Благодаря ви много  ! Съжалявам ,че малко се позабавих ,но просто нямах достъп до компютър.Но както и да е -мерси отново  !

Здравейте ^^.Пускам нова част от историята и наистина се извинявам за дългото забавяне.Следващата част ще е по -интересна,но тази щеше да стане много дълга ,ако ги бях постнала наведнъж.
Приятно четене ^^.

Изведнъж гръдният ми кош се изпълни рязко с въздух,след което 4 или 5 силни и ритмични удара по гърдите ме свиха на топка от болка. Изкашлях се и на пресекулки започнах да поемам болезнено кислород.Когато надигнах съвсем леко клепачите си видях едно лице ,с чело набръчкано от притеснение.При следващото вдишване отново ме  прониза болка в дробовете и черни кръгове ,започнаха да плуват в пространството пред погледа ми.
-Слава Бого!Жива си!Изкара ми ангелите!-чувах сякаш в далечината нечии глас.
Когато спазъма утихна и тялото ми се отпусна ,отворих очи и погледнах над надвесилата се фигура.Въпреки , че около мен всичко беше размазано , се фокусирах върху лицето.Да ,това бяха устните на Дерек.И очите.И косата.Но това не беше моя възлюбен.Голямо разочарование запълни всеки милиметър от мен,но по-скоро не беше заради факта ,че това бе непознат ,а не Дерек,а за това, че бях жива.И както бях потънала в мисли ,една се открои –„Та ,той току-що ме беше докоснал”.Прилоша ми още повече,а паниката и страха  ме парализираха-мислите ми крещяха „Махай се ,докато не е станало късно!” , но някъде дълбоко в себе си знаех ,че вече е.Всеки момент ,той щеше да падне покосен сякаш от камшик.
Избутах тялото ,надвесило се грижовно над мен и не съзнавайки, измърморих „Моля те,трябва...”
-Чакай ще ти помогна-протегна ръце си и пое тежестта ми на тях.Бяха силни,защото колкото и да исках да се откъсна от тях ,краката ми бяха изтръпнали и нямаше начин да стъпя на тях .
-Не ,недей.Добре съм.Аз...просто се махни- казах,и разбрах ,колко грубо звучи.Но така беше най-добре.
Той ококори очи ,невярващ на думите ми.Пусна ме внимателно ,обърна ми гръб и бавно започна да с отдалечава.Хванах с ръце краката си и се насилих да ги раздвижа.Беше толкова неприятно, сякаш милиони малки иглички се забиваха в тях,но след половин минута вече правих малки крачки.

Приятно четене ->

Благодаря ви много  ! Изключително съм щастлива ,че ви харесва.Ето и следващата част(малко по-дълга).
Приятно четене ^^.

Вървях по улицата свела глава, за да не случайно да погледна някого на криво и да завърша в близката канавка.Спрях ,за да се огледам в прозорците на една кола.На бързо прибрах косата си,за да не се измърси с праха,вдигнат от пролетния вятър.
И ето, на няколко метра ,беше причината ,за това още да съществувам. Причината да не бях сложила край на този жалък,дори смешен живот.Сърцето ми заби с толкова бързи обороти ,че чак не вярвах ,че ще издържи.
-Поеми си дъх!Спокойно!-тихо продумах ,а после задържах въздуха в белите си дробове 10 секунди и издишах шумно.
Сега ,когато нямаше опасност да умра от сърдечен удар,тръгнах уверено напред,докато не стигнах  пред голямата витрина ,на която с черни букви беше написано „Пицария” ,а точно под него със зелени „При Рей”. Всъщност цялото му име беше Рейн.Да ,женско е,но когато акушерката го е изродила е била толкова пияна,че дори объркала пола.Веднага след това го повили и изнесли от стаята.Родителите му измисли име ...и докато разберат ,вече на никого не му се занимавало да го сменя.
И все пак ако не беше това объркване сега нямаше да е моята половинка във всяко едно отношение.Да изясня ,казвам се Съни.Та ,аз бях неговото слънце,а той моя дъжд.Моя дъжд ,който отнасяше цялата болка и мъка,трудност и неволи.
Да ви разкажа повече за него ли?Да ,разбира се...поне това мога да го правя цяла вечност.Беше 4 години по-голям от мен,живееше в къщата до нашата и двамата бяхме израснали ,точно като брат и сестра.И като се върна на зад ,Рей не само ме отгледа ,а ме превърна от диваче в човек.Научи ме да карам колело,да плувам,да говоря правилно,да съм културна.Научи ме и да не пипвам алкохол,цигари ,дрога и че за да имам пари не е нужно да съм дилър или курва.
Но с моето порастване ,освен като най-добър приятел ,започнах да го виждам и като мъж-силен ,изключително красив,някак си малко строг,но и мил ,нежен,романтичен и готов на всичко за любимата си.
Ала той продължаваше да ме възприема ,като малкото момиченце ,което трябваше да защитава.Аххх,защо не виждаше жената в мен.Чак ме хващаше яд!
И ето преди 2 години ,той завърши училище,някак си се измъкна от мизерията,премести се в нов квартал и отвори собствен бизнес .Пицария.Определено си разбираше от работата,защото всичко вървеше по мед и масло...или по-скоро по тесто и доматен сос.
В началото идваше всеки ден при мен ,след това от време ,на време,като пробутваше някоя тъпа шега за извинение за отсъствието си,от което аз се разсмивах ,удрях го театрално и в последствие се намирах в прегръдките му.
Но ...тези времена ,когато само погледнех големите му искрящи,кафяви  очи и забравях вечерния бой у нас и всичките ми проблеми се изпаряваха ,привършиха . Дъждът ми си отиде и настана унищожителна суша.Близостта между нас се изпари, и единственото което ми остана бяха поздравите с усмивка всеки път когато отивах към училище.
Пригладих косата си,наведох глава ,за да мога последно да погледна ,дали дрехите ми нямат някое голямо петно и отново продължих ,но този път по-бавно ,за да може възможно най-много да се насладя по начина по който прекрасните му устни се дръпват в усмивка и сякаш това вървеше в комплект с прокарване на ръката му по тъмнокестенявата му коса.
Но него го нямаше.Него го нямаше!Винаги беше там!Дори спрях и започнах да се оглеждам и щеше да ми е много неудобно ,ако сега се покажеше от някъде ,но той така и не го направи.По дяволите ...къде беше изчезнал.

Следва продължение->

Благодаря ти много ^.^ ! Нека само кажем  ,че ми оправи настроението,което беше тръгнало към депресия! Но стига личностни излияния ! Мерси  пак ^^

Здравейте,хора ^.^ ! Наистина отдавна не съм писала,а и не можах да довърша историята си "Обречена" ,но обещавам ,че ще го направя.Е реших докато ми дойде вдъхновението да се заема с друга историйка.Нека само кажa ,че жанра ще е трилър ,малко ужас и малко драма.
ПС: От сега да кажа ,че сравнение с моята героиня ,аз съм напълно нормална и нямам такива проблеми,както със себе си ,така и със семейството и заобикалящите ме.Просто исках да разгледам под друг ъгъл живота...както по принцип се опитвам да правя.
Приятно четене.

  Е ,не винаги бях такава...знаете „ку-ку”.Не се правете ,че не се сещате какво е  „ку-ку”- луда,ненормална,болна,идиотка и всякакви подобни словесни удари под кръста.Ха,ха ,как няма да знаете ,та нали вие го измислихте и вие ,да,точно вие,го използвахте срещу хора като мен ...или хората ,към чиято група някога принадлежах-аутсайдерте ,винаги седнали сгънати на стола си ,с мрачна физиономия,зловещ поглед,дебнещ всяко ваше движение.Смеехте се,сочехте с пръст,ругаехте,плюехте,но всъщност не разбирахте ,че ние бяхме нормални ,точно като вас,но някой от нас бяха малтретирани от доведения си баща и „новата” си сестра,че на нечия майка дори не и пукаше дали детето  й ще си легне пребито едва дишайки, със счупено ребро и синини големи точно колкото дъното на бирено шише,майка ,която просто търсеше начин да си набави доза от най-евтината и смесена с брашно марихуана.А дори и полицията не смееше да дойде в квартала,защото мизерията,корупцията и проституцията им идваше в повече,а и защо да спасяват хора ,които така или иначе щяха да умрат в скоро време.
  Но не всъщност този живот ме направи такава,вие бяхте,вие  уж „невинни” ангелчета на мама и тате,вие с всекидневното си унижение ,не само като се гаврихте с тялото ми ,но и като постоянно  набивахте в главата ми ,колко жалка ,малоумна и изкуфяла съм ,докато сама не го повярвах.
  Вие ме превърнахте  в това ,което съм.Какво същност съм?Е ,нека започна от деня в който ,нормалното ми „аз” изчезна,а в последствия вие сами ще разберете.

Следва продължение ->

Изплезила го е 

Ще има ,просто нямам много вдъхновение,а и свободно време.Но ще се помъча до близките 2 дена да постна част ^^ .

Днес леко се бях натъжила и реших да седна ,и да нарисувам нещо ,за да ми се оправи настроението.Съжалявам ,че и тази снимка е обърната така,но телефона ми изкривява малко образите ...

Правих си прическа 
20:15

Благодаря на всички за хубавите коментари    !След известни упражнения реших да се пробвам да нарисувам цяло лице...и това е резултата.Надявам се да ви хареса ^^ .