Никъде... отмени се излизането.

На мен никога не ми е ужасно след козметик.Винаги си мисля, че цялата ще съм червена и подута и със един куп малки ранички, но козметичката ми слага някакъв крем, който успокоява кожата и все едно изобщо нищо не са ми правили по лицето, съвсем нормално си е.

    Какво става?

Съжалявам, но тази вечер няма да мога да пусна некст.Утре очаквайте следващата част.

(wave)    Ще ти пиша ЛС.

Какво правиш?

От нашето училище ги изпращаме на 15, във вторник, но ми се струва много рано.Миналата година ги изпращахме на 24.

30 част.

На следващият ден рано, рано Карли мина през нас и ме накара да излезем.Успя да завърти нещата така, че това излизане било "женско", за да не може Раян да дойде с нас.Кар не му беше голяма фенка след случката в кухнята, на която стана свидетел.Времето беше прекрасно, слънцето жулеше асфалта, а и не само.Целите ми рамене се бяха зачервили, добре, че бях облечена леко.На тялото си имах бежова рокля с тънки презрамки, стигаща точно над коленете ми.Разбира се, не беше официална, а плажна.Обувките ми бяха бежови пантофки, косата ми бе пусната, а грим-нямах.Облеклото на Карли беше малко по-предизвикателно, но все пак много свежо и забавно.Потникът, който носеше бе светло лилав и стигаше точно под ребрата и, панталонките бяха къси, дънкови в бежов цвят, а обувките-лилави пантофки.Косата и бе на опашка, а за грим имаше само спирала.
- Ръцете ти изглеждат по-добре. -Каза Кар, докато вървяхме по центъра.Дръпна от цигарата си и след това изкара дима. - Как си?
- О, ъъ...добре. -Карли ме погледна и повдигна вежди.Това беше погледът "Yeah...right"Поех си въздух и издишах. - Раян...просто...заблуждава се, разбираш ли?Опитва се да направи нещата по правилния начин, но...просто не се получава...
- Ами, кажи му всичко това. -Засмях се леко.
- Ако беше толкова лесно до сега отдавна да съм го направила...ще го нараня.
- Всеки преминава през такава фаза в живота си мила, ще го преудолееш. -Каза Кар, преметна дясната си ръка над раменете ми, дръпна от цигарата си и двете се засмяхме. - ОК, сега след като се развесели малко искам да ти кажа нещо...Мисля, че Джейк ме харесва.
- Ааа! -Поех си дъх и сложих ръце пред устните си. - Наистина ли?Това е страхотно.О, толкова се радвам за теб. -Казах аз и двете се прегърнахме. - А къде всъщност отиваме?
- При тях.
- При кои тях?
- При Джейк и Майкъл. -Каза Карли и посочи напред.Чакаха ни на една пейка.Джейк бе облечен в бяла тениска и дънки, а Майкъл в черна тениска и дънки.
- О, не, не, не.Кар!Това ми изглежда на двойна среща, а не съм в настроение да виждам Майкъл. -Започнах да вървя колкото се може по-бавно.Двойна среща...какво си мислеше?!
- Спокойно, не е никаква двойна среща.Просто четирима приятели ще се позабавляват заедно. -Докато ме навиваше вече бяхме стигнали до тях. - Здрасти. -Поздрави ги тя радостно.
- Здрасти. -Поздравихме се всички.
- E, къде ще ходим? -Попита Майкъл и дръпна от цигарата си, като не спираше да ме гледа.С все сили се опитвах да избегна погледа му.
- Ако искате можем да отидем в близкото заведение за бързо хранене. -Предложи Карли и всички се съгласихме.Тя, заедно с Джейк вървяха по-бъро и бяха по-напред, а аз и Майкъл бяхме по-назад.Не, че имах огромно желание, но не исках да се натрапвам на влюбените.
- Виж... -Започна Майкъл. - ...извинявай за вчера.Разбирам.С Раян имате проблеми и трябва да ги разрешите.Ти сама можеш да вземаш решения.Просто...просто се тревожех за теб.
- Няма проблем. -Усмихнах се аз и продължихме по пътя си.Денят беше забавен.След като хапнахме и се разходихме още малко се прибрахме.

Мм, не точно, тъмно русо и е естествения цвят.

Тези гифчета са много яки.

Не.

Мисля, че в 21.Писах ти.