
  Ед е в гората. Робърт стои срещу него със злобно изражение.
  - Ти. Не мърдай от там. Ще те очистя, братко. Отмъкна ми момичето, предател. - изскочи той с автомат в ръка.
  - Леко, брат. Не се превземай. - Ед спокойно му отвърна.
  - Не се приближавай, БЕ! Чудовище.. - изрева срещу него Роб.
  - Да съм те очистил веднага, ако не е автоматът..
  Изведнъж и аз самата влязох в съня. Робърт ме придърпа към него и ме прегърна от едната страна.
  - Хей, мамоооо .. ще те спася! - извика Ед и погледна зад нас.
  Робърт се обърна, а това беше моментът, когато Ед го хвана и счупи автомата от врата му.
  - Хаха, с този автомат си играех като дете, умнико..
  После заедно с Ед оскубахме хубаво брат му и го заклахме.
  После се появи Марк, с чесън. Преди да ни натрие с него, се появиха клонинги на Робърт .. Беше се удвоил. Всички 'хора Робърт' имаха чесън..Приближаваха се. Май някой ме достигна и пръсна скилидка в лицето ми. Усетих парене. И се събудих.
  Дишах на пресекулки, сякаш кой знае какво сънувах. Честно, от около 2 години не бях лягала да спя, но тази нощ ми беше скучно .. И спах. Но колкото и да спах, не ми стигаше да се отърся.
  На сутринта нервно казах на Ед:
  - Виж, няма да ходим никъде. Оставаш един от нас. Не искам да те изгубя. - казах му рано, когато го срещнах в градината.
  - Ти добре ли си, какво се е случило? - разклати ме той.
  - Нищо. - отговорих лаконично и седнах отвън.
  Небето бе червено.
  „Ще се разрази вятърен ураган.“ - помислих си.
  На закуска Нора разля върху мен неволно, сироп от вишни. Цялата ми бледожълта тениска стана покапана. Трябваше да се кача до стаята си и да я сменя. Направо влязох, за да се изкъпя.
  Опитах се да изляза от банята, но сякаш отвън имаше райбер. Някой бе заключил, макар, че отвън беше невъзможно. Разбих вратата. „Добре, че вампирите сме силни.“ - помислих си.
  Пак щяхме да викаме майстор, за да се оправи бравата. Но имаше нещо странно. В стаята бе влизал някой. Гардеробът..Гардеробът?! О, Боже .. не беше на мястото си.

Четири

Две

Едно.

Eдно

Вода.

Едно.