Не ми харесват.

Здравейте.

19 ЧАСТ

Събух се от алармата, която бях навила точно за 7;00. Не можех да си отворя очите. Спеше ми се ужасно много и реших да се повъргалям още 5-10 минути в леглото.
След малко започнах да се оправям. Като за начало се опънах малко, а след това влезнах в банята. Измих зъбите и лицето си, а след това си сложих малко крем на лицето. Реших да си облека черен потник по мен. Виждаха се презрамките на тъмно розовия ми сутиен и стоеше жестоко. Надолу обух бели къси панталонки и черни сандали. Сложих си спирала и гланц и  вързах косата си на странична опашка. Прибрах още няколко дрешки в куфара и слязох долу.
-    Добро утро, миличка. – каза майка ми. Седеше на дивана и разглеждаше някакво списание.
-    Добро утро.
-    Направих ти плодова салата.
-    Супер, мерси мамо. – казах аз и се отправих към кухнята. На масата имаше висока чаша с най-различни плодове. След около 10 минути изядох всичко. Салата ме освежи.
-    Ще си сваля куфарите. – казах аз и се отправих към стълбите.
-    Добре.
Качих се в стаята си и в една черна голяма чанта прибрах телефон, ключове, пари за всеки случай, кърпички, огледалце, гланц и слушалки. Взех със себе си едно пухкаво черно елече, ако ми стане студено и слязох долу.
-    Всичко е готово. – съобщих на майка си аз и оставих куфарите до вратата.
-    Да не забравиш нещо.
-    Няма.
Погледнах часовника. Бе 7:48.
-    Аз ще тръгвам.
-    Добре. И да си прекарате хубаво. – каза майка ми и ме целуна по бузата. Двете се прегърнахме.
-    Чао мамо.
-    Чао, Челс.
Бях почти стигнала до къщата на Хел. В далечината видях Нейтън,Хари, Феликс, Мади и Софи. До всеки имаше куфар и поне по още една чанта или раница.
-    Здравейте.
-    Ето я и сладураната. Здравей, Челси. – каза Нейтън и ме целуна.
-    Здравей.
-    Здрасти, Челси. – Поздравиха ме Феликс и Хари и ме целунаха по бузата.
-    Здравейте, момчета.
-     Мислехме си, че няма да дойдеш. – каза Мади и ме прегърна.
-    Аз ?! Аз да не дойда. Това няма как да стане. – казах аз и всички се засмяхме.
-    Добре, чакаме само Хелена и.. и Кайл. – казах аз и се огледах.
-    Иии, Хелена е тук ! – всички погледнахме към къщата. Хелена идваше точно към нас с един голям куфар и една дамска чанта.
-    Хей. Айде, че се притеснихме вече.
-    Е, тук съм. Хайде да тръгваме.
-    Чакаме още един човек. Кайл. – казах аз.
-    Ето го. – каза Софи.
Кайл идваше право към нас или по-точно към мен.
-    Ето те, Кайл. Вече можем да тръгваме. – казах Хелена и се отправихме към джипа. Явно Хел щеше да ни кара.
След като всички сложихме хуфарите и чантите си в багажника и се настанихме, се оказа че аз съм до Нейтън и Кайл. Хах, какво съвпадение.
Докато чакахме Хелена да оправи нещо по колата, Кайл непрекъснато хващаше ръката ми, разбира се без Нейтън да види.
-    Добре, всички окей. Тръгваме ! – каза Хел и натисна газта.
-    СУПЕР !

ИЗРОДИИИИИИИИИИИИИИ .. ЛЙГгГЙгкйгкужбсугбасук гнъсилхдсеилуддфилсн ;х     

Не ми харесват.

Радвам се.

Не са лоши.

Слушам музика и се чудя какво да ям. Ти ?
Иначе добре сте направили 1000 и няколко съобщения. 

Щом казваш.. Аз все пак ще си го помна.

Всъщност ... ГФГГХФфдгхфхг1х1; фг

Харесват ми.