• Някакъв гланц за естествен блясък, или цвят. Нещо такова беше.
  За първи път си го купувам.

• Учебници, дъвки, минерална вода.

• 8.

Усещах как силите ми ме напускаха. Горещият му дъх изгаряше кожата ми, докато устните му бавно и мъчително целуваха шията ми. Всяка една малка частица в мен, искаше да освободи дивото желание, което изпитвах към проклетото копеле.
Разумът ми бавно, но сигурно започваше да ме напуска, а на негово място се вкореняваше нещо, което знаех, че трябваше да спра, защото щях да съжалявам. Той беше красив, опияняващ и ужасно сексапилен, но си оставаше подъл негодник. Следващият път, щях да го прикова за стола с вериги .
Устните му се впиха жадно и неочаквано бързо в моите. Тялото му не се бе отдалечило
и с милиметър. Притискаше ме силно към твърдата стена, сякаш казвайки ми, че не мога да избягам от него, а дори и да се опитам, той отново ще ме намери и прати в Ада.
Усетих ръката му, която се обви около едната ми гърда. Дразнещо чувство мина през мен. Искаше да си играем. Така да бъде, но този път аз щях да съм тази, която ще води.
Вплетох пръсти в черната му, гъста коса и се притиснах още по – силно в него.
Отдели устни от моите за секунди, само, за да покаже доволната си и надменна усмивка, след което отново ги вплете в моите, по – хищно и от преди.
Дишането ми ставаше все по – накъсано, а сърцебиенето ми все по – бързо.
Имах чувството, че можеше да седи така с векове. Аз, обаче, нямах намерението да остана залепена за тази стена и секунда повече.
Размених позициите ни рязко, блъскайки го грубо в стената, възползвайки се от момента, в който беше разсеян с това да опипва гърдите ми и всяко едно място до което можеше да стигне палавата му ръка.
Изсмя се развеселено.
-    Котенце, не знах, че обичаш да си отгоре. – Игнорирах коментара му, пъхвайки ръката си под черната му тениска, опипвайки всеки един от перфектните му мускули. Усетих насладата която изпита от нежното ми докосване.
-    Има още много неща, които не знаеш за мен, котенце. – Наблегнах на последната дума, поглеждайки го право в очите, които излъчваха неудържимост и любопитство.
-    Така е, затова мисля, да започнем с опознаването още от сега. – Ръката му се плъзна бързо по тялото ми. Приведе се леко и ме надигна рязко от земята, държейки ме на ръце. Очите ми се разшириха изненадано.
-    Какво правиш, по дяволите ? -  Чувствах се ужасно неудобно. Усещах силните му ръце, които ме обгръщаха собственически и неудържимо.
-    Започвам с опознаването. Не ме ли чу ? – Подхвърли ме леко във въздуха, вървейки към голямото легло, сякаш му бях плюшена играчка, немествайки ръцете си по – добре около тялото ми. Щях да му разбия физиономията.
-    Да не си се побъркал. Пусни ме. Веднага, Маркас! – Заповядах му разгневено. Вече бяхме стигнали твърде далеч.
-    Както кажеш. – Погледнах го с отврена уста, недоумяващо.
Както кажа ли ? Добре.
Не очаквах, че ще е толкова лесно.

****

Беше толкова забавна гледка. Големите и плътни устни се бяха разтворили безмълвно, а погледа й ме изучаваше изненадано. Мислеше си, че ще я оставя просто така, сякаш ми пукаше за мнението й.
Глупачка. Хвърлих я на леглото, лягайки върху нея.
Насочи истинсктивно малката си ръка към лицето ми, вече за втори път, готова да ме удари. Стиснах китките й, преди да е нанесла удара си, заковавайки ръцете й над главата. Присви очи гневно. Чувстваше се безпомощна.
Страхуваше се, защото знаеше, че ще й хареса. Прокарах бавно езика си по шията й. Исках да я побъркам. Да я накарам дълго време, да сънува и помни всяко едно движение, което щях да приложа бърху тялото й. В нея имаше ужасно много страст, която исках да изкарам на яве. Желаех я от горе до долу, но тя така и не го осъзнаваше напълно. Беше невероятна, малка мръсница, колкото й да се опитваше, да прикрия това свое качество. Нямаше си и на идея, колко много ме възбуждаше.
Разскъсах ризата й, без да ми пука, че копчетата изпопадаха и със сигурност, нямаше да може да я облече втори път. Прокарах ръцете си по стегнатият й корем неудържимо, стигайки чак до перфектно заоблените й гърди.
Исках това тяло, по дяволите.
Впих отново, болезнено силно устните си в нейните, които бяха толкова меки, плътни ...
Надиганх се рязко, покривайки с рука устата си.
Мамка му.

-    Проклета, коварна, дива, разгонена ...

****

Иплъзнах се светкачино от позицията в която ме бе принудил да седя, претъркулвайки се от леглото и заставайки на достатъчно голямо разтояние от него.
Явно го бях захапала доста силно, като се има напредвид рекацията му и богатият речник от думи, който демонстрира и който аз игнорирах.
Сам си беше виновен. Не биваше да се увлича толкова. Знаеше идеално добре, как стоят нещата между нас и как щях да си останат завинаги, независимо от всичко, но продължаваше да предизвиква съдбата по най - учевидният начин.
Светкавично бързо стана от леглото, орбъщайки се към мен, все още придържайки леко с ръка раната си. С две бързи крачки, вече се намираше пред мен.
Хвана дългата ми коса, която вече се бе изплъзнала от шнолата и обвивайки я около ръката си, приближи лицето ми към неговото.

-    Внимавай, къде си забиваш зъбките, котенце. – затегна захвата около косата ми още по – силно. Стиснах зъби. – Следващият път, може ти да си тази, която ще бъде прободена с нещо. – Изгледа ме свирепо, пускайки ме.
Проследих с хладнокръвен поглед, как бавно тръгна да излиза от стаята, спирайки се, преди да се изнесе напълно.
-    Да си готова до двадесет минути. – Отвори вратата и излезе, затваряйки я с трясък. Кучи син.

****

Беше решил, да вечеряме в ресторанта, в който се състоя и първата ни фалшива среща. Колко мило от негова страна, да ни върне в миналото, докато в настоящето, вечеряхме един срещу друг в скъп хотел, всеки мислейки си, как да наръга, удуши, окове, отрови и пребие другия. Въпреки напрежението и мълчанието, което цареше между нас, както и злобните погледи, които си хвърляхме от време на време, трябваше да призная, че обстановката беше наистина луксозна. Тъмните, но топли и успокояващи цветове преобладаваха, както и секси сервитьорите. Усмихнах се почти незабележимо.
Още от както се настанихме на масата си, флиртувах чрез погледи с блондина, който очевидно, работеше в ресторанта. Личеше си, че е срамежлив и ужасно добър. Харесваше ме, виждах го в очите му.
Обичах този тип момчета. Никога не ми създаваха проблеми и не ми противоречаха. Имаха някакъв собствен, естествен чар, който им придаваше тази срамежливост.
Усмихнах му се сладко, когато го видях да идва към нас, носейки вино.
- Извинете, ще желаете ли още вино ? – попита ни добродушно, несочвайки невиннят си, любопитен поглед към мен.

• - Не.   – Да.

– чух се да казвам едновременно с Маркас.
Втренчихме погледи един в друг за кратко, след което отново се върнахме на важната тема.
-    Не желаем още вино. Можете да си вървите. – гласът му преливаше от
самоувереност.Забелязах как господин срамежлив, стоеше безмълвно и бе готов да се оттегли. Стасна ми жал, а и не исках все още, да отдалечавам поглед от стегнатото му тяло.
-    Не. Остани. Аз искам още вино. – Дарих го с един от моите мили погледи.
-    Дамата не знае какво иска, или говори. Можеш да си тръгваш. – Наблегна на последното изречение, вече едвам сдържайки нервите си.
-    Напротив. Налей ми още вино .... – погледах за момент към табелката, намираща се върху костюма му и довърших. - ... Габриел. - Казах името му с бавен и захаросан глас. Кръстосах крака и нстрелнах предизвикателно погледа си към той на Маркас, от който прехвърчаха искри от гняв.

Oт последно време съм задушаващо заета. Няма да спирам да пиша, но ще пускам главите по - рядко.
Главата я написах ужасно бързо, така че съжалявам, ако не се хареса, или има много грешки.

За сега около 3 часа.

'' Кралицата на преструвките. ''

Очаквах друг, краен резултат. : д

Не.
Скорпион ?

Към 11.

'' Добре. '' - на баща ми.

Как да го забравиш ? - Като спреш да мислиш за него.
Как да спреш да мислиш за него ? - Като мислиш за нещо друго, което те интересува повече, или заема голяма част от времето ти.

Излизай по - често, спортувай, намери си хоби. Или просто се съсредоточи върху ученето. То най - лесно, може да убие всичките ти други мисли и да те накара, примерно, да мислиш дълго време, как ще се справиш с всичките тези домашни и утрешното контролно.

Ще седя в скайп.

Приятна.

Ангел.