Как искам да я снимам, но апаратът ми е развален...

Това с Роки и Милото беше ...

Хъхъх     

Вече си научих по 3 предмета и сега ще си взема малко почивка.

Аз постоянно се спъвам, препъвам и падам, но в нас. На улицата ми се случва един път в годината и най-често е зима.

Ами, аз май си намерих як филм с Lucy Hale, сестрата на Хилари Дъф и още някакви актьори, който изглежда да е як и страшен и след малко ще го пускам, иначе съм добре.По-късно трябва да уча, но бивам.

Хъх, да. И по-добре, че да не се срами допълнително.

Здрасти и на двете. Ами, добре съм.Вие какво правите?
Казвам се Рая, можеш да ме наричаш, както ти е удобно. А аз теб?

Червена.

26 част.

Нощта ставаше все по-забавна и по-луда.Музиката беше усилена на макс, а хората прииждаха с всяка изминала секунда.
- Хубаво е, нали? -Попита Карли, която се метна на дивана до мен, на връщане от тоалетната.
- Страхотно е, всички се забавляват.Не съм била на по-хубав купон. -"Не че съм била на много"отбелязах на ум.
- Искаш ли? -Карли извади кутия с цигари от джоба на якето на Джейк, което беше захвърлено на единия край на дивана.Запали една и я насочи към мен.В този момент видях как Майкъл се бе облегнал на стената в единия край на стаята и ме гледаше.Отново изглеждаше като ангел, а и на фона на цялата тази опушена обстановка, беше като привидение.Само чакаше да откажа, за да може да се засмее...
- Не, благодаря... -..., но след като това бе първият ми урок по живеене... - ..., но няма да откажа една бира.
- Ха-ха.ОК, момиче, започваш да схващаш как се купонясва. -Засмя се Кар, взе едно стъклено шише и го отвори на ръба на масата.Хванах го, зачудих се за няколко секунди, но после погледнах Майкъл и отпих една-две глътки.Течността се разля и въпреки, че гореше и пареше цялото ми тяло, повдигнах дясната си вежда, сякаш съм спечелила първо място на Олимпийските игри, и отпих още няколко глътки.Майкъл от другия край на стаята бавно започна да ми пляска, но след секунда го изгубих в тълпата.
- Как е положението пред тоалетната?
- Опашката започва още от тук, има около 30-40 чакащи.
- Ами, явно аз ще съм 41-та.Тази бира не ми влияе добре.След малко идвам. -Казах аз и се наредих на опашката.Карли не преувеличаваше, имаше доста хора, а аз използвах тоалетната чак след около 15 минути.
- Сега ще се правят на мъже. -Каза Кар, след като отново се върнах на дивана при нея.
- Какво? -Попитах понеже нищо не се чуваше от силната музика.
- Ще се правят на мъже. -Извика тя още по-силно и този път чух.Хората започнаха да отстъпват назад и в средата на стаята се освободи място.Две момчета си проправиха път между тълпата и сложиха средно голяма, дървена маса, а след това започнаха да редят чаши.
- Това някаква игра ли е?
- Нещо такова.Сипват ти 15 шота и ако успееш да ги изпиеш преди да изтече времето-печелиш. -Обясни ми Карли.
- А колко е времето?
- 30 секунди.
- 30 секунди???Wow, след това състезание определено ще има огромна опашка за тоалетната.
- О, не се безпокой.Те са момчета все пак, могат да се облекчат където си поискат.Миналата година Люк беше ужасно жаден и реши да си вземе чаша бира... от тогава му се гади само при мисълта. -Двете се засмяхме и се приближихме към масата.
- И той ли ще участва? -Попитах аз, след като видях Майкъл да се нарежда.
- Той измисли играта все пак, участва всяка година. -Погледнах към него, а той вече ми се усмихваше.След това ми намигна и се подготви за играта.Усетих как струйка топлина се плъзга по врата ми нагоре и достига до бузите ми.Изчервих се леко и сведох глава, докато се отърся.На масата имаше повече от 120 чаши...приблизително.
- 3, 2, 1, старт! -Извика някой и момчетата започнаха да надигат чашите.
- Давай Майкъл. -Извиках аз и след тези думи сякаш забърза темпото си още повече.
- И победител еее Майкъл! -Всички започнахме да пляскаме, свирим и викаме.
- Честито. -Поздравих го аз и се усмихнах.
- Честито и на теб.
- За какво?
- Първи урок по живеене:пиене на бира.Вземаш го с отличен. -Двамата се засмяхме, но след секунда вниманието ми беше отвлечено от някакво сбиване. - Спокойно.Сбиванията са нещо като традиция на този купон...Елизабет? -Майкъл забеляза как очите ми потъмняха.Създаде се суматоха.Не голяма, но достатъчна, за да върне някои спомени.Чуваха се викове и удари.Виждах всичко на забавен каданс.Чаши с алкохол се търкаляха по пода.
- Повтаря се...всичко се повтаря.
- Елизабет! -Извика той и ме разтресе. - Какво става?
- Трябва...трябва да се махна от тук. -Казах аз и побягнах с все сили.
- Елизабет!!! -Извика Майкъл и хукна след мен.

Спах.