има я:
http://kaprizen.com/?img=1070827

Щях да обясня всичко в последсвие.Благодаря за отделеното внимание.Моля темата да се заключи или изтрие.
Благодаря.

И така .. реших да се престраша и да пусна нещо мое по което работя от няколко дни насам.Малко е шантаво и самата аз не знам как го измислих.Все още не е завършено,но ако Ви хареса ще поработя над него.Надявам се да ви хареса.

Тичах вече от 15 мин,а проклетото нещо все още беше след мен.Знаех,обаче,къде има скала.Планът ми беше да скоча от нея-право в морето,а ако то плува .. е .. тогаваа ще му мисля.Планът ме надъха и забързах темпото.Чух ужасния рев на съществото,което ме гонеше толкова упорито и почувствах злоба.Само ако имах оръжие .. мамка му .. пак съжалих,че не си взех лъка.Вече щеше да е мъртво!
Докато се усетябях на ръба на скалата.Спрях за секунда,но усетих топлия дъх на животното зад мен.Скочих.
Прекрасно.Сякаш отново бях там,където принадлежах.Майка ми щеше да се ядоса,но си имах причина да се почувствам жива.Закотвих се на един камък и се обърнах към върха на скалата.Противното нещо беше там,стоеше и ме наблюдаваше с ярост в очите.Колко странно животно.По-голямо от мечка,сиво,с 4 очи и грамадни ноздри.С лекота можеше да ме изяде жива.Заплувах към брега и се наслаждавах на всяко едно движение.Усещах водата по цялото си тяло и бях като преродена.Трябваше да поговоря с мама за това.
Излязох от водата и се запътих към къщи.Бях мокра и щастлива,въпреки че бях на косъм от това да стана нечия вечеря.Покатерих се по дървото и влязох в малката къщурка.
-Здрасти,мамо.
-Къде беше?Прите .. ти си мокра!Какво ти казах за плуването Анна?
-Ох .. мамоооо .. подгони ме някакво същество.Не можех да му избягам по друг начин и трябваше да скоча във водата.
-Добре ли си?Нарани ли те?Какво същество?Как изглеждаше?
-Добре съм.Чудовището беше много голямо,сиво ..
-И с 4 очи?
-Даа.
-Боже,нарани ли те?Напоследък непрекъснато чувам за него.
-Не мамо,добре съм.Но исках да поговорим за нещоо ..
-Не ти е позволено да плуваш,няма да говоря с Него,за да ти разреши!
-Откъде знаеш,че това щяш да питам?
-Питаш ме,откакто ти забраниха,по 2 пъти на ден,Анна.Примири се.
-Не мога,мамо!Моята стихия е да плувам!За това съм родена!Все едно на Него да му се забрани да лови животни!
-Той не е направил нищо лошо!
-А аз не съм направила чак толкова лошо нещо,че да ми забранят най-ценното!
-Стига Анна!Обсъждаме този въпрос постоянно.Той каза,че ще ти върне правото да управляваш стихията си,когато се поучиш от грешката си.А днешното ти плуване не помогна!
-Следващия път когато ме подгони някое изродско животно ще му дам да ме изяде!
Това бяха последните ми думи.Изхвръкнах от вратата и се озовах на земята.Бях готова да говоря с Него.Незаслужено ми бяха отнели правото да съм жива!
-И не забравяй,че можеше да е по-зле,Анна!Можеше да ти отнемат стихията и да останеш завинаги празна! – извика майка ми и се прибра.
Беше права.Но и това не беше по-добро наказание.Какво пък толкова .. само отказах на принца да се омъжа за него.Голяма работа.
Тръгнах към дървото-баща за да търся справедливост ..

Много красиво и нежно.Хареса ми.Браво  

тази:
http://kaprizen.com/?cat=17&img=1067354

тази е качена два пъти от един и същ потребител:
http://kaprizen.com/?cat=16&img=1061500

почна отначалоо    бахти упоритата съм 

на купчина сено в което имаше и някфи пръчки 

Много е хубаво 

Наи-лудата пародия на света!Обожавам яя!  

точката пред "If" 

тази:
http://kaprizen.com/?cat=16&img=1057422