#826 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-05 19:05:11

Седнах на леглото и поех дълбоко дъх. Някой отвори- беше същата лекарка:
-Излизам ли?- попитах с надежда аз. Тя нищо не ми каза, просто ме хвана за ръката и ме преведе през един коридор с много врати и стаи, от които се чуваха писъци. Тя ме заведе в една по-голяма стая без легло- празна. Влязох и се огледах- беше толкова пусто. Тогава ми каза:
-Изпий това!- държеше хапче в едната си ръка и чаша с вода в другата- Ще ти помогне.
-Не!- извиках аз и изтичах в ъгъла на стаята. Тя пристъпваше бавно към мен. Докато се усетя бях изпаднала в безсъзнание.
Събудих се. Беше мрачно. Все още чувах виковете от другите стаи. Запуших си ушите- те ме влудяваха. Изведнъж чух някой да вика:
-Не, не ме прибирай още, господи!- тогава разбрах, че се намирам на място заобиколена от отчаяни чак до лудост хора. Изведнъж чух някой да идва. Една врата рязко се отвори. През решетките на вратата видях две сестри да изкарват човек от стаята му и да забиват инжекция в ръката му за да спре да крещи и да се блъска в стената и вратата си. След малко видях лекарката. Идваше насам към моята стая. Отдръпнах се от вратата и клекнах в края на стаята. Тя отвори и ми каза:
-Можеш да си ходиш!- хвана ме и ме преведе през коридора. Когато стигнахме приземният етаж, тихо ми каза:
-Една жена дойде и те чака отвън. Каза, че е твоя приятелка...
-Сигурно е Лили- усмихнах се аз за първи път от доста дълго време или поне така ми се струваше. Седнах в чакалнята и чаках да ми върнат вещите. Една сестра ми даде чантата, с която бях дошла. Тя ми се усмихваше, на аз я познавах- тя бе тази, която носеше инжекцията. След малко излязох на стълбите и се огледах- къде е колата на Лили? Взех телефона и й се обадих:
-Лили, не те виждам. Къде си паркирала?
-За какво говориш? На работа съм.- каза объркано тя. Видях кой е дошъл да ме вземе и изпуснах телефона:
-Боже мой! Синтия?...

#828 Re: Архив » повтарящи се предмети » 2012-05-05 16:54:18

търсих но нищо не намирих
  shake

#829 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-05 16:47:06

Страхотно е!  star

Благодаря... sun

#834 Re: Друго » Моля Ви за помощ :) » 2012-05-05 13:41:25

може и в picbg- аз от там качвам smile

#835 Re: Кош » програма за видео » 2012-05-05 12:43:08

И с Movie Marker става.

от къде да го сваля за windows XP без бъгове

#836 Re: Кош » програма за видео » 2012-05-05 12:35:47

Ами аз съм с camtasia studio ,,
http://bg-zamunda.net/torenti

коя версия

#837 Re: Кош » програма за видео » 2012-05-05 12:19:52

Каква е тази програма с която можеш да слагаш субтитри или такава:
http://www.vbox7.com/play:93685f77
http://www.youtube.com/watch?v=XK5PmXn3Fg0

И от къде мога да си я сваля- моля спешно е! heart  heart  heart

#838 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-05 11:35:36

Некста както следва ще напиша утре wasntme  angel

#840 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-05 07:45:13

Мълчах на телефона дълго време. Приближих се до прозореца, поместих завесите и погледнах навън. Огледах се, но нищо не видях:
-Виждаш ли ме?- смееше се непознатият глас. Аз продължавах да мълча и да се оглеждам навън. Телефонът затвори. Не се обаждаше повече. Бързо излязох навън, качих се в колата и тръгнах към Лили. Когато пристигнах почуках на вратата:
-Кой е?- попита тя.
-Аз, ще отвориш ли?
-Какво става толкова късно?- учуди се тя.
-Стана нещо ужасно.- влязох и се разплаках- Синтия е мъртва.
-Какво? Защо?- стреснато отвърна Лили.
-Поканих я да гледаме филм от видеотеката, но това не беше филм. След него намерих Синтия мъртва на пода в банята,а прозореца счупен. След това някой ми се обади и ми каза, че ме следи...- крещях със сълзи аз.
-Боже мой, сигурна ли си?- изглежда невярвайки каза Лили- Какъв е този филм?
-Нямаше име- продължавах да я убеждавам.
-Можеш да спиш тук тази вечер, а на сутринта ще отидем и ще видим.- успокояваше ме тя. Съгласих се с нея и останах. На сутринта веднага щом се събудих картината на мъртвата Синтия лежаща в банята отново ме тормозеше. След лека и доста нервна за мен закуска с Лили се качихме в колата и тръгнахме към къщата ми. Когато стигнахме, аз я предупредих, че гледката може да бъде доста смущаваща. Присвивайки очи отворих вратата:
Но какво?- гледах с недоумение. Банята беше чиста, прозорецът не беше счупен и най-важното- Синтия не беше там.
-За малко да ти повярвам- присмиваше ми се Лили.
-Истина е- изпаднах в истерия и паднах на пода до вратата. Знаех, че вероятно никой няма да ми повярва. Лили изглеждаше изплашена:
-Мисля, че филма не ти е повлиял добре. Да отидем на лекар, а?- загрижено ме вдигна от пода и ми помогна да стигна до колата. Все още плачех за бедната Синтия, в чиято смърт бях убедена.
Лили ме заведе в болницата. Всички ни гледаха. Кой знае какво си мислеха за мен, но не знаеха ужаса, на който бях подложена. Лекарката ни заведе в една стая с легло и малък прозорец и помоли Лили да излезе. Тогава затвори вратата и ме остави вътре. В този момент си спомних, че касетата е моето доказателство. Успокоих се и почуках на вратата:
-Ще ми отвoрите ли?- казах сравнително спокойно- Лили? Тук ли си?- очевидно ме бяха оставили. Блъсках по вратата, докато не чух стъпки...

#841 Re: Кош » Me and My School » 2012-05-05 07:07:51

Не разбрах много добре какво искаш, но можеш да пишеш например за чистотата, къде се намира училището т.е. дали улиците до него са безопасни, дали е близо до вкъщи... Дано съм помогнала. laugh  wink

#842 Re: Кош » Sims 2 » 2012-05-04 19:47:11

Моля ви помогнете.

#844 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-04 17:10:10

Много ви благодаря на всички. Тази вечер ще напиша некста и утре ще го пусна. wink

#846 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-04 17:00:55

Дано ви хареса. Написах го в един скучен час по музика. laugh  laugh  laugh
Моля кажете си мнението... heart
Тъкмо се връщах от работа. Беше вече 20:00ч, но все още беше светло и топло. Качих се в автобуса и след около половин час си бях вече в къщи. Влязох, хвърлих чантата и якето на дивана и пуснах телевизора. Тъкмо си пуснах новините и почнах да си правя вечеря, когато телефонът ми звънна. Вдигнах- беше Синтия:
-Хайде да излезем да се позабавляваме в някой нощен клуб- звучеше развълнувано тя.
-Уморена съм- тъкмо се връщам от работа. Ела, ще гледаме филм! Вчера взех една касета от видеотеката.
-Добре тогава! Ще дойда след час.- затворих телефона и пъхнах полуготова храна в микровълната. Седнах пред телевизора гледайки новините. След това сложих касетата в DVD- то. Чух, че някой чука на вратата. Отворих:
-Здравей, Кейси!- весело каза Синтия.
-Седни, преди малко сложих касетата!- поканих я аз. Направихме си пуканки и седнахме на дивана. Включихме си филма. Започваше доста странно. Нямаше име. Просто виждаш видео, в което една жена тича през гората, крещи, но никой не я чува. Пада по някакъв склон. Когато решава, че се е измъкнала, един човек я напада и я хвърля в реката. Беше ужасяващо, пълно с кървави сцени, писъци... Със Синтия бяхме доста изненадани:
-Изглеждаше като истинско- каза тихо тя.
-Интересно беше. Ще видя режисьора и ще потърсим още негови филми.
-Добре, аз ще отида до банята, че съм цялата в пуканки.- каза смеейки се Синтия. Тя стана, остави купата на масата и тръгна към коридора. Чух вратата на банята. Загледах  се в телевизора, очаквах надписите в края на всеки филм, но тях ги нямаше. Останах с впечатлението, че това не е филм. Бързах да кажа на Синтия. Почуках на вратата на тоалетната:
-Разбрах защо касетата няма заглавие. Видях, че и смислен край няма. Мисля, че е истинска- казах уплашено аз, но не чух никакъв отговор. Натиснах дръжката- беше отключено. Плочките бяха целите в кръв, а Синтия лежеше по корем на пода. В гърба и бяха забити парченца стъкла от счупеният прозорец. Излязох и затворих вратата. Седнах на пода и се опитах да осмисля видяното. Телефонът ми звънна. Изправих се и се опитах да придобия нормален вид. Изтичах до кухнята и вдигнах слушалката:
-Ало!- Казах плахо аз.
-Хареса ли ти филма?- говореше един плътен глас.
-Лили? Ти ли си?- позачудих се.
-Хахаха...- някой се смееше- Попитах, хареса ли ти филма?
Затворих с недоумение. Пак се звънна:
-Какво искаш?- изкрещях.
-Да поиграем една игра!- някой викаше.
-Но какво? Кой е?- изплаших се и седнах на дивана.
-Не е въпросът "кой съм", а "къде съм"!
-Това шега ли е?
-Кажи ми името си!
-Защо ти е името ми?- зачудих се.
-За да знам кой гледам в момента...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook