Какво правиш? 

Здравейте. (wave)

В скайп ли си, че имам да ти разказвам?

(wave)

28 част.

Когато наближих къщата видях, че лампите са светнати, Раян се бе прибрал.Отключих вратата, а след това я заключих.Метнах ключовете на шкафчето до вратата и събух сандалите си.Минавайки през всекидневната към втория етаж, го видях да седи на дивана неподвижно.
- Прибра се. -Продума той без да се обърне към мен. - Забавлява ли се на купона?
- Имаш впредвит купонът, на който не ми каза, че съм поканена?!
- Наистина ли ще правим това в момента, късно е и съм изморен. -Каза той, стана от дивана и се запъти към кухнята.
- О, не.Не, не, не, не, не.Не ми се измъквай така Раян.Няма да пренебрегнеш и този разговор. -Последвах го и повиших тон.
- Елизабет, наистина не съм в настроение.
- Не, ти никога не си в настроение за разговори Раян.Но познай...не ме интересува.Отлагаме това още от както се преместихме.
- Достатъчно! -Извика той, профуча през кухнята и отново се метна на дивана във всекидневната.Викът му ме стресна и замръзнах.За секунди не можех да помръдна.
- Предполагам сам знаеш какво означава това. -Казах аз и бързо затропах към втория етаж.

-------------------------------------------------------

На слудващата сутрин се събудих от хладината, която галеше босите ми крака.Разтърках очите си, но странно слънчевата светлина не ги подразни.Нямаше я, беше замрачено с тъмни облаци и силен мятър.Бях заспала със снощните си дрехи и на отворена врата на терасата.Станах и я затворих, а след това влязох да се изкъпя.След като излязох от банята видях, че е завалял силен дъжд и реших да се облека по-топло.Обух си черно долнище на анцунг с разкроени крачоли, които се влачеха по земята, понеже бях доста ниска, а и долнището беше с ниска талия.Блузата беше бяла, с три-четвърт ръкав, по мен и къса.Показваше малка част от коремчето ми.Облякох си и черно горнище и черни къси чорапки.Слязох по стълбите и отидох в кухнята, за да направя кафе.Раян стоеше на дивана във всекидневната, завит с одеало и гледаше телевизия.Нищо не ми каза...дори не знам дали забеляза, че съм там.В този момент на вратата се звънна.
- Аз ще отворя. -Казах тихо, въпреки, че нямаше голяма нужда.Раян и без това не се бе запътил.Поставих джезвето на котлона и изтичах до вратата.
- Може ли да вляза? -Попита Майкъл след като отворих.Беше подгизнал.
- Да, да, разбира се.Влизай. -Отговорих аз и отвориш широко вратата. - Какво правиш навън в това време?
- Хвана ме неподготвен.Отивах до магазина и се изсипа изведнъж.Вашата къща беше най-близо.
- Целият си мокър, навън сигурно е ужасно.Ще ти донеса сухи дрехи. -Качих се на втория и грабнах първите дрехи на Раян, които ми се мярнаха пред очите.Когато слязох ги намерих да си говорят във всекидневната, седнали на дивана. - Ето. -Подадох му ги и дори за миг не погледнах Раян.
- Мерси, ще отида да се преоблека и слизам. -Стана и се запъти, но имахме малък проблем с разминаването.
- О, извинявай. -И двамата тръгнахме на ляво.
- О, ъъъ... -После на дясно.
- Ок, аз...
- Ти на ляво.
- Ти на дясно.
- Ааа! -Изохках аз, защото така и не се разминахме и той ме бутна.Не изохках заради това, беше леко, а по скоро, заради мястото по което ме бутна.Ръцете.
- О, трябва да се шегуваш. -Обади се Раян.
- Какво става? -Попита Майкъл.
- Дори не беше толкова силно.
- Раян, само влушаваш нещата.Млъкни. -Наредих му аз.
- Wow, wow, чакайте.Какво става?Да не би...да не би да те е ударил?
- Не, не, не стана така.Майкъл успокой се.
- Дай да видя. -Каза той и надигна ръкавите ми.
- О, Боже мой! -Поех си дълбоко въздух.Имах огромни синини, изобщо не ги бях забелязала.Майкъл придоби свирепо изражение. - Не, не, успокой се.Скарахме се малко и той изпусна парата.Всичко е наред, аз съм наред.
- Копеле. -Извика той и удари Раян с юмрук.
- О, Боже. -Ахнах аз и покрих лицето си с ръце.
- Хайде, Елизабет.Махаме се от тук. -Хвана ме за ръката и излязохме.

А ти сега на колко си?Май беше на 17, но не съм сигурна.
При мен в момента в компанията абсолютно никой не пуши. (n)

Аз започнах от 4-ти и пуших към 3 или 4 години без спиране, но този период ми е меко казано доста лош, просто избрах грешните хора и грешния път, но сега се радвам, че вече не съм такава.Много се промених и израстнах.

При мен никой от познатите ми не говори на ма, но когато чуя някой и направо...А иначе аз не псувам, като по-малка-да, което е доста странно, понеже при повечето хора псуването започва на 12-13 години и нагоре, а аз сега изобщо не псувам.
Едит;Не съм на 12, на 16 съм.

Преди беше много яка тази тема.И сега се случват някои яки дни, но супер рядко.

27 част.

Стоях на пясъка и с едната си ръка избърсвах сълзите си, а с другата-държах сандалите.Излезе силен вятър и вълните започнаха с все сила да се разбиват в близките скали.Тази нощ беше различна, бе някак враждебна, мрачна.Всичко напомняше за миналото ми.Няколко капки морска вода донесени от силния вятър, попаднаха върху тялото ми и цялата потръпнах.
- Елизабет? -Чух викът на Майкъл в далечината.Не му отговорих, така или иначе щеше да ме намери. - Елизабет! -Зад гърба си чух как задъхано тича.Когато ме достигна седна до мен и в продължение на около една минута се бе втренчил в лицето ми.След като дишането му се нормализира си изтупа ръцете от пясъка, извади кутия с цигари от джоба си и запали.
- Знаеш ли защо се преместих тук? -Попитах го аз, след като забелязах, че вече не ме гледа. - Първата вечер, когато се запознахме ти казах, че преди време бях в много лошо положение и Раян ме измъкна.Нямаш представа какво преживях.Майка ми еше алкохоличка.В дните, когато не беше пияна, излизаше до магазина, за да си купи алкохол, а в другите-пращаше мен.Баща ми...дори не мога да ти опиша каква болка се стоварваше върху гърба ми, когато ме иеше с колан...Преместих се, защото смятах, че ако се махна от това място пропито с толкова болка и нещастие ще мога да зопачна живота си на чисто, сякаш никога не се е случвало.Тази вечерна купона, когато онези момчета се сбиха сякаш...сякаш преживях всичко на ново.Чаши с алкохол се търкаляха по пода и...и всичкото това насилие, аз...аз просто трябваше да се махна...Предполагам, че каквото и да направя, миналото ми винаги ще ме преследва,а?! -Казах аз и се опитах да докарам нещо близко до усмивка.
- Съжалявам за купона. -Продума Майкъл, загаси цигарата в пясъка и ме погледна. - Нямах представа, но...Елизабет, не можеш да избягаш от миналото.За добро или в случая лошо, това се е случило и ще го помниш завинаги.Ще живееш със спомена за него, но в един момент ще видиш, че ще стане по-лесно. -Наистина се надявах думите му да се окажат верни.Усмихнах се леко и изчистих сълзите си.След моята, последва и неговата усмивка.Сладка, красива...нежна. - Хайде... -Стана от пясъка, изтупа се и ми подаде ръка. - ...да те заведем у вас. -Поех ръката му, изправих се и с едно леко движение махнах пясъка от бялата рокля на Кар.
- Благодаря, но мисля да повървя сама. -Усмихнах се аз и го целунах по бузата. - И Майкъл... -Обърнах се към него, след като вече бях направила няколко крачки.
- Да?
- ...Благодаря ти. -Той се усмихна и продължих по пътя си.