(hug)х

Благодаря ви наистина много! 

• Йо-йо, тамагочи, гумено топче... незаменими времена, прекарани с приятели. Цяло лято се губехме в игри, които днес са просто спомен. Помниш ли, когато нещата не бяха толкова сложни? Когато всичко беше евтино и някак си простичко, но просто незаменимо. Нямаше компютри, телевизорите не ни вълнуваха. Единственото, което правихме цял ден, беше да играем. Криеница, стражари и апаши, или гоненица. Едни незабравими времена, които никога няма да си върнем. Детството ни бе прекрасно, докато днешните деца никога няма да разберат какво е да прекараш цяло лято навън в игри. Ходехме на лагери, а не по скъпи хотели. Ах, лагерите... колко спомени имаме и там. Там, където през деня си на плаж, или на планина, а вечерта се събирате около огъня и слушате приятното пукане на клечките. Миризмата на прогарящо месо, сложено в огъня. Песните. Всичко бе толкова просто, но не бих заменила детството си за нищо на света. Радвам се, че съм родена през 90-те. Радвам се, че знам какво е да играеш с тамагочи, знам какво е да държиш от онези пластмасови телефони с копчета, които издават звуци. Знам какво е да се събереш с всичките деца от квартала и да играеш на криеница, когато се стъмни.
  Първите любовни трепети. И тях ги помня. Защото тогава да признаеш на момиче, че го харесваш, не значеше да му пратиш SMS или да му пишеш във фейсбук. Не, тогава трябваше да береш кураж, да отидеш до къщата на момичето и просто да му кажеш. Очи в очи. Кажи ми, не е ли по-сладко някой да ти признае, че те харесва на верандата в къщата ви, а не просто да те сваля с жаргонни думи по фейсбук?
  Музиката... и тя беше страхотна. Нямаше го поп фолка, нямаше ги надутите пайнерки, нито идеята да си сложиш силикон в гърдите, или в устните. А храната.. и тя беше по-простичка, но изключително вкусна. Да се прибереш от игра и да завариш майка си в кухнята, вместо да я завариш пред компютъра... да ти подаде сладки, с които да почерпиш приятелите си. Домашно направените курабийки. Колко ги обичахме. Но сега всеки предпочита да си купи от магазина. Времената се промениха, но спомените остават. Спомените за едно невероятно детство.

  Благодаря за отделеното време.

От това стихотворение би могла да стане страхотна песен.
Браво, уникално е!

Мръсница

Да

Да

Ами Viewy също е популярен сайт за блогове, но мисля, че беше руски.

Ето, заповядай:
 

Катрин  8-) 
Венцислав / Валентин?

47х

Мега добрите. Супер, продължавайте в същия дух!