Преди месец-два написах нещо и се надявам да ви хареса, макар че малко се съмнявам.
Впрочем историята е направена по истински случай от моя живот, но съм променила обстановката, както и някой други неща като имена и самите хора и края.

-Е,аз тръгвам, момичета.- каза Кейт.
Мина през всички и ни дари с топла прегръдка, когато стигна до Пейтън усетихизвестно напрежение между тях. По-рано през деня Кейт се държеше малко рязко с Пейти.
Кейт се обърка към мен:
-Утре към колко часа ще се видим, систър ?- тя се усмихна игриво и започна да пърха с мигли.
-Хм, ще ти звънна допълнително за да се оговорим, сис.
-Добре, Маги. Обииииичам те !- каза Кейт и ми прати въздушна целувка. Измитирах, че я хващам и прибирам в джоба си.
-Умирам от глад, - обади се Пейтън с нервен тон- нека идем някъде да хапнем. МакДоналтс ?
-Не. Хайде при "Чарли и веселият сандвич" - предложих
-Чак там ли ще ходим ?!- заяви Камела учудено- не искам да бия толкова път пеша, знаеш че ме болят краката, а и ..
Писък. В този момент се чу писък откъм улицата. Не беше измитиран. Беше истински. В него се долавяха ужас, болка и безпомощност. Обърнах се към улицата. Сълзите мигновенно започнаха да капят по лицето ми. Кейт лежеше на земята. Тялото й бе отпуснато. Изглеждаше толкова спокойна, като спяща красавица изгубена в съня си. Но не спеше. Бледото й лице изпъкваше върху черния, мокър асфалт. Локва кръв се образува около тялото й.
Всичко бе толкова естествено и непринудено по-рано през деня. Пазарувахме, разхождахме се. Камела открадна чифт обеци от щанда за аксесоари. Просто беше толкова естествено и нормално.
А, сега Кейт, моята най-добра приятелка. Лежеше на пътя. Мъртва.

В реалния свят, това момиче за което пиша оживя, за моя радост. Надявам се да ви е харесало.