#776 Re: Архив » Искам снима » 2012-05-13 14:32:52
На момиче, което спи, или което пие?
И аз това се чудя. Мисля, че е спи...
#777 Re: Лично творчество » Мечтите » 2012-05-13 14:27:19
Никаква мелодичност... Не ми харесва.
#778 Re: Лично творчество » Убиец » 2012-05-13 12:57:04
i like it... некст
#779 Re: Кош » Само за себе си... » 2012-05-13 10:35:55
Страхотно е... АДСКИ ми хареса
#780 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-13 09:28:30
Мислех, че е най скучната, защото нямах никакви идеи.
Благодаря на всички. ![]()
#781 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-12 20:36:35
Тя изчезна. Изправих се и видях как Лили тича насам.
-Къде се бавиш?- попита ме тя.
-Виж, на тази надгробна плоча е изписано моето име.- посочих и плочата. Тя я погледна и каза:
-Не е вярно. Пише, че някакво е семейство е запазило мястото за дядо си.- погледнах. Името сякаш се беше променило. С Лили минахме по пътеката и излязохме в полето. Ковчегът беше отворен. Майката на Синтия извика:
-Тя е тук, тук е.- с Лили отидохме при нея.
-Време е и ти да се сбогуваш.- каза ми тя. Приближих се до ковчега и погледнах. Синтия се беше усмихнала, някак странно.
-Боже мой? Тя ми се смее.- тихо, но стреснато казах аз.
-Какво говориш? Как ще се смее? Виж тъжното и лице!- учуди се Лили. Погледнах отново към лицето и- усмивката и ставаше все по- широка и по- широка. Очите и започнаха да се отварят и да се въртят на всички страни докато не се спряха на мен. Това бе една дяволска усмивка. Сякаш ме беше набелязала. Уплаших се и изтичах до колата. Влязох в нея и тръгнах. Докато карах видях в огледалото ковчегът и как Синтия бавно излизаше от него. Завих по калната улица. По пътя видях един човек, който лежеше по корем на тревата. Отбих и слязох. Приближих се към него.
-Извинете?- беше с черна дреха. Леко го вдигнах за да видя лицето му. Беше свещеникът, който трябваше да погребе Синтия. Веднага разбрах, че тя имаше нещо общо с това. Не знаех дали е жив, затова го настаних в колата до мен и тръгнах към болницата. Малко преди да стигнем той се събуди.
-Боже мой? Жив ли съм?- стреснато, но и радостно извика.
-Защо да не сте? Бяхте просто изгубили съзнание.
-Но някой ме бутна в реката, тази близо до гората. Не мога да повярвам, че всичко свърши.
-Съвсем не е свършило...- добавих аз. Стигнахме до болницата.
-Помощ!- чух някой да крещи от вътре. Слязох и изтичах в сградата. Нямаше жива душа. Претърсих стаите, на нямаше никой. Излязох за да кажа на свещеника, но и него го нямаше. Къде бяха изчезнали всички? Отново чух някой да вика за помощ...
#782 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-12 20:34:14
благодаря
#783 Re: Лично творчество » ПРИЯТЕЛКО! » 2012-05-12 06:55:39
харесва ми ![]()
#784 Re: Кош » права ли съм » 2012-05-11 20:09:36
Направо ще и кажа да прочете темата и да разбере, че не винаги е права...
#785 Re: Кош » права ли съм » 2012-05-11 17:51:07
Тя ми се сърди, че не съм и говорила и сега ми вика БЪДИ СИ НАЙ-ДОБРА ПРИЯТЕЛКА С ВАЛЯ ТОГАВА, защото си тръгнах с Валя
#786 Re: Кош » права ли съм » 2012-05-11 17:44:19
Днес по ФИЗ моята БФФ ми каза, че има среща, но я е срам да отиде сама. Попитах я да дойда с нея а тя каза че иска да е само с него... След това тя се съгласи да отиде с едно друго момиче и аз предложих да дойда с тях (щом очевидно не е проблем да дойде с някой)а тя каза че не иска. Аз я попитах защо а тя ми каза че тя била по-печена и и било повече забавно с нея. Малко и се обидих и сега тя ми изпрати една гневно писмо по facebook след това ме блокира. Дори ме е блокирала да не мога да и се обаждам...Права ли съм да и се сърдя?
#787 Re: Лично творчество » Мога и сама. » 2012-05-11 15:29:04
Прекрасно е
![]()
#788 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-11 15:26:33
Утре ще пусна некста. Днес имах класно по БЕЛ и нямах време да пиша. Пък и още не знам дали да е краят на историята...
#789 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-10 19:16:09
На следващия ден станах рано към 6:00ч. и се обадих на Лили:
-Кога започва церемонията?
-Събуди ме...- измърмори тя- Започва в 8:00ч.
-Къде?- продължавах да питам.
-Говорихме за това ония ден. Когато организирахме погребението.- каза озадачено тя.
-Явно съм забравила.- завъртях очи.
-Уговорихме се да се чакаме пред църквата. След това всички потегляме към родното село на Синтия за да я погребем...- тръгна да плаче Лили.
-Добре тогава в 8:00ч. ще съм там.- затворих телефона. Докато си направих закуската и изгледах новините стана 7:30ч. Излязох, заключих вратата и влязох в колата. Тръгнах към църквата. По пътя Лили ми се обади:
-Решихме погребалната церемония да бъде в селото, а не в църквата.
-Но защо?
-Свещеникът е изчезнал. Никой не може да го открие.- звучеше объркано Лили.
-Значи идвам направо при вас в селото.- завих и тръгнах по калната пътека водеща до полето в селото- там погребваха хората. Видях много коли и паркирах до тях. Слязох от колата и се огледах. Видях Лили и семейството на Синтия около затворения ковчег. Видях я, че плаче:
-Добре ли си?- попитах загрижено аз.
-Да, да.- едвам сдържаше сълзите си- Ще се оправя. Майката на Синтия дойде при нас и ни каза, че е време да отворят ковчега за последно сбогом.
-Чуй, не мисля, че ще издържа.- казах на Лили.
-Разбирам, за всички ни е тъжно.- тя ме прегърна.
-Ще се разходя малко. Не мога да гледам още мъртви хора...
-Добре. Ще се върнеш скоро нали?
-Разбира се.- Лили ме пусна и отиде при роднините на Синтия. Видях една пътека.
Тръгнах по нея и гледах- толкова много погребани хора. Минах още малко и седнах на една мраморна пейка. Телефонът ми звънна:
-Ковчегът е празен.- крещеше уплашено Лили.
-Какво?- рязко се изправих от пейката.
-Синтия я няма. Сега какво ще правим?
-Чакай, идвам- затворих телефона. Тръгнах обратно, но нещо ме спря- видях празен гроб, но с надгробна плоча. Наведох се за да прочета името изписано на нея. Боже мой- там пишеше моето име.
-Винаги си там където трябва.- чух Синтия да се смее зад мен. Докато се обърна тя ме блъсна в празния гроб.
-Но ти си мъртва!- изкрещях аз.
-Ти на всичко вярваш...
#790 Re: Лично творчество » Безсмислено. » 2012-05-09 20:15:27
Некст.
#791 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-09 17:35:11
Спомних си какво става във филма- жертвата умира давейки се във водата. Застанах на брега. В този момент някой ме хвана за шията и ме бутна. В следващите мигове потъвах надолу. Започнах да губя съзнание и да гледам повърхността как се отдалечава от погледа ми. Изведнъж видях жената от касетата, Лили също беше там, както и много други хора. Тогава се осъзнах и изплувах. Едвам дишах. Излязох треперейки от водата. Беше студена нощ. Легнах на тревата и неусетно заспах.
На сутринта видях куп гълъби, които ме бяха заобиколили. Ръката ми болеше ужасно. Станах и отидох до къщата- тя не беше далеч. Не влязох вътре. Взех ключа за колата от под един голям декоративен камък. Качих се в колата и тръгнах към болницата. Пристигнах и влязох. Казах на една сестра какво ми е и тя ме изпрати в един кабинет в края на коридора. Когато влязох видях "лекарката". Стана ми лошо, но тя не ме пусна да изляза.
-Първо да си свършим работата.- каза тихо тя и внимателно превърза пръста ми.
-Чувствам се много по-добре.- отдъхнах си аз.
-Не се чака цяла нощ за това. Защо не отиде веднага на лекар? Не чувстваше ли болка?
-Да, но тя бе най-слабата ми болка...- припомних си случката и очите ми се насълзиха. Излязох от болницата, качих се в колата и тръгнах към къщи. Пристигнах, влязох в хола и легнах уморена на дивана. Телефонът ми звънна. Сигурно беше лекарката или кой знае? Отидох в кухнята и вдигнах слушалката:
-Здравей, мила.
-Лили? Ти ли си? Радвам се, че са те открили, мислех, че си се удавила.- казах радостно аз.
-За какво говориш? Обадих се само за да те попитам дали ще ходиш на погребението на Синтия? Все пак ни беше скъпа приятелка.
-Какво погребение?- замислих се аз.
-Какво погребение ли? Не ме карай да ти напомням, че Синтия се самоуби преди три дни.
-Какво?- съвсем се обърках, защото гледах касетата с нея преди три дни.- Имам предвид, че ще дойда...
#792 Re: Лично творчество » Без заглавие за сега » 2012-05-09 17:09:40
нексттт
#793 Re: Книги / Литература » В кое глаголно време обичате да четете произведения ? » 2012-05-09 07:50:34
Когато се пише от името на някой (мисля, че всички така пишат тук) се налага да е в минало свършено. Не мисля, че има избор за времето. Ако времето е друго и текста е написан съвсем различно. ![]()
#794 Re: Кош » Рисунка » 2012-05-08 20:49:52
Аз много обичам да рисувам планета (само горната част) и едно момиче в гръб с развятя коса и разперени ръце. Фонът е осеян със звезди. Символизира самота и притежание. За да си го представите:
http://picbg.net/img.php?file=9110810fe8df92f9.bmp
#795 Re: Архив » Провери късмета си ... » 2012-05-08 19:10:33
Бербатов/вица:)
#796 Re: Кош » Проблеми с телефона. » 2012-05-08 18:19:35
Така ми беше с един телефон. Казаха, че е от влагата.
#797 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-08 18:07:03
Утре некста...
#798 Re: Кош » Думата zomg » 2012-05-08 17:45:32
значи ОМГ
#799 Re: Лично творчество » I Want To Play A Game » 2012-05-08 17:29:48
-Разбира се, че не съм аз.- смееше се на висок глас Синтия. Изтичах в спалнята, където бях оставила чантата си и се обадих на Лили. Пишеше, че телефонът и е изключен. Странно- телефонът на Лили е винаги на линия заради работата и. Чух, че Синтия влиза. Обърнах се и я видях, че държи телефонът на Лили.
-Какво си направила с нея?- облегнах се отчаяно на стената.
-Трябваше да направя нещо. Тя знаеше за касетата ми.- каза сякаш се разкайва, но е нямала друг избор.
-Да седнем да си поговорим!- изглеждаше мила тя. Седна на леглото и ме прикани да седна до нея. Забелязах, че крие нещо зад гърба си. Уплаших се и изтичах в коридора. Вратата беше заключена, а ключа беше в нея. Блъсках по вратата докато не разбих ключалката. Слазох по стълбите и чух как Синтия тича след мен.
-Върни се!- крещеше наближавайки тя. Беше вечер и трудно се ориентирах. Затичах се по пътя. Спрях за да си почина. Обърнах се. Нея я нямаше, не я и чувах.
-Да тичаш през нощта навън е опасно.- Синтия беше зад мен и ме хвана за ръката- Има всякакви хора по това време.- странна усмивка се беше изписала на лицето и.
-Ти си луда.- дръпнах ръката си и се затичах към гората. Докато тичах си помислих, че ми изглежда доста позната.Чувах как Синтия тича зад мен, страх ме беше да се обърна, но трябваше да се убедя, че е там. Загледах се в нея и се спънах от един камък. Паднах по един нисък склон близо до реката и усетих силна болка в ръката. Забелязах, че малкият ми пръст е счупен. Идеше ми да се разплача, но все пак продължих да тичам. Спрях се и седнах на земята. Огледах се и разбрах... случваше ми се същото като на жената от касетата. Даже на същото място...