Айдее :д  

Довърши го !!!!!!!!!!!!!!!!!!!1

Невееероятноо !!!                     

Благодаряя ; п

Стоя сама, загледана в далечината,
мислейки за теб и сините очи,
за теб, ти който сърцето плени.
И бавно ме изгаряш, с всеки поглед дълбок.
И знам, че хората ще кажат " Вижте я, как заблудена стой."
и всякаш обладана от теб и празните очи.

Отново знам, ще ме пронижеш с думи,
ще ме накараш безмълвна да стоя,
и с усмивка ще продължиш към своята далечна мечта.
Не ме интересуват хора, приказки или дела
искам с мене да останеш независимо от реалността.

Гледам те със силен пламък,
и се моля леда в сърцето да разтопя.
И пръсти да прокарвам през катранените ти коси,
да осещам грубата ти кожа и меките устни.

Спряна !

http://www.youtube.com/watch?v=mt8jifKlbTc- : ))

Беше от онези дни в които, слънцето беше щастливо. Деня беше прекрасен нямаше и един облак на прекрасно наситения син цвят на небето. Обадих се на Стейси и я попитах да излезем, тя се съгласи веднага понеже не можехме да изпуснем такъв ден. Разбрахме се в 13:00 пред парка. Това беше след двадесет минути, реших да хвана косата си на разпуснато кокче, облякох едни бели прилепнали дънки и блуза тип ръкав прилеп. Тръгнах понеже не можех да закъснея, знаех че Стейс не е от търпеливите. Стигнах за по-малко от  минути, видях я беше съвсем обикновено облечена, погледнах я и видях нещо различно в нея, тя гледаше зад мен сякаш имаше убиец. Обърнах се и го видях, видях момчето на живота ми с друга. Тя беше допряла тяло в неговото, и устни в неговите..Усетих, как нещо в мен бавно умря..и продължаваше да умира с всяка крачка, която правих. С насълзени очи отидох до него, усетих как гняв се надига в мен, толкова гняв за тялото на едно момиче. Просто го погледнах, той остана безмълвен. Тръгнах към Стейси тя просто ме погледна, извика едно такси и ме качи в него. За по-малко от 4 минути бяхме във вкъщи.  Пркарахме цял ден заедно, докато не се стъмни. Той не ми писа и на следващия ден..и на по-следващия, а аз отчаяно се надявах поне телефонът ми да звънне. Но нее, сякаш нищо не се беше случило между нас..сякаш не се познавахме.Момчето, което обединяваще всяка моя малка мечта, дори не се нуждаеше да чува гласа ми.Нямаше какво да му кажа повече..Всичко беше ясно, макар да не можех да го приема..

http://www.youtube.com/watch?v=NVAuzFTkaa8 - докато четете.

Стоях на терасата, обвита във зеленикаво палто, и светло зелен шал който подчертаваше очите ми. Косата ми се развяваше под влиянието на лекия вятър който беше обичаен за това време на годината. Беше пролет, сезонът който караше градът ми да сияе в най-добрата си светлина. Виждах как деца играят на улиците и как греят най-чистите усмивки, виждах как възрастни и млади се радваха на любовта. Почуствах се самотна, имах нужда от него в този момент, имах нужда от топлите му лешникови очи, имах нужда от твърдите му ръце, който ме караха да се чуствам в безопастност. Точно в този момент телефона ми звънна, взех го от бялата пластмасова масичка и тайно се надявах да е той. Отворих телефона,беше най-добрата ми приятелка дигнах и чух :

- Каси бързо ела трябва да видиш нещо!
- Чакай Стейс какво има ?
- Свързано е с Раян. - да това беше той, това беше момчето от което всякаш бях обсебена, това беше той който само с едно " Здравей " можеше да ме накара да се почуствам щастлива. 
- До пет минути съм при теб. - затворих телефона, вързах косата си на небрежна опашка, обух зелени кецове и се запътих към нея. Стигнах до къщата тя беше средно голяма, розово-оранжев цвят и малка градина с рози и купища цветя. Позвъних на звънеца, Стейси излезе беше облечена със впит розов потник на който имаше нарисувано момиче и черен клин който изопачаваше дългите и крака. Отвори вратата и ме погледна.
- Качвай се имам изненада.
- Добре, но за какво става дума- попитах и тя просто ме погледна с тайствена усмивка , засмя се и повдигна едната си вежда.- Стейс кажи ми.
- Сама ще видиш. - качихме се по стълбите , и влязохме във къщата и.Помоли ме да седна и  да изчакам. Минаха се 5 минути когато ми каза да затворя очи. Направих го и тогава чух едно " Изненадаааа !!" пред мен стояха всичките ми приятели включително Раян.
- Какво става ?
- Стейси ни каза, че са те приели в университета Кас. Честито и познай нас също. -  една сълза се стече по топлото ми лице. Раян леко надигна брадичката ми и избърса очите ми прегърна ме и ме стисна, толкова силно че имах чуството всякаш няма да ме пусне никога.

  Здравейтее..   Това ще е първата ми история и очаквам мнения..: )

- Г-це Роберта, г-же Роберта, тук са! Най-сетне ! Майка ви ме помоли да ви предам, че ще ви чака в чайната градина.
- Благодаря Роза. - отговорих аз, и тежко преглътнах. Нека ви разкажа за мен. Казвам се Роберта Мари Александрия на 19 години съм. Баща ми е крал на Пейтънкор, и по-задължение трябва да се оженя за принца на Фейст-Мост. Още когато съм се родила съм била обещана на принца, с което сме сложили край на войната. Бавно отворих голямата абаносова врата и с бавни стъпи, се приближавах към съдбата си. Когато видях родителите ми и другото кралско семейство, сърцето ми заби лудо. Знаех какво се очакваше от мен, просто трябваше да го направя.Баща ми се изправи и каза:
- Здравей дъще. Нека ти представя принц Николас и кралица Катрин.
- За мен е огромно удоволствие да се запозанем принцесо.-  рече кралица Катрин, приведе глава и каза.- Съжалявам, че кралят не може да присъства, но просто имаше не отложими дела.
- Няма проблем, много се радвам най-сетне да се запозная с вас, за мен наистина е огромно удоволствие. - лека усмивка се появи на лицето ми.Обърнах глава към принца поклоних се, но точно преди да изрека думите си той се изправи, хвана ръката ми и я целуна.
- Аз съм Николас, но Вие сигурно вече знаеш.- появи се огромна усмивка на лицето му. Усетих как запленена от прекрасната му усмивка, просто стоях и го зяпах. Опомних се и с леко притеснение отговорих:
- Аз съм Роберта, радвам се да се запознаем.- видях как в очите му се отрази, слънчев лъч. Личеше си, че можеше да има всяка по всяко време, и че никога нищо не му е липсвало. След часове разговори и усмивки, се наложи да се разделим.