Зависи от много неща.

Хмм 647

Без 

Водичка

Ще седя на компа.

Прибибрах се побецняла в нас. Бях чакала час и половина на спирката, а после трябваше да се возя права в автобуса цели четирсет минути.
Директно се качих в стаята си. Бях потна за това веднага се пъхнах под душа. Хладката вода ми подейства успокояващо. И все пак не спирах да се питам. Как можах да му повярвам ?! Как може да съм толкова глупава ?! За какво бях пропуснала целия ден ?!- За нищо. За едно голямо НИЩО.
Взех мобилния си и набрах Камела.
-Ало. - чу се глас от другата страна на слушалката.
-Кам, аз съм Меган.
-О, Меги. Как си ?-попита
-Била съм и по-добре. -нямах намерение да се правя, че всичко е наред, когато не е. - Били ми пратила домашните по и-мейла ?
-Да, нямаш проблем. И виж, ако искаш да поговориш с някого, знай че винаги съм насреща.
-Да, да. Ясно ми е. Хайде, довиждане.
Тряснах телефона. Попринцип не съм толкова груба.  Но и Камела е такава лицемерка. " ко искаш да поговориш с някого, знай че винаги съм насреща. " Тогава къде беше тя, когато Кейтлин умря ? Правеше тен на Бахамите. Глупачка. Аз съм една малка глупачка.
Цял следобед се занимавах с домашното, а вечерта си пуснах някъкав филм.

"Дръъъъън"
Ударих юмрук върху будилника. Както обикновенно и тази нощ не спях, особено много.
Облякох си къси черни дънкови панталонки, добавих цветен колан и един розов потник. Взех мобилния си и проверих пощата. Никакви съобщения от Раян. Слезнах на първия етаж.
-Добра утро, Меган. -обади се майка ми.
-Какво му е доброто ? - казах минавайки покрай майка ми и затръшквайки врата.
Както винаги времето беше топло. Никакъв вятър. Поех към училище.
  Днес щях да сложа край на всичко.

Пред очите ми се разкри невероятна гледка. В една скала на брега имаше малка пещера. С Раян влезнахме навътре. Навякъде имаше малки ароматизирани с свещи. Имаше одеало за пикник, а върху него бяха нареди всякакви вкусотии. Раян пристъпи към мен и ми подари огромен букет хризантеми. Беше много добре оформен.
-Сам ли направи всичко това- попитах с удивление.
-Да, за теб всичко.
-Нямаше нужда. Чакай, това да не са бананови кексчета ?!
-Мхм. Любимите ти. - каза Раян .
-Откъде знаеш ? - попитах учудено.
-Понякога има предимство да си бил гадже на най-добрата приятелка на момичето, което харесваш.- каза той като повдигна една вежда- Хайде да ядем.
-Имам много по-добра идея. - Раян ме погледна учудено.
Излезнах от пещерата, а Раян ме последва. Свалих късите си дънкови панталонки и белия потник и се затичах към водата.
-Меган. Меган ? Какво правиш ? Меган, чакай.
-Идвай. Водата е толкова топла. -провикнах се аз.
Раян свали блузата си. Ахх, какви мускули, а после и панталона и се затича към водата.
-Хайде да се гмуркаме- предложи той.
-Дадено.
Поех дълбоко въздух и се потопих. Морското дъно беше толкова красиво. Стадо риби плуваха покрай нас. Излезнах на повърхноста да си поема въздух. Огледах се, но странно Раян не се виждаше никъде. После се грумнах отново, по-дълбоко. Имаше королови пещери, видях няколко моркси звезди и много интересни растения. Никога преди не бях забелязвала какъв свят ни заобикаля.
Нито под водата, нито на брега се виждаше Раян. Търсих го и в пещерата, но нямаше следа от него. Реших, че може би е отишъл да вземе нещо за пиене, но колата му бе тук. Чаках два часа в пещерата, но той така и не се появи.
-Страхотна изненада, Раян Макензи !!! -извиках срещу вятъра. Грабнах чантата и обувките си и тръгнах пеша към близката спирка.

По-късно ще напиша още

Страхотно е !
Това ли ще е края или смяташ да пишеш още ?

Чакам с нетърпение.

Надето

И двата ми харесват.