Уау! Браво,страшно добре е направено,описанието,преданието,абе всичко .Страхотно е ! 

Благодаря за съвета...Ще се постарая.. С: 

Мисля да я спра. С:

Еми,зависи.Ако не си искала да го целуваш-никой няма право да ти каже какво да направиш,но ако си се притеснила и за това не си го направила,а си искала,ама наистина си искала или си го харесвала,по-добре му кажи.
Според мен.: Ако не си искала - било е правилно,че си отказала,но ако си искала и си казала не -  е най-добре да му обясниш как стоят нещата.
Стига да си наясно с чувствата си,всичко е наред.

За хора:

http://kaprizen.com/?cat=7&img=2118219

Ето некста.Реших да започна да слагам заглавия и на частите.

Част Пета.

Невижданият Свят.

Емили спеше толкова дълбоко,аз станах от пода,оставих книжката с приказката на земята и излязох от стаята.
-Какво стана? -попита майка ми след като слязох.
-Емили заспа. -свих рамене и започнах да обувам обувките си за трети пореден път.
-Хей,хей,хей, къде отиваш? -попита баща ми.
-Навън. -казах и треснах входната врата преди да продължи да ме разпитва.Понякога ми се искаше  да намеря едно кътче на което да ходя само аз.Без досадни ,,приятели",които в същност не са ми истински приятели,без досадни родители и без любовни афери.Нали знаете..когато си мислите,че сте забравили някой...Това е като афта в устата.Тя излиза,започваш да я дъвчеш,но става болезнено,след което спираш да я дъвчеш,афтата минава,но после изведнъж пак започваш да я дъвчеш и става фал. Няма значение.Отново тръгнах към планинската борова гора.Обичах да ходя там,но понякога имаше адски досадни туристи които снимаха и разглеждаха...Се едно можеш да видиш нещо интересно в кората на дърво.Нищо.Корите им приличаха на гадни,огромни,пъпчиви тролове.Засмях се с глас докато бавно изкачваш снеговитите пътеки към планината. Когато внезапно ми хрумна една идея.
-Да! Това ми трябва,място с тролове. -засмях се,но въпреки всичко ми се струваше интересно.Да бъдеш смел рицар,който се бие с тролове и гоблини,и какви ли не същества...Хм в живота ми имаше достатъчно черна магия. Повървях още малко оглеждайки се трескаво,не знам защо и поспрях.В същност,като се замисля в това средно статистическо градче,нямаше нищо магическо освен пет-шест зоомага.
Но нали винаги хората казват ,,Не съди книгата по корицата." -Дори и ако страниците и са скъсани ли? Тогава какво да я правя,да лепя година,след година малките късчета от листа ли? О,няма да стане.
  Седнах на един камък,който изненадващо беше сух и затворих очи.

Представих си боровата гора през пролетта.Зеленината която се лееше от това място беше неописуема.Може би за това туристите обичаха да идват тук и да снимат.Тревата-вече прокарала през влажната земя,слънцето топли мокрите растения,дърветата пеят песните на горските духове.Наистина беше красиво...Ох,пак заговорих като момиче.
Джаред казва,че ако не престана да говоря толкова ,,поетично" какво казва той и слага кавички,никоя мацка няма да си падне по мен.Е,той обаче не знае,че аз точно това целях.Отне ми четири години за да изградя този нов имидж.Защото преди бях доста надут и алчен.Бях егоист и лицемер,и имах голямо его,докато един ден не се превърнах в Чубака с четири крака..Беше неприятно да гледам как ,,приятелите ми" излизат с момичета и се забавляват,а ти не можеш да си го позволяваш..Но няма значение,свиква се.

Изправих се и тръгнах още по-нагоре към реката,която вероятно бе замръзнала.Това беше голямо решение за мен.Не съм ходил там от...тези четири години.
Понякога,преди сядах на перваза на прозореца нощем и мечтаех да съм рицар,който да спасява красиви принцеси в плен...Да се бия срещу тролове и срещу измислени същества..Бях мечтател,а сега съм...просто аз.
Почти бях стигнал.Спрях на последното завойче на пътеката,с надеждата да размисля и да се върна,но не се получи.Продължих.Откри се гледка която не бях виждал никога.Реката все още не бе замръзнала и малките вълни се плискаха в тромавото и неравно корито.Водата беше кристална,сякаш някой чупеше кристали на малки парчета.На фона на снежната картина,това беше повече от магическо.Приближих се,но телефонът ми иззвъня. Беше майка ми.
-Дакота,хайде прибирай се вече,Софи и Анна вече се прибраха,ще вечеряме без теб,ако не дойдеш до десет минути. -каза тя и затвори.Софи и Анна бяха двете ми по-големи сестри.Те бяха същински Лигли,с главно Л. Л-И-Г-Л-И. Искаха всичко и го получаваха по Дяволите.Те и Емили имаха цялото внимание на нашите.Понякога (винаги) съм се чувствал невидим,или недооценен.Нали знаете,когато никой не ви обръща внимание.

След около три минути бях у дома.Заварих ги на масата.
-Измий си ръцете,а после сложи Емили в леглото. -нареди баща ми.
-Но,аз кога ще се нахраня? -попитах ги и двамата,защото очевадно бе,че бяха ядосани.
-После. -каза майка ми.Направо беше бясна.
-Окей.Хайде Ем. -казах и,като забравих за ръцете.Емили скокна от масата и тръгна с мен нагоре.Нея я обичах най-много (макар и почти никога да не го казвах),защото тя беше още малка,в нея все още живееше магия.
-Кота? -попита ме с тъничкото си гласче.
-Какво? -отвърнах и.
-Ще ми допрочетеш ли книжката?
-Разбира се.Лягай. -завих я и отворих на дадената страница.
-,,Големият лош вълк,никога не е бил лош с Червената Шапчица.Той беше мило момче,но понякога се чувстваше сам.Но той ще я срещне пак и това ще се промени." -спях до тук.
  -Какво? -казах през зъби.Това беше странно и го нямаше в приказката.
-Какво четеш батко? -попита Емили.
-Това което пише.Ето виж. -поддадох и книжката,но сребърните букви,на които пишеше тази глупост,сега бяха заменени само със обикновените черни печатани букви.
-Полудяваш бате. Добре,не ми чети.Само ми изгаси лампата,аз ще заспя. -каза Емили и аз направих това което каза тя.
-Лека нощ.
-Лека Ем. -затворих вратата и се почувствах странно.<Що за глупост беше това?> Помислих си,но едно малко гласче,което не бях чувал от четири години  ми подсказа съвсем тихо <Не ти ли се струва вълшебно и пълно с приключения?> Хванах главата си с две ръце,разтърках очите си и слязох надолу за да хапна.

Наместих се в  леглото си и се опитах да заспя.Сребърната светлина която луната хвърляше през щорите ме унесе.

Дева – тя е алчна, дребнава и хипер капризна. Дразни с излишните си планове за бъдещето, докато човекът, който я слуша, умира от скука. А капризите й са толкова многобройни и постоянно множащи се, че успява да изкара от релси и най-търпеливия човек. Постоянно интригантсва и обожава да гледа как враговете й „се изяждат“ взаимно.

Има нещо такова.. xD

Ми значи,имаше една песен (доста стара РАП песен мисля..),не си спомням кой я пееше,обаче в клипа имаше едни,нещо като извънземни,с по три пръста и нали тези които пееха песента все едно отиваха там при тях (т.е на тяхната планета нещо такова) и извънземните  им показаха накрая там как с трите си пръста ,,сочат" към луната или нещо от сорта,а пък хората си преплетоха пръстите така че да се получат все едно и те имат три пръста и направиха същото..

Малко много зле го обясних,но дано някой да ме разбере и да помогне.. xD

monini : Ще ти дам сайт за кецове на Супра от който можеш да си поръчаш. Тоест това е български сайт,а иначе има един магазин на Витошка където продават,ама не мога да се сетя за името. : )

Ето: http://xsport.bg/supra-shoes-bulgaria.html

Харесват ми.