Ами ръчен часовник, например?

Yokata - Снимка на стената.. 

http://kaprizen.com/?img=2317868  (*)х

Ами.. мисля, че да.

Готина, печена, със страхотен характер. Много ме кефи. 
miss_cute_kiss?

I still look for yоur face in the crowd,
oh if you could see me now... 

Страшно много ви благодаря! Радвам се, че ви хареса!     

Много, много ви благодаря!   

• Четиридесет дена. Минаха като миг. Сякаш беше вчера, когато сядах на коляното ти и с пискливо детско гласче виках "Друс, друс, тати!". Ти се усмихваше и с леко състаряла ръка ме милваше по челото. Усещах брачната ти халка. Усещах топлината от дланта ти. Повдигаше леко коляното си, хващаше ме за двете ми малки ръчички и започваше да ме люшкаш. Все още чувам как пищях, сякаш съм на истинска гондола. Белите ми, все още млечни зъбки се показваха, докато се смеех силно.
  Онази кукла с млечно бяла кожа. Аз все още я пазя, татко. Помня как един ден се събудих, а теб те нямаше. Майка ми се опитваше да ме успокои, но ти не знаеш как по цели нощи, макар и малка, аз стоях пред заснежения прозорец и гледах към небето. Знаех, че ще се върнеш. Но след колко време, татко? Сълзи се стичаха от очите ми, минаваха по малките ми зачервени бузки и се спираха върху розовите ми устни. Нямах търпение да се събудя и първото нещо, което видя, да си ти. Но минаха много, много месеци. Аз таях тази надежда в себе си, а ти все не се връщаше. Мислех, че съм те изгубила завинаги.
  Но един ден, си спомням, когато бях на детска градина, учителката излезе от стаята. След броени минути тя се върна и ми каза да изляза. Татко, нямам думи да опиша колко много се зарадвах, когато те видях. Ти не се беше променил. Спомням си, че носеше онова черно сако и черния панталон, с който бях свикнала да те виждам. Тази топла, успокояваща усмивка. Ти повдигна ръката си и ми връчи онази кукла. С червена рокличка на точки и черни обувчици. С коса, сплетена на две плитки. Бях толкова щастлива. Обичах тази кукла, носех я навсякъде и не я давах на никого.  Ти и аз - баща и дъщеря. Никога не съм чувствала някого толкова близък.
  О, татко, може би сега ме гледаш отгоре. Виждаш как стоя седнала на земята с тетрадка, върху която пиша това. О, татко, дано знаеш, че думите, които ти казах, преди смъртта ти, не съм ги мислила. Защото ти си страхотен човек, суров, но винаги готов да помогнеш на някого, изпаднал в беда. Не мога да повярвам как един нелеп инцидент отне твоя и отчасти моя живот. Защото ти беше единствената ми подкрепа. Но знай, че човек като теб никога няма да срещна. Защото ти си единствен за мен. Надявам се, че можеш да ме видиш сега, с проблясващи сълзи в очите, но все пак с усмивка.
  Четиридесет дена, откакто те загубих. Дано си на по-добро място. Обичам те, татко!

Благодаря на тези, които ме подкрепиха, когато имах нужда. Това значи много за мен!

Давай следващата част!

Банан

Благодаря, благодаря 
Виж си ЛС-тата : )