Какво правиш, как си?

Хъх, в урока ми по физика става въпрос за вибратори...cool story.

29 част.

Времето беше ужасно.Не беше кой знае колко студено, но дъждът беше много силен.За две минути целите бяхме подгизнали.Майкъл вървеше напред, а аз го следвах, нямах представа къде отиваме.По походката му си личеше, че все още беше бесен на Раян.Правеше големи крачки, едва смогвах да го настигна.След няколко минути пристигнахме пред някакво кафе и влязохме.
- Добър ден, какво ще желаете? -Попита момичето, което отговаряше за нашата маса.
- Ще пиеш ли нещо? -Попита ме Майкъл.
- ...Един чай, ако обичате. -Казах аз тихо, премигнах няколко пъти и неспокойно се размърдах на стола си.
- За мен нищо. -Сервитьорката взе поръчката и се отдалечи.Майкъл извади кутия с цигари и запали.
- Не мисля, че тук е разрешено да се пуши. -Отбелязах аз още по-тихо, със сведена към масата глава.
- До колкото знам и побоят над момичета не е разрешен.
- Престани, моля те!...Не беше побой.Скарахме се и той просто си изпусна нервите.А и не е като да съм в болница, нали?
- Само това оставаше и Раян в момента щеше да е два метра под земята..."Не е като да съм в болница"?!Поглеждала ли си си ръцете?!Каква възможна причина би имал, за да ти причини това?Та вие сте най-добри приятели...
- Майкъл...има много неща, които не знаеш.Аз...трябва да говоря с Раян, ще тръгвам. -Казах аз и оставих пари за чая си.
- Wow, wow, wow.Къде тръгна?!Не ми казвай, че се връщаш при него. -Майкъл стана бързо от масата и ме спря.
- Слушай, това е между мен и него, така че се махни от пътя ми. -Повиших тон.Стана ми гадно, но наистина се нуждаех да оправя нещата с Раян веднъж за винаги.Зачуди се за няколко секунди, но после ме пусна да вървя.

----------------------------------------------------

Когато се прибрах в къщата цялата бях подгизнала.Метнах ключовете на шкафа и се събух.Насочих се към кухнята, за да проверя дали Раян е там, но го нямаше.Тръгнах да се качвам към втория етаж, но преминавайки през всекидневната го видях седнал на дивана.
- Раян? -Казах аз и го изчаках  да се обърне.
- Елизабет...
- Виж, аз...
- ...искам да поговорим.
- ...искам да поговорим. -Казахме и двамата в един глас и ако не се намирахме в тази ситуация щеше да бъде смешно.Поех си дълбоко въздух и издишах.Премигнах няколко пъти, преглътнах и седнах на дивана до него.
- Може ли? -Попита той и кимна към ръцете ми.Не отговорих нищо, само се размърдах неспокойно.Раян бавно дръпна ръкава на лявата ми ръка нагоре и пресви силно очи. - Боже, какво съм ти причинил... -След няколко секунди дръпнах ръката си и смъкнах ръкавите.
- Виж, искам да поговорим... -Започнах аз, но той ме прекъсна.
- Да, аз също.Исках да ти кажа, че преминахме през много трудности, така е...
- Раян, слушай, аз не мисля...
- Казах на баба ми. -Минута мълчание, минута гробна тишина настана в къщата.
- Казал си на баба си?!
- Да.Знам колко важно е за теб да не живееш в лъжи и и казах.Виж, знам, че това не е особено голяма стъпка, но когато се почувстваме готови ще кажем и на приятелите ни...на всички.Не е ли страхотно? -Попита радостно той, а аз стоях втренчена в него.Не можех да поема дъх.
- Кога...кога си се видял с баба си?
- Днес.След като ти и Майкъл излязохте осъзнах...осъзнах, че не мога да те загубя.Облякох се и отидох право в "Оушън Център"...старческият дом, където старата Роузи е настанена.
- Роузи...така ли се казва?
- Да, Роузи МакКалистър.Е, тка и не ми каза какво мислиш.
- Това е...
- Страхотно, нали?
- ...да. -Отвърнах аз и Раян ме прегърна.Кашата ставаше все по-голяма.

Гледам мнооого ужаси.От началото на `12 съм изгледала точно 60 ужаса и от всички само 15 бяха хубави. Аз си записвам всеки ужас, които гледам в една тетрадка и с-у него пиша дали е хубав или не.I know...... i'm weird.

Ммм, чатя и уча, а след малко може да си пусна и един филм Mother`s Day.

26 и 27 са събота и неделя.

ъъъъъ, can`t waitttt

В последно време имам проблеми с къпането.Последните два пъти паднах, а днес, когато влязох в едната баня вратата се затвори сама и нямаше как да не се страсна, и трябваше да се преместя в другата.

Радвам се, че историята се харесва толкова много.По-късно пускам некст.  

Ммм, да кажем, че съм ядосана на приятеля ми, но той още не го знае.

Добре, докато не разбрах нещо.Твоят?