Нормално.

Мерсииии ... Некст 

20 години по-късно...

-    Прибрах се! – провикна се Никол още от вратата и пусна дамската си чанта на малката масичка.
В къщата цареше пълна тишина. По дяволите пак съм сама, помисли си тя. Хукна право към кабинета на майка си, но той беше празен. Усещаше се само миризмата на парфюма й. Огледа и останалите стаи, но бяха празни. Въздъхна отчаяно и отиде в двора. Седна на люлката и се загледа напред. Точно сега имаше нужда да поговори с някой, а майка й отново я нямаше. Работата винаги беше по-важна от Никол. А може би само тя така си мислеше. В момента кариерата на майка й беше на върха и тя работеше здраво на снимачната площадка. Реши, че щом Сара не може да отдели от времето си за нея, трябва тя сама да отиде при нея. Грабна чантата си и запали колата.
-    Десет минути почивка! – каза режиьора и всички от екипа се втурнаха към обяда. Същото се отнасяше и за Сара. Тя забеляза колата на дъщеря си и отиде при нея.
-    Хей... не очаквах да дойдеш. Има ли проблем? – Сара погледна дъщеря си изненадано.
-    Трябва ли да има проблем, за да се видя с майка си? – възмути се младото момиче, но после се усмихна и я прегърна. Въпреки всичко тя много обичаше майка си. Беше единственият човек, с който можеше да сподели тайните си и проблемите които има.
-    Не се ядосвай веднага. – засмя се Сара и погали златните коси на дъщеря си. Днес беше необичайно красива. Беше облечена в красива дълга розова рокля на вълни. Розовото е перфектният й цвят, помисли си Сара. Никол беше сложила и любимите си обеци, които майка й, й беше подарила за миналия рожден ден. Нямаше никакъв грим, а и не й беше нужен.
-    Какво снимате днес? – попита с любопитство Никол и огледа площадката.
-    Любовна история, какво друго? – пак се засмя Сара и седна на един от столовете. – Гладна ли си? – тя погледна загрижено Никол и видя колко е отслабнала. Дори прекалено много. Винаги се притесняваше за здравето й. Това беше нормално, след като претърпя две операции и всяка година посещаваше психотерапевт.
-    Моля те, престани да се държиш с мен сякаш съм на пет години. Вече съм достатъчно голяма, за да се грижа сама за себе си. – отново се подразни Никол. Май беше сърдита на майка си. Всичко й беше дошло до гуша.
-    Добре, извинявай. – въздъхна Сара и извади някаква кутия със салата. Хапна малко и после я върна на мястото й. Напоследък и тя нямаше никакъв апетит. Сигурно беше заради натоварената й програма и стреса. Явно и тя имаше нужда от малко разбиране и трябваше да посети доктора на Никол. – Искаш ли довечера да излезем?
Никол сви рамене. За първи път не знаеше как да отговори. Точно днес не й беше до майка й. Дори се зачуди за какво дойде. Само си разваляше настроението покрай нея. Не можеше да търпи тъпия й шеф, който раздава команди наляво и надясно.
-    Криеш ли нещо от мен, днес си необичайно раздразнителна? – Сара усещаше, че нещо дразни дъщеря й. Но какво ли? Само да знаеше, че тя е причината.
-    От къде ти хрумна, уморена съм. Не само ти си заета! – Никол примигна с очи. Беше застанала точно срещу слънцето й светлината я дразнеше. Сложи си слънчевите очила.
-    Добре, госпожице. – засмя се Сара, но не й беше много смешно. Защо Никол се държеше така с нея? Много въпроси нахлуха в главата й, и тя се обърка. Искаше й се да, й ги зададе един след друг, но не искаше още повече да разваля настроението на дъщеря си.
-    Аз ще тръгвам. – измърмори Никол с крива усмивка на уста и се отправи към колата.
-    Помисли за довечера. – провикна се Сара и въздъхна отчаяно. Никол изправи палеца си в знак на сългасие без да се обръща назад и се качи в колата.
Чудеше се какво ще прави цял ден и реши да посети баща си. Той също бе зает човек и нямаше много време за нея. Защо въобще трябва да го правя, помисли си Никол. Щом те нямаха време за нея, защо и тя трябваше да ги търси? Но баща й беше друго нещо, той беше нейната слабост. Обожаваше го! Спря пред автосервиза, където той висеше по цял ден. Това беше и нейнното любимо място. Толкова много коли събрани на едно място, красота. Очаквахте, че Никол ще се срещне с Тайлър, нали? Всъщност тя дори не знаеше, че той същестува. Сара се беше омъжила за Брайън и той прие Никол за своя дъщеря. Грижеше се за нея много добре, е поне докато беше малка. Сега тя трябваше сама да се справя с трудностите, без да очаква помощ от когото и да било. А преди 20 години Сара твърдеше, че ще й помага и ще бъде с нея в добро и зло. Но не стана точно така. Както и да е... Никол влезе усмихната и ритна баща си леко по крака, за да може да разбере че тя е там. От силния шум той нямаше да разбере дори и ако беше влязъл крадец. Той се измъкна изпод колата и се изправи. Изтупа енергично мръсния си гащеризон и прегърна леко дъщеря си. Не искаше да оцапа хубавата й рокля.
-    Как си? – попита весело той и се опитваше да надвика шума от машините.
-    Добре, за сега. Имаш ли много работа?
-    Като приключа с тази кола ще почина малко. Защо?
-    Искаш ли да обядваме навън? – предложи Никол и той забеляза блясъка в очите на дъщеря си.
-    Става! – усмихна се Брайън и излязоха навън, за да говорят на спокойствие. – Вижда ли се с майка си?
Никол кимна.
-    Прекалено е заета и реших, че поне ти ще можеш да отделиш малко време за мен. – устните й се изкривиха в крива усмивка, но вътрешно беше подразнена. Беше й писнало от работохолици.
-    Що за приказки?! – засмя се Брайън. – Винаги имам време за прекрасната си дъщеря. Къде искаш да отидем?
-    Знаеш, че японската храна ми е слабост. – тя го погледна невинно.
-    Изчакай ме тук, като приключа тръгваме. – каза Брайън и отиде да довърши поправката на колата.

Нормално.

Не.

Можеш ли да плуваш?

Печена.

Капи вишна.

От какво те е страх?

б877.

Десет.

Десет.

Не.

Синьо?

Десет.

Не.

Сива?