Ами дразня се тука на едно клипче.Някакво 9 годишно момченце (Българин) го поканили на някаква олимпиада по пеене в Холивуд, но не му осигурили нищо, а цената да участваш в този конкурс е 10,000$ и сега имат само 2 месеца да намерят парите.Как може да го канят лично организаторите, а да не осигурят нищо... http: //vbox7.com/ play:0b0c 7e96b2

Да ме изпитват по-бързо, че това ще ми е за тази година, а и без това съм за 6 за годината, така че да не ми се прави много, много тази госпожа.

Едно момченце.

Бисквити Белвита.

Ще се поровя из разни сайтова е после ще пусна някой филм.

Dankeschön

О, в този епизод на От местопрестъплението, който започва след малко по Нова ще участва Тоби от PLL.   

  Какво става Мер?

http://ask.fm/sunlightr питайте

24 част.

- Добре ли си? -Попита Карли и сякаш, за да е сигурна, че няма да попитам "За какво говориш?" кимна към ръцете ми.Погледнах ги, а след това погледнах и нея.Все още имах червени следи от стискането на Раян.Нямах представа, че е използвал толкова сила, но нищо чудно.Единственото нещо, което усещах в този момент бе силният му вик и думите "Защо, защо??".
- Нищо ми няма. -Отговорих аз и бързо обърнах поглед към пътя пред мен.Разхождахме се из центъра.Почти всички магазини бяха отворени.Малки деца ритаха топка, стари хора бяха насядали пред малките си магазинчета, под сянката на големи, шарени чадъри и играеха на табла.Беше спокойно, а яркото слънце жулеше асфалта.
- Та, каква е историята?
- Каква история?
- О, не се прави.Можеш да метнеш всички други, но не и мен.Аз съм ти приятелка, Елизабет.А и се познаваме само от няколко дни, така че можеш да бъдеш сигурна, че няма да те съдя, няма да те гледам изпитателно и тем подобни...по дяволите и аз не съм светица.Правила съм разни неща...с разни хора...на разни задни седалки в едно Камаро.Ех, хубаво лято беше. -Каза Кар и двете се засмяхме.
- Историята е много проста.С Раян сме...с Раян сме просто приятели. -Не ми харесваше да я лъжа.Особено, когато чувствах, че тя е най-близкият ми човек.Карли се усмихна и извади цигари от джоба си.
- Когато си готова ще ми кажеш какво по-точно значи "С Раян сме просто приятели". -Двете се усмихнахме и продължихме по пътя си.
- С риск за цял живот да ме запомниш с тези думи ще те попитам имаш ли огънче?
- Не... -Засмях се аз. - ...но там май виждам малък супермаркет.Може да си купиш. -Двете се запътихме на там и, за да не се бутам по опашки на касите я изчаках отвън.
- Хей, красавице. -Чух някакъв глас зад мен.Обърнах се и видях Майкъл с неговата вечна,чаровна усмивка.Беше ангелски красив.Косата му бе рошава, сякаш тъкмо бе станал от сън, което не беше изключено.Носеше сива тениска, а дънките му бяха провиснали.Типичните за него няколко мъжки гердана и цигара в ръката.
- Здрасти. -Поздравих, след като се обърнах и слънцето ме заслепи.Всъщност от светлината на слънцето ли беше или бе от тази на Майкъл? -Виждам, че си излязъл на сериозни покупки.Бира...бира и пак бира.Супер. -Двамата се засмяхме.
- По-добре се приготви, защото само това ще се пие на купона у нас довечера.
- Купон?
- Раян не ти ли каза, поканих и двама ви вчера, когато си тръгвах от вас.
- Явно е пропуснал. -На дали.
- Както и да е, вече знаеш.И ъ,... -Започна той и се приближи. - ...само за информация, всеки, който идва носи по нещо.Ти можеш да дойдеш със ъъъ, знам ли...нещо за пиене.Като водка, например.Считай това като първият ти урок по живеене. -Прошепна той.
- Окей, Ромео. -Каза Карли, след като излезе от маркета. - Долу лапите, защото току виж е дошла приятелката ти.Как се казваше...А...А...Алекс, Алексис...
- Меган.
- А, да...Меган.
- Спокойно, Меган е извън картинката.
- Скъсахте ли? -Попитах аз.
- Да.
- Защо? -Додаде Карли.
- Защото много скоро ще си имам нова приятелка. -Усмихна се, дръпна от цигарата си и изпусна дима към мен.
- Хайде, Ели.Да отидем в нас да се приготвим за довечера.

Аз поствам некст от историята ми и ям сандвич с шунка и краставица.Ами, днес мина супер, отново ходих в дома и беше супер забавно с децата.

(wave) Добре съм.Ти?Какво правиш?