отдавна съм те признала за велик танцьор !  

Съжалявам, че се забавих толкова, но..
hope you like it!!

Мартин падна на земята и започна да кърви.
- Какво по дяволите направи Джери, не беше нужно да стреляш. - Аз се затичах към Мартин и сложих ръка върху раната. - Не трябваше да го убиваш Джери, той нищо не беше направил. - сълзите се стичаха от очите ми, а Джери ме гледаше изненадано.
- Трябва да тръгваме Алекс, освен ако не искаш някой да ни хване. - той ме дръпна за ръката и ме поведе навън. - Съжалявам за това което направих, но знаеш правилата на агенцията, не са позволени никакви връзки. - той все още държеше ръката ми, когато ме набута в джипа с който беше дошъл. Аз седнах на предната седалка и гледах ръката ми, по която все още беше кръвта на Мартин. Джери се качи на шофьорското място и запали двигателя.
- И сега какво, ще идем отново в агенцията и ще се преструвам, че нищо не е станало, докато не ме пратят на друга мисия ли? - сълзите вече спряха, но все още бях разстроена.
- Виж Алекс, обещавам ти, че всичко ще се оправи. Помни ми думите дете. - след като изрече това той потегли към сградата на агенцията.

~ * ~ * ~ * ~

- Не ви очаквах толкова скоро вас двамата -  г-жа Монгонъри седеше на едно канапе в голямата стая, която и бе отредена за кабинет. - С какво дължа това ваше посещение? - тя се усмихна и се отправи към Джери.
- Изпълнихме мисията и мисля, че това Ви принадлежи. - Джери и подаде червената папка, а г-жа Монгонъри щателно я прегледа.
- Никога не си ме разочаровал Джери, благодаря ти за което, а ти Алекс, очаквах да се справиш по- добре, но тъй като това е първата ти мисия ти е простено. - тя ми хвърли един небрежен поглед и отново се настани на канапето.
- Моля да ме извините госпожо, но имам да пиша доклад. - Джери излезе от стаята и ме остави сама с г-жа Монгонъри.
- Исках да Ви попитам, кога ще поговорим относно моят въпрос. - аз седнах до нея и я погледнах в очите.
- Ох, Алекс.. не се отказа нали? - тя отново стана от канапето и се отправи към масивното бюро, което се намираше до един огромен прозорец. Взе един хартиен плик от него и ми го подаде. - Тук ще намериш всичките отговори, които ти трябват, а сега си свободна и може да отидеш където поискаш.
- Благодаря Ви, но какво искате да кажете с това "където поискаш", нима мога да отида пак в апартамента, да остана тук, или да се преместя някъде другаде?
- Където искаш Алекс, когато ни потрябваш ние ще те потърсим. - Г-жа Монгонъри ме прегърна и ме придружи до вратата.

След като Джери затвори вратата след себе си се върнах обратно при Мартин.
- Явно няма спасение от този човек. - той седеше на един стол до плота, а в ръцете си държеше телефона си.
- Понякога му прищраква нещо и е доста досаден, но за днес няма да ме безпокои повече. - доближих се до него и се пресегнах за чашата си, но ръцете ни се докоснаха и той ме погледна в очите.
- Алекс, трябва да ти кажа нещо.. - той ме погледна в очите и замълча за няколко секунди. - Аз.. аз трябва да замина за няколко дни в Англия с баща ми. - той сведе поглед към плота, след което хвана ръката ми и пак ме погледна.
- Ами добре, щом трябва. - усмихнах му се, а той ме придърпа по близо до себе си.
- Искам да ми обещаеш, че след като се върнем, ти ще си тук и ще ме чакаш, защото аз наистина те харесвам. Още първият ден като те видях да седиш на чина ми.
- Добре. - устните ни бяха на милиметри едни от други и той ме целуна.

- * - * -

Два часа по - късно се намирах пред къщата на Мартин, но този път в компанията на Джери.
- Как мислиш да влезем? Когато бяхме за последен път тук успях да видя, че има поне пет камери в коридора и още толкова в голямата зала. - Това бе първата ми мисия и се чувствах някак странно.
- Спокойно хлапе, погрижил съм се за всичко. - след като изрече тези думи Джери изкара ключ пт джоба на джинсите си и отключи вратата..

- следва продължение -

[18:33:05] Несuнка *: направо не знам.. ;X

нервно..

Намирах се в болнична стая а апарата измерваше пулса на сърцето ми.
- Спящата красавица се събуди. - Джери се надвеси над мен и се усмихна. - Как се чувстваш хлапе?
- Какво стана? - бях доста объркана, последното което помня беше черният бус.
- По спокойно. Преди два дни те докара линейка насам. Някакъв човек те е намерил пред една бензиностанция.
- Два дни? Какво по дяволите? - сега вече бях още по объркана.
- Какво си спомняш за последно? - Джери хвана ръката ми и седна на ръба на леглото.
- Ами как вървях към нас и някакви маскирани мъже ме вкараха в черен бус. След това нищо. - отпуснах се върху възглавницата.
- Добре, аз те оставям да си почиваш. А и да ти кажа, Мартин вчера беше тук. Остави ти този букет. - той посочи към малката масичка до прозореца.
- Добре, чао. - обърнах се на другата страна и заспах моментално.

- -

Изписаха ме още същия ден и се прибрах вкъщи. Погледнах си телефона и батерията ми беше паднала. Когато го включих видях едно съобщение, което доста ме обезпокои. Беше от блокиран номер и гласеше "Не всичко е такова, каквото изглежда Алекс, пази се." Сега се сетих и за едното съобщение на Джери, чудех се какво ли искат да кажат с това, но главата ми все още пулсираше от силните лекарства, за това влязох в банята и си напълних ваната с вода и сложих доста ароматни соли, след което се потопих и на мига се почувствах по -добре, но някой позвъни на вратата. - Иска ми се да бях останала в болницата. - Взех хавлията увих се и се запътих към вратата за да видя кой ме безпокои.   

- следва продължение -

Още 

- Ами аз.. търсех тоалетната. - разтреперих се, но за секунди. Затворих вратата и се обърнах към мъжа.
- Както виждаш това НЕ е тоалетната. - Бащата на Мартин стоеше срещу мен и бе придобил червен цвят на лицето си.
- Да, забелязах. Ако може да ме упътите? - погледнах го с най- милия си поглед, но той си оставаше все така намръщен.
- Следващата врата в дясно. - той посочи една светло кафява врата.
- Благодаря. - Тръгнах към вратата и я отворих, но преди да затворя погледнах към кабинета. Г-н Портър изкара ключ от джоба на панталоните си и заключи вратата. - Чудесно, сега ще ми е още- по трудно.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

След 5 минути се върнах при Мартин, а той лежеше спокойно на леглото и пиеше от чашата си.
- Знаеш ли, че не е здравословно, да се пие в легнало положение. - Седнах до него и се пресегнах за чашата си, но той ми хвана ръката.
- Исках да направя нещо още като те видях за пръв път. - Той отмести един кичур коса от лицето ми и сложи ръката си върху рамото ми. След което ме притегли към себе си и ме целуна. Загубих представа за това коя съм и отвърнах на целувката му. Имах чувството, че траеше цяла вечност, а всъщност бе само един миг. И естествено всичко това бе прекъснато от Джери. Поредното съобщение развалящо вълшебният миг. "Какво по- дяволите  правиш?". Дано не е разбрал за тази целувка, защото ще загазя много сериозно.
- Ще ме извиниш ли за секунда? - станах от леглото и излязох в коридора. С треперещи ръце написах бърз отговор: "За какво говориш?" след което му го изпратих. Изчаках малко за да се успокоя и отворих вратата на стаята, но това което видях ме изненада. Мартин беше.. заспал?

- следва продължение -

Учебният ден мина сравнително бързо. Успях да се сприятеля с още хора и да изкарам добра оценка на един тест по химия. Толкова ми харесва нормалният живот. Да не гониш срокове, да не следят всяка твоя стъпка. Иска ми се някой ден да заживея такъв живот. Ето че и последния звънец удари и всички се запътиха към изхода на училището.
- Хей Алекс, чакай. - Мартин вървеше със забързани крачки зад мен. - Какво ще кажеш в 20:30 часа да мина да те взема?
- Добре. - аз се усмихнах и продължих по пътя за вкъщи. Със самото влизане в апартамента изкарах телефона си и се обадих на познатия номер.
- Ало, г-жо Монгонъри? - гласът ми започна да трепери, но се овладях на време.
- Сподели Алекс, какво има? - гласът на възрастната жена изглеждаше спокоен.
- Тази вечер ще имам възможност да вляза в къщата. Чудех се дали може да ми пратите някаква снимка на папката която трябва да взема, или да ми я опишете по- подробно?
- Това е добра новина, ако тази вечер завършиш мисията си, ще имаш богато възнаграждение.
- Не искам никакво възнаграждение, а само да разбера кои са убийците на родителите ми. - изведнъж побеснях. Бях казала още в началото на мислията на г-жа Монгонъри, че като я приключа искам да тръгна по следите на убийците.
- Добре Алекс, като приключиш мисията ще говорим за това, а папката която трябва да вземеш е червена с надпис "Секретно". - след като изрече тези думи възрастната жена ми затвори.
Подготвена съм за такава мисия от 12 години, а сега при мисълта, че трябва да вляза на напълно непознато място за мен и да взема някаква папка, ръцете ми се разтреперват. По- добре да започна да се оправям, че след един час ще дойде Мартин. Облякох една черна коктейлна рокля и обух едни високи токове. Косата си я вързах на небрежен кок и наблегнах на по- тъмен грим. Точно в 20:30 часа се позвани на вратата.
- Влез, отключено е. - провикнах се от хола, защото трябваше да набутам някои "интроменти" в чантичката ми.
- Уау, Алекс изглеждаш невероятно. - Мартин се появи пред мен, облечен в черен смокинг с папионка.
- Благодаря, същото може да се каже и за теб. - аз се усмихнах и го хванах под ръка.
- Е след като си готова можем да тръгнем. - той ме поведе през апартамента ми и след като излязохме от сградата се запътихме към лимузина паркирана на главната улица.
- Чувствам се като в някой романтичен филм - казах го толкова тихо, че Мартин не ме чу. Той отвори вратата и аз се настаних на меката седалка, след което и той седна до мен.
- Роберто, може да тръгваш вече. - Той погледна към шофьора и направи знак с ръка. Пътувахме около 15минути и когато лимозината спря Мартин се обърна към мен.
- Само да ти кажа, че ще е пълно с фотографи, колеги на баща ми и много други хора. Но ти скъпа Алекс не се притеснявай, защото обещавам, че няма да се отделя от теб. - След тази къса реч той излезе от лимозината и задържа вратата, за да мога и аз да изляза.
- Уау, къщата е невероятна. - гледката пред мен бе толкова вълшебна. Една огромна къща на 3 етажа, цялата обвита в жълта светлина. Отвътре се долавяше приятна музика и пияния смях на някои от гостите. За минути изгубих представа къде се намирам, но телефона ми прекъсна мислите ми. Погледнах го и имах входящо съобщение "Не се тревожи Алекс, и аз съм в къщата. - Джери". Страхотно, този човек знае как да разваля купони.

- следва продължение -

разбита от всякъде.. 

Е капризни човечета, това са някои от моите мисли.. Всичко това е.. (е не мога да го опиша) очаквам вашите мнения.

#1 Кажи, че вече не ме обичаш.
Кажи, че когато си с нея моето име не изричаш.
Кажи ми го сега
и ще пусна твоята ръка.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

#2 Ти седиш срещу мен,
а аз искам да гледам телата ни между бял сатен.
Усмихваш се някак небрежно,
а аз искам да ме целуваш нежно.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

#3 Ти си причината за моите сълзи,
за безпокойството в съня ми
и за милионите разбити мечти.
Ти си всичко онова,
което аз не мога да получа.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

#4 Знам, че не е редно,
но целувам те за последно.
Знам, че си с нея,
но тази целувка ми дава сили да живея.

+