Към 23;30.
Ти ?

Вие какво правите ?

Здрасти. 

Лимонадке, защо ранга ти е като никнейма на Пепи в скайпа ?

18 ЧАСТ

Чувствах се бодра. Часа бе 22;15, а дори и не ми се спеше. Пуснах музика, взех си един суитчър и излязох терасата. Първата ми мисъл бе да звънна на Нейтън. Взех телефона си и го набрах.
-    Ало.
-    Здрасти, мечо. – казах аз.
-    Хей. Не спиш ли ?
-    Не. Не ми се спи. Ами ти ?
-    И аз съм така. Мисля си за теб. –  Стана ми толкова хубаво.
-    И аз за теб. Е, приготви ли си багажа.
-    Да. Приготвил съм и колоните, така че можем да си устроим един купон.
-    Супер. Нямам търпение. А, да ти кажа, че трябва в 8:00 да сме пред Хел. Кажи и на останалите.
-    Окей.
-    Айде, мечо. И да ме сънуваш. 
-    Непременно.
След разговора с Нейтън се отпуснах. Бе топло, но подухваше лек ветрец. Просто затворих очи.
Не след дълго се прибрах в стаята си. Реших сега да си взема вана, тъй като сутринта ще ми се спи адски много и ще ме мързи, дори и да гледам. Съблякох дрехите си и напълних ваната. Влязох във ваната и взех космополитан.
Имаше тест ‘’ Достатъчно лошо момиче ли си ? ‘’. Взех една химикалка и набързо попълних теста. За мен беше:
‘’ Ти поддържаш перфектния баланс между сладкото и лютивото. Никога не играеш мръсно, но и никога не си прекалено добричка. Стараеш се да бъдеш примерна, но когато се налага, без проблем ставаш отмъстителна. Знаеш много добре, че понякога е по-добре да си замълчиш или да направиш някаква кофти физиономия, вместо да вдигнеш страхотен скандал. ‘’
Замислих се. Всъщност някои неща не бяха особено верни.
След това прочетох няколко статии за модата и реших вече да излизам. Взех една кърпа и загърнах тялото си. Извадих тъмно розов сутиен и черни прашки и ги облякох. Облякох си един дълъг и широк потник в тъмно синьо. Спрях музиката и изключих лаптопа. Пуснах на телевизора някакъв екшън, нагласих телевизора след 1 час да се изключи и легнах.

Десет.

Десет.

Десет. 

Десет.

Бих искала да се запознаем.

Осем.

И двете.