Днес ли да пусна некста, или утре?!

Обещах - ето. Последното продължение на 11 глава. Радвам се, че има хора, които още си спомнят историята ; ) Ето сега се завръщам с пълна сила! Ще я продължа до края, колкото и далеч да е той  Наистина много ви благодаря за ценното време, което пропилявате, за да четете моите "велики" творби ; ) Ето го и некст - а, приятно четене  

-    Преди доста години, когато аз още не съм бил вампир, а нормално момче, си се родила ти. Ти, но под друго име. Елизабет. – думите му ми се струваха като някаква безсмислица. – Беше много красива. – той отклони поглед от мен и погледна някъде над главата ми, стискайки ръката ми. – С нейната дълга, буйна коса. Нейния избухлив нрав и изумителен ум! Влюбих се в нея само с един – единствен поглед. Красотата й изумяваше всички, но тя не го забелязваше. Тя не знаеше колко е специална. Както и да е. – той ме погледна, но аз погледнах настрани. – Един ден баща й, един от малкото заможни хора в селото, се разболя жестоко. Майка й бе почина година след раждането. Нямаше кой да се грижи за момичето, тъй като края на баща й беше толкова близо. Те я изпратили при най – близките на баща й. Далечни роднини, които живеели на върха на най – високата планина.
Един ден, след като я изпратили да живее при тях, тя вече била толкова изморена. Далечните й роднини били жестоки и мързеливи хора. Трябвало да чисти къщата, да ходи за вода и т.н.
Така минали две години. Момичето започнало да свиква. Не се оплаквала. Всеки ден ходела за вода до близкото поточе. Научила всички пътища и пътечки в гъстата гора. – Анди измести погледа си отново над главата ми. Аз го гледах с интерес и слушах с такъв. – Деня в който тя умряла, не бил обикновен ден. Луната била черна, наобиколена от гъсти черни облаци. Точно е този ден поточето пресъхнало, и на нея и се наложило да отиде до кладенеца в центъра на селото. Сложила тя нейното голямо наметало и тръгнала към селото.
Така й не се върнала. Тялото й било намерено на сред гората, разкъсано, според някои от животни, според други било магия, все пак тя била мъртва. Стомните с вода били счупени и разпилени около, вече, безжизненото й тяло.
Той пусна ръката ми и ме стрелна с бърз поглед. Не посмя да ме погледне в очите, колкото и да се опитвах да го погледна. Изражението му бе неразгадаемо.
Протегнах ръка, за да го хвана за рамото, но той се отдръпна и изчезна за секунди. Седях на средата на дивана с ръка протегната, сякаш за да хване нищото. Прибрах ръката си и се облегнах назад.
Какво му става на този човек, питах се на ум. Отлично знаех, че може да ми прочете мислите. Исках да го предизвикам да дойде. Но не знаех как.
Изведнъж на вратата се почука. След това последва странно дращене по нея и накрая проехтя звънеца. Станах и бързо се придвижих до вратата. Ставам все по – добра във вампирските работи, помислих си и натиснах дръжката надолу.
-    Добър… Ъ? – отначало показах само главата си. След това видях, че няма никой отвън и се показах цялата. На вън бе тъмно. Бяха изминали двайсет и четири часа, от както ме ухапа… нещото.
-    Габриела? – имаше някой зад мен. Говореше тихо в ухото ми. Отворих очи изпълнени с ужас и се врътнах рязко. Пред мен застана високо момче. Приличаше на онзи от болницата, но не изглеждаше толкова… запленяващ.
Притисна ме в стена. Телата ни бяха толкова близо. Усещах дъха му върху себе си. Допира му беше топъл. Точно така! Той не е вампир. Той беше топъл.
Отново ококорих очи и се приготвих да викам.
-    Ан… - той прокара пръст през долната ми устна, прекъсвайки вика ми. Успокои ме сам с едно докосване. Това, някак си, ме ядоса.
-    Няма смисъл да викаш. – каза тихо момчето. – Няма смисъл да се опитваш.
-    Добре – прошепнах. Той свали пръста си от устната ми. И  тогава: - АНДИИИИИИИ!? АНДИ….. – отново ме прекъсна, но не с пръст. Не, сега беше различно. Запуши ми устат с целувка!?
Когато отдели кафявата си глава от мен, и аз го погледнах в сребърните очи, ми просветна.
Анди! Моля те, Анди! Ела. Помогни ми и после… после ти обещавам да изчезна от живота ти. Няма да ти преча. Моля те! Моля…
Вече бях пред срив. Падам, отивам в болница, там се появява някакъв тип, който едва не ме убива. После Анди, думите му… И сега какво? Някакъв тип идва и без да го познавам, си позволява да ме целува?! Не, това преля чашата!
Анди се появи накрая на стълбите. Не му пукаше. До тук бях със слабото и все прощаващо момиченце.
Погледнах натрапника и го избутах. Той ме погледна объркано. Без да се замислям отидох отново пред него. Отново го избутах.
-    Знаеш ли? Вече ми дойде в повече! – продължавах да го бутам с все сила. Бях толкова бясна, че не ми пукаше от нищо. – Озовах се в болница. Добре, това е нормално. – освен, че го бутах, жестикулирах бясно с ръце. – Но после, от нищото се появи някакъв досаден тип като теб, който ми причини това! – посочих рамото си – И какво направих аз? Припаднах. После се озовах отново тук. И сега някакъв кретен, седящ пред мен, ме целува?! Казвам на онзи кретен ей – там – посочих Анди, който седеше на стълбите като ударен от гръм – че го обичам. И той какво мислиш, че направи? – вече бях спряла да бутам непознатия. Само жестикулирах с ръце. – Той ми каза, че му „преча” и иска да се махна от живота му!? Кажи ми, в коя паралелна вселена, това е нормално?!
Вече бях изляла всичко. Олекна ми, но се почувствах и изморена. Погледнах момчето в сребристите очи. Завъртях се и тръгнах към стълбите.
-    Габс, аз… - показах му среден пръст и хукнах нагоре. Влетях в стаята и първата сълза потече по зачервените ми бузи.
Габи, моля те! Не плачи…Аз съм до теб, само ме пусни…
- Махни се от главата ми! Писна ми! Допуснах те до себе си. В замяна получих само лъжи и сълзи. Не, не искам това. – казах на един дъх. – Край. Тръгвам си. Не ме спирай. Дори не се и опитвай! – последното изречение го казах толкова високо, че закънтя в ушите ми. Не исках да си тръгвам. Не исках да съм без Анди. Но той ме нарани, а на мен ми писна!
_____________________________________________
по късно ще поясня някои неща за "приказката", която Анди разказа. Казвам го, защото може да има някой, който "умира" от нетърпение ; )) Критики?

Какво издава позата ви по време на сън?

В каква поза спите, за да ви кажа с какъв характер сте, как сте със здравето и в какви отношения сте с партньора. Позата, в която спите, има и ключово значение за това колко пълноценен ще бъде сънят ви.

Позата по време на сън и характерът

Учените правят връзка между това в каква поза хората най-често спят и какъв е характерът им.
Ако обичайната ви поза за сън е „Зародиш“ (на една страна, свити на кълбо, с максимално свити крака), то навярно сте по-затворени, избягващи социалните контакти, обичащи уединението. Изглеждате силни и излъчвате увереност, но всъщност сте доста чувствителни и често сте жертви на стреса.

Позата „Полузародиш“ (с леко свити крака) говори за един уравновесен и адаптивен човек.

Ако редовно закривате с ръце главата си докато спите, то значи сте склонни към мнителност и недоверие към хората.

Когато спите в поза „Звезда“, или още наричана „Кралска поза“, то значи обичате да сте център на внимание, общителни сте, много открити и хора, на които може да се разчита.

Ако пък спите по корем, то значи умеете да правите планове, да разпределяте времето, перфекционисти сте, умеете да контролирате ситуацията (и себе си). Хората, спящи по корем, са самоуверени, понякога разглезени егоисти, упорити и с буен нрав.

Позата по време на сън и здравето

Според британско изследване позата по време на сън оказва влияние върху продължителността на съня и колко ефективен е  той, както и върху здравето ви. Така, например, ако спите на една страна, може да избегнете появата на киселини и други стомашни проблеми. Тази поза е препоръчителна за бременни жени, особено в напреднала бременност, както и за хора, които имат проблеми с хъркането. Ако спите на една страна, през цялата нощ, обаче, рискувате да се събудите с болки във врата, ръката и рамото, на което сте спали, а британските учени твърдят, че тази поза  води до образуването на бръчки и увисването на бюста.

Хората с проблеми в ставите пък е добре да спят по гръб, тъй като тази поза ще облекчи болките им. Напрежението върху гърба, врата, кръста, гръбначния стълб, ставите е минимално. Събуждате се отпочинали, без болки и схващане. Но пък често хората, които спят по гръб, хъркат. 

Любимата на много хора поза по корем пък се оказва не особено полезна за здравето. При нея се натоварват мускулите и гръбнака, а поради това, че спите 8 часа с обърната на една страна глава, след като се събудите е силно вероятно да изпитвате силни болки във врата.

1. Има още 263475648396 такива теми.
2. Има тема за коса: http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=22390
3.Пробвай с бадемово масло. Също така с тривитамонил и с маската, която постна ; )) Това само мога да предложа ; ))

Да Сложих ги, защото не висички си го копуват и не знаят за съветите ; )) Радвам се, че ви е полезно, а тези, които вече са го чели, мерси, че сега пак го прочетохте ; )   

10 съвета за красив външен вид през зимния сезон.
Съвет:

№1: Сухи устни.
Запушеният нос за съжаление често е част от ежедневието при зимните температури. И наред с това, че е неприятно, има и почти толкова неприятен козметичен ефект. Когато дишаш предимно през устата - устните ти се изсушават. Срещу напукване помага медът. Просто нанеси дебел пласт върху устните си, остави го да изсъхне и след това... го оближи. : ))

№2:Торбичките под очите.
Неспокойните нищо не трябва да се изписват на лицето ти. Тъмните кръгове се измиват с помощта на коректор, който често се нарича concaler. Нанеси крема на няколко места под окото и после нежно го разнеси с пръст.

№3:Блед тен.
Влажното студено време и липсата на слънце те карат да изглеждаш бледа? Време е за малко руж, който ще придаде на кожата ти свежест. Избери си дали да ползваш руж, под формата на пудра или крем, и го нанеси от скулите до средата на бузите си.

№4:Носле на люспи.
Непрекъснатото кихане и духане на носа разраняват кожата ти и  тя започва да се бели. За това не забравяй по няколко пъти на ден да мажеш засегнатите места с интензивен крем.

№5:Подпухнали очи.
Пълен ужас при първо поглеждане в огледалото сутрин! Очите ти изглеждат като понички. Решението е - краставица. Просто изрежи две кръгчета и ги сложи за около десетина минути върху очите си. И си като готова! ; )

№6:Зачервения нос.
Рязката смяна на температурата - от студеното към топло вътре, предизвиква клоунски ефект върху носа ти. Козметичните фирми са се погрижили за това, като са създали специални кремове против зачервяване. Нанеси равномерно и след това продължи с нормалния си грим.

№7:Наелектризирана коса.
Сухия въздух от климатика и парното наелектризира косата ти и тя буквално започва да стърчи на всички страни. Добро средство срещу този ефект е домашна маска, която ще осигури липсващата влага в твоите коси.

Трябват ти:
1 ч.л. мед
3 с.л. зехтин
1 жълтък

Как става:
1. Смеси всички съставки и ги нанеси върху косата ти. (Може да е суха, но е препоръчително да е влажна)
2.Остави я да действа за половин - един час. След това измий.

№8: Зачервени очи.
Леко си настинала, но не искаш да губиш блестящия си поглед? Тогава просто нанеси бял молив по долния клепач на окото си.

№9: Размазан грим.
Няколко снежинки, малко вятър и очите ти започват да сълзят. Ако носиш спирала гледката не е много приятна. Затова по - добре заложи на водоустойчивата спирала. ; )

№10: запушени дихателни пътища.
Не можеш да дишаш? Това не е само въпрос на красота, а и на здраве. За да освободиш дихателните си пътища си направи парна баня с мента. Просто пусни 2 - 3 пликчета ментов чай в купа с вряща вода и подишай парата наметната с кърпа. Действа добре и на кожата ти! ; ))
______________________________
Реших да пусна темата, защото много от потребителите се оплакват от наелектризирана, а и предполагам има болни. Надявам се съветите ми да ви помогнат!

Чичоо (чинчилата ми)      

Изпаднала си в много лоша ситуация ;хх Аз не съм се занимвала с такива хора, но, колкото и странно да звучи, нямам нищо простив тях. ; )) Така сега до проблема ти: според мен не трябва да му слагаш ултиматоми. Поговори сериозно с него... Кажи му, че ако не престане, или поне не се и опита, ще кажеш на родителите му. Ако той наистина не предприеме нищо - кажи на родителите му ; )) Това е моят съвет. Успех )

Така... От няколко дена мисля тази история. Ще е свързана с малко ужас, малко вещици и още нещо, но не мога да се сетя ;D Ако има интерес - ще я продължа, ако не - няма. Ако има някакви грешки, чувствайте се свободни да изразявате мнение. А и още нещо - не знаех как да го кръстя и това беше най - доброто, което измислих. ако имате други идеи за заглавие - споделяйте ; )) Ето го сега и написаното. Приятно четене...

Пророчеството

                            Първа глава

Черна дупка? Не. Аз не падам… Но всичко… Всичко е черно. Мрак и зловеща тишина на всякъде около мен. Не мога да видя собствените си ръце. Звук?! Нещо звънни! Боже спасена съм! Нещо звънна. О, светлина! Светлина?
-    Ръцете ми… - прошепнах тихо на себе си.
-    Айша!? – мъжки глас. Защо се… О, чакай. Някой каза името ми. Светлината над главата ми стана още по – ярка и красива. Доближаваше се ди мен, осветявайки все повече части  от мен.
Някой разтресе тялото ми.
-    Айша?! – същият глас, същото име. Още чувах звъненето – или по – скоро бученето, на… звънец?
-    Айша Клайд! – рязко вдигнах глава от чина. Погледнах господин Монсерат, седящ пред мен със сключени вежди и сърдита физиономия. Крайчеца на устните му бе извит леко надолу, а по цялото му жълтеникаво лице се виждаха бръчки. Ръцете му бяха скръстени пред гърдите.
Изражението ми със сигурност издаваше изненада, защото се чувствах така, сякаш той е паднал от небето в марсиански костюм. Всички, които преди това бяха насядали по дървените маси, сега вече бяха накъде из коридора, търсейки нещо за правене през поредното междучасие. Но аз, както винаги, се бях унесла, и заспала, така че почти никога нямах шанса да излезна навън. В междучасие.
-    Ела! – каза господина и се врътна към бюрото си. Аз станах и тръгнах към него.
Той седна зад бюрото в цвят орех, отпи глътка от, вече, изстиналото си кафе и извади едно малко, продълговато, жълто листче, от дясното чекмедже на бюрото. Надраска нещо на него и ми го подаде тромаво. Докато аз четях листчето с очи, колкото луната, той стана. Взе вестник от етажерката, близо до бюрото, и излезе, като хлопна бежовата врата след себе си.

Извадих няколко тетрадки и хлопнах жълтото шкафче. Започнах да говоря забързано.
-    Мичъл, можеш л ида повярваш? Ако тоя физик си мисли, че може да ме заточи цяла седмица в мазето, жестоко се лъже! – вдигнах жълтото листче на нивото на очите си, поглеждайки несправедливото наказание за, може би вече, стотен път.
След трите крачки, които направихме от шкафчето ми до пейката, седнахме. Обрече беше голямо междучасие и имах възможност да си поговоря с някой. А и да си почина от всичките „Наказана си госпожице Клайд”.
Метнах розовата си чанта до мен. Все още гледах бележката с невярващ поглед.
Мич седна до мен. За миг отклоних очи от бележката и го погледнах. За пръв път го виждах облечен толкова… нормално. Носеше сини скини дънки, отгоре с черна блуза, със Земята, омотана от слушалки, на нея.
И той сложи черната си чанта от другата страна на пейката. Върнах погледа си на бележката и казах, въздишайки:
- Не мога да повярвам! – свалих жълтото листче от полезрението си, след което облегнах главата си на зад, затваряйки очи. Очаквах Мич да каже нещо. Обикновено не бе толкова тих.
След толкова чакане, врътнах главата си на дясно и го погледнах.
-    Е? – попитах въпросително. Той обърна лицето си към мен. Сините му очи буквално ми пълнеха душата. Имаше прекрасен тен, страхотно тяло, перфектни черти.
-    О! Извинявай… Просто се бях замислил за – веднага го прекъснах.
-    Да… да – повторих тихо, свела очи надолу. Припомних си неговата история. Беше влюбен в момиче. Но не просто влюбен, той бе вманиачен по нея. „Момиче с кадифени очи и измамни очи”, както казваше той. Мич й каза, показа, изрецитира и изпя любовта си, но тя просто го заряза. След две години любов тя просто… Просто го заряза. Тръгна си, оставяйки дупка във вече изстрадалото му сърце. Толкова време се опитвах да „зашия” дупката, но никога не се получаваше. Явно раната бе по – голяма, отколкото си мислех.
Тъй като не исках да продължава да се мъчи по онова никакво момиченце, с неизвестни интереси, станах и казах:
-    Хайде да ядем! – въпреки добрите си намерения, прозвучах като петгодишно момиченце, молещо се на баща си да й купи хамстер.
-    Чакай! – каза Мич и хвана ръката ми. Погледнах първо ръцете ни, а после и очите му. Засякохме погледите си. Той бързо отдръпна ръката си. Сведе очите си надолу и каза съвсем тихо: - Искам да ми разкажеш… Отново. – вдигна предпазливо поглед и ме погледна косо.
Отлично знаех какво иска да му разкажа.
Седнах обратно, като треснах и чантата си обратно. Взех ръката му в моята. Мич изправи лицето си на нивото на моето. Усмихнах му се и докоснах устните му с моите. И двамата потръпнахме.
Когато вибрациите преминаха, започнах да му разказвам.

Почистване на кожата

Почистването на кожата е основната процедура за здрав и безупречен вид на кожата. Мъртвите клетки и мазнините няма как да се отделят от само себе си, а трябва да се премахват с редовно и прецизно почистване на кожата.

[IMG]http://i.rozali.com/photos/10830_0.jpgp[/IMG]

Образуването на нови клетки е по-интензивно през нощта, отколкото през деня. Затова трябва да свикнете да почиствате лицето си и сутрин, макар че тогава все още не е замърсено. Ако имате мазна и проблемна кожа, това е най-важното правило, което трябва да спазвате. Но всеки тип кожа изисква редовно и грижливо почистване.

Почистване на кожата на лицето – основни правила
Преди премахване на неприятните черни точки задължително си направете парна баня с гореща вода. Порите се отварят и освобождават излишната мазнина.

Изплакнете лицето обилно със студена вода. Студът свива порите и забавя поемането на мръсните частици. Следва почистващото средство, нанесено с почистващ тампон или памуче.

Остатъците от почистващото средство трябва да се отстранят напълно. Затова почистването трябва да завършва с лосион за лице, който премахва и евентуални варовикови остатъци от водата.
Почистване на грим
Използвайте подходящ лек лосион за премахване на грима от очите (от тежки кремове очите може да подпухнат). Правете го с леки движения към вътрешната част на окото, за да избегнете разтегляне на кожата. След това отстранете останалия грим с добро почистващо средство – започнете от основата на шията и продължете нагоре и навън с плавни и нежни движения.

Пилинг за дълбоко почистване на кожата на лицето
Пилинг продуктите премахват мъртвите клетки и кожата става гладка и нежна. Нанасят се върху вече почистена кожа. Препоръчително е да се прави пилинг на лицето вечер, за да може кожата да регенерира. Не си правете пилинг повече от 1-2 пъти седмично.

Nivea Visage лосион за отстраняване на грим Double Effect, 125 мл - 5,89 лв
Ефективно премахва дори изключително водоустойчивия грим. Грижовна формула, която предпазва миглите – подходящ дори за чувствителната зона около очите. Новият перфектен продукт за жени, които искат ефективно да премахват напълно водоустойчива, дълготрайна спирала и очен грим и в същото време да защитят миглите си без да причиняват раздразнения на чувствителната зона около очите. Nivea Pure&Natural почистващо мляко, 200 мл - 7,15 лв
Натуралното мляко с арганово масло с органичен произход нежно почиства кожата. Аргановото масло има силен стягащ ефект върху кожата и осигурява ефективна защита срещу свободни радикали. Био алое вера, богато на витамини, подхранва кожата с интензивна хидратация още с почистването.

Ексфолиращата четка Pure Active от Garnier, 150 мл – 9,90 лв
За видимо почистване на кожата в дълбочина и ефикасна борба с несъвършенствата. От една страна продуктът има иновативна четка за по-добра ексфолиация, от друга е формулата, която съдържа: комплекс Herba Repair, активна съставка с естествен произход, съдържаща екстракт от боровинка, позната с възобновяващите си качества; салицилова киселина с максимална концентрация 2%, позната с мощното си антибактериално действие.[/b]

Ами изглежда доста полезна! Определено ще я пробвам!   

Последната ми хареса страшно много!! И другите са хубави, но първата е с много лошо качество... Давай напред и дано да имаш още по - хубави снимки!!