и аз

Аз също съм на 13 съм,около 157-158 см. Тежа 41кг. но нали знаеш, че всеки човек е различен. На някои са им по-леки костите а на други по-тежки. Имам една фр с перфектна фигура а тежи 55кг. Нищо нередно в теглото ти не виждам!!!

За да казва, че не е сигурен. И да осъзнава, че те харесва само когато е с някоя друга.

Ще го следя... Със сигурност!

Щом си сгрешила качи истинската снимка. Първата не ми харесва.

Доста неоригинално, ако мога така да се изкажа. И има пунктуационни грешки, но все пак не е лошо- НЕКСТ.

Тези дни са ми матурите така че некста няма да мога да го напиша скоро, но със сигурност НЕКСТ ЩЕ ИМА

благодаря

Слязох в подземния етаж. Чувах виковете за помощ от операционната стая. Влязох задъхана. Стаята беше пълна с инструменти и системи. В средата и се намираше легло. В него лежеше една жена, завързана и свързана с куп компютри. Беше се втренчила в тавана.
-Коя си ти?- попитах аз.
-Измъкни ме от тук!- крещеше тя.
-Но, коя си?
-Казвам се Линзи.- успокои се тя.- Няма ли да ме пуснеш?
-Не знам...- седнах на един стол и се замислих. Не знаех дали да и се доверя. Вратата се отвори. Влезе едната от сестрите. Аз бях седнала зад нея, затова тя не ме видя. Извади един нож и го заби в корема на Линдзи с думите "Отдавна трябваше да го направя". Покри я с един чаршаф и тичешком излезе. Изправих се и се приближих. Чаршафът беше напоен с кръв. Открих лицето и. Беше изписана болка и страдание.
-Ти не ме освободи.- чух шепнене.- Затова ще гориш в ада!- отдръпнах се и се затичах по коридора.
-Коя си ти?- беше същата сестра. Подгони ме с ножа в ръката си. Уплаших се и влязох в първата отворена стая. Тя ме последва.
-Не умееш да се криеш.- засмя се тя.- Дори това си има цена.- извади една инжекция и я заби в ръката ми. В следващия момент паднах на пода.
Събудих се легнала в едно легло. Стаята беше бяла, но и някак усамотена. Запитах се защо всички около мен умират, а аз все се измъквам. Може би е време да сложа край. Част от мен знаеше, че не бива да се предавам, но това не беше живот. Около мен беше пълно с шкафчета и чекмеджета. Станах и се разрових. В едно от чекмеджетата намерих дебела игла. Приближих я към гърлото ми, но нещо ме спираше. Струваше ми се различно, сякаш се бях събудила от дълъг сън, но не исках да оставям чувствата да ме разубедят. Затова просто сложих край. В следващите мигове лежах на пода, а кръвта беше изцапала стените. Ръцете ми бяха още топли. Някой стоеше пред вратата и говореше:
-Кейси добре ли е?- Лили питаше лекарката.
-След хапчето сигурно е замаяна, но се наложи. Шок е сериен убиец да убие приятелката ти. Радвам се, че вече е добре. Очаква се днес да се събуди.
-Добре, че хванаха убиеца. Пише го във  вестниците...

http://kaprizen.com/?img=2107126 лол

при мен не.. какво да правя?

Не е нужно всички стихове да са с рима...