Дам, то продължава още от вторник, мисля, че е до края на седмицата (+събота и неделя).Аз присъствах само на първи, но не се знае, може да отида пак.Сега ме освобождават от училище, понеже ходя в този дом, да видя децата, да играя с тях и т.н.Утре пак съм освободена.Много ми е хубаво като съм там, супер много се забавлявам с тях.

Слушам The Voice,хартвам и разглеждам някакъв блог.Ти?Как ти мина деня?

Има нещо такова, но когато започна беше на 18-19 години, че може и по-малка да е била.Не може вечно да пее за понита, а и песните и се харесват.Мен не ме притеснява, че текста на някои от тях е по-груб.

Защо ти е закрито лицето? |-(  Иначе, дам.Яка е.

?  

Защо не се ядат заедно?
ПП;Майка ми много ги разбира тези работи и се храни супер добре и разделно и постоянно ми повтаря "Престани да ядеш ябълки след вечеря ;d", защото съм свикнала да си ям десерта...след вечеря, логично, но не било правилно. Трябвало първо плодовете.

Абееееееее не съм запозната аз кое се яде, кое не се яде в един ден.Важното е, че са полезни, а не са мазни кебапчета и кюфтета.  

Обожавам зелена салата.    

Леле, сериозно?!?!?!?!?!?!Супер, супер, суперрр.   А знаеш ли, кога ще излезе?

Перфе съм.Днес бях освободена от училище и ходих в този дом за сираци, за който събираме пари.Ти как си, какво правиш? 

23 част.

На следващата сутрин се събудих в прекрасно настроение.Взех си душ и след като покрих тялото си с бял потник, който не беше широк, но бе дълъг и по мен, и тъмни, отрязани до средата на бедрата ми джинсени шорти, затропах боса по дървените стълби към долния етаж.Влязох в кухнята и намерих Раян да поправя едно от шкафчетата, пантата се бе разхлабила.
- Добро утро. -Поздравих аз, без да тая лоши чувства от вчерашното ни скарване.Раян като че ли изобщо не ме чу.Изгледах го продължително и си налях портокалов сок. - Мисля, че трябва да отидеш на лекар. -Най-после приковах вниманието му.Той ме изгледа за секунда с мрачният поглед "За какво говориш по дяволите" и се върна към завинтването на едно от болтчетата. - Ами...казах "Добро утро", а ти дори не си направи труда да ме погледнеш.Може би имаш проблеми със слуховия апарат.
- Тове , че те игнорирам, няма нищо общо със слуховите ми възможностти. -Сопна се той и блъсна вратичката на кухненския шкаф.
- Ако ще блъскаш така, то тогава няма голям смисъл да се хабиш и да я поправяш. -Раян се бе запътил да излезе, но щом ме чу да казвам това се върна и се приближи максимално до мен.
- Защо правиш това?
- Кое?
- Премести се тук с мен, а в следващия момент ме отблъскваш.Отбягваш ме, резервирана си, а после се държиш сякаш всичко между нас е наред.Защо? -Хвана ме за раменете и ме разтресе. - Защо си играеш с мен?
- Не разбирам защо аз съм виновна след като ти казах много отдавна, че ...трябва да поговорим за всичко това. -Раян се успокои и седна на масата.
- Какво става тук? -Попита Карли, стоейки до вратата в кухнята, втренчена в зачервените ми ръце.Изобщо не бяхме чули, кога е влязла.
- О,...нищо. -Отговорих възможно най-спокойно и се усмихнах до колкото бе възможна усмивка в тази ситуация.
- Виждам... -Стрелна Раян с присвити очи и след това отново се обърна към мен. - Хайде, Ели.Ще се поразходим.
- Не мисля, че е добра идея.Кар, аз...
- Не приемам отказ.Хайде. -Най-после склоних, обух си черни пантофки и излязохме.

Да, да помня.     Аз един път в час си разглеждах номерата и видях твоя и ми стана супер смешно, защото се сетих, защо си ги разменихме и целият клас се втренчи в мен, защото наистина избухнах яко.