Благодаря ти!!! Радвам се че ти харесва. 

Трета глава..
-Бела, ставай! Часа свърши.. имаме голямо междучасие! Изабела.. -усетих нечии ръце да ме побутват. Отворих моментално очи и стреснато погледнах въпростния човек. Това беше Хари.
-Какво за бога става?- попитах аз.
-Оу! -възкликнах, ставайки от чина си.
-Ще дойдеш ли при останалите в двора на училището? -попита ме любезно къдравото момче.
-Разбира се! -Усмихнах се и се запътихме към двора на училището.
*********************
-Дани толкова ми липсва..- каза Лиам.
-Коя е Дани? -попитах любопитно.
-Даниел е гаджето на Лиам!- ми каза в този момент Луи.
-Аха..
-Трейси и Саманта се връщат от Калифорния утре! -всички се зарадваха на новината, освен мен. Аз не знаех кои са и за това отново попитах.
-А те са? -всички ме погледнаха странно и започнаха да се смеят.
-Любопитка! -каза ми Найл, приятелски русото момче. Стана ми неловко, но Зейн каза:
-Сам и Трейси са наши приятелки. Трейси дойде миналата година, а със Сам се познаваме още от както стъпихме в това училище.
-Мерси Зейн. -усмихнах се и продължихме да си говорим, докато не чухме звънеца за час..
*********************
'Ето виждаш ли, че вече се сещам за теб през 1-2 седмици. Последно съм писала преди около 1 седмица и 2-3 дена. Казах ти, че когато имам занимание съм от нередовните, така, че не ми се сърди!!! Запознах се с Трейси и Саманта. Те са нещо като най-добри приятелки, но Сам е колкото мен. Т.е. тя е от класа на Хари и мен, а Трейси е в класа на Зейн, Найл и Лиам. Наистина се радвам на какви хора попаднах, защото с всеки ден ставаме от близки по-близки. Дори със Саманта станахме много добри приятелки. Всички се държат с мен страхотно, а и ме приемат като част от семейството! Това е наистина страхотно! Лошото обаче е, че между Саманта и момчето, което харесвам има нещо. Поне така изглежда, защото онзи ден щяха да се целунат, ако Луи не ги бе прекъснал. Това е ужасно, но все някак всичко ще си дойде на мястото.. Надявам се! Е, сега ще ставам, защото останалите ме чакат да излизаме! Чао.. С обич: Бела..' -затворих дневника си и започнах да се оправям. Тъй, като времето днес беше слънчево си сложих едни къси панталонки, едно сиво потниче и едни сладки сандалки. Вързах косата си на небрежен кок и си взех чантичката с телефона и парите. Миннути по-късно излязох..
*********************
-Е, Изабела твой ред е! Въпросът ми е ''Кой харесваш?''- Затихнах и започнах да се чудя. Да кажа или да не кажа. По-дбре беше да не казвам кой харесвам, просто нямаше смисъл. Чудите се какво става ли? Ами доста просто - стоим в хола на Зейн и играем на шише. Нещо, което май не трябваше да правя. Този път шишето не беше с целувки, а задаване на въпроси.
-Никой!- казах аз.
-Сигурна ли си?- ме попита Луи.
-Убедена съм, Луи! -казах усмихвайки му се сладко.
-Щом казваш! -той пусна шишето, а аз го хванах и го завъртях. Шишето започна да се върти и секунди по-късно сочеше Найл.
-Така, значи.. ъм.. кой харесваш? - попитах аз. Сърцето ми затуптя в очакване на отговора. Дааа, сигурно вече се досещате, че красивият и очарователен принц на бял кон бе Найл.. Той беше различен, но както и да е. Сега тръпнех очаквайки отговора на ослепителното, синеоко момче.
-Аз...- и спря до там.

Благодаря ви, че отделяте време да прочетете историята ми. Ако ви харесва мога да ви казвам на ЛС кога ще пускам следващите части, защото за днес ще пусна само още една.

Благодаря ти че изрази мнение. Все пак пиша за първи път и приемам всякакви критики.

Първа глава..
..:Изабела ставай, ще закъснееш за училище! -Мама се провикна от долния етаж. Въздъхнах тежко и се покрих с одеалото.
Аз:Само още пет минутки мамо. -казах сънено и отново затворих очи. Днес не се чувствах добре. Не ми се ходеше на училище, а и главата ужасно много ме болеше. Унесох се за момент, но секунди по-късно одеалото ми го нямаше.
Мама:Мила, знам, че не ти се ходи, но ще закъснееш.. Отново! -превъртях очи и изстенах.
Аз:Мамо, не се чувствам добре! Не искам да ходя на училище.
Мама:Лошо ти е защото не си закусвала още. Хайде ставай да се оправяш, защото имаш още малко време.
Аз:Ужасна си мамо!
Мама:Да, да и аз те обичам! -каза ми мама, излизайки от стаята. Реших, че няма да е на моята днес, затова станах и започнах да се оправям. Отидох да си измия зъбите, но едва ли не заспах пред мивката. Побързах да се облека и ето, че бях готова. Навън беше толкова студено. Нормално беше зима, но аз съм от топлокръвните, така, че независимо какъв е сезона - на мен винаги ми е топло. Както и да е оправих се набързо, взех си шала и ръкавиците и набързо стигнах до училище, тъй като беше на 3-4 минутки от нас.
*****************
Ем:Отново закъсняваш госпожичке! -пошегува се най-добрата ми приятелка, имитирайки госпожата по математика. Емили е една от малкото на, които държа. Тя винаги е била с мен и се надявам така да е и за винаги. Всъщност забравих да ви се представя - аз съм Изабела Паркс от Северна Дакота. На 16 години съм и в момента съм 9 клас. Та, сега това не е важно, защото с Ем бързахме да влезем в часа по история. Бягахме по коридорите като полудели, докато не стигнахме 312 кабинет.
Ем:Точно на време! -въздъхнахме и двете и седнахме на един от чиновете. Малко след това влезе и господина.
*****************
Вървях по пътя за вкъщи и се чудех 'Защо живота ми е толкова скучен?' Всеки ден едно и също - от училище вкъщи, от вкъщи в училище. Та аз дори си нямах гадже, а бях на 16.. Бях точно пред нас. Прибрах се и заварих мама и татко да ме чакат пред вратата.
Аз:Ъмм.. станало ли е нещо? -мама погледна татко и двамата кимнаха.
Аз:И то е?
Татко:По добре да й кажем сега!
Мама:Добре! Ами истината Бела е, че ще се местим в Лондон.
Аз:Хаха що за шега? Първи април е чак след няколко месеца?
Татко:Говорим сериозно мила! -Стоях и се чудих какво да кажа. Ами приятелите, училището и всичките ми неща? Какво щеше да стане сега?
Аз:Дааа, но без мен нали? -казах сякаш щях да чуя отговора 'Да' от тях.
Мама:Не Бела, заедно с теб!
Татко:Виж, това е за твое добро! Там дори училищата са по хубави от тукашните.
Аз:Да, но хората там са студениии. -казах като се погалих по ръцете.
Мама:Знам, че ще е трудно в началото, но всички заедно ще се справим.
Аз:Ами Емили? -мама и татко не знаеха какво повече да кажат. Качих се в стаята и легнах на леглото си. Погледнах към тавана и минути по-късно бях заспала.
********************
Ем:Много ще ми липсваш!
Аз:И ти на мен!
Ем:Обещай ми, че ще ми пишеш винаги, когато имаш време. И ще говорим по skype, msn, facebook и т.н. нали?
Аз:Разбира се! -заявих на Емили със сълзи в очите. Днес живота ми коренно щеше да се промени. Не знам как, но просто бях сигурна в това. Качих се, заедно с мама и татко в самолета и излетяхме. В крайна сметка не можех да ги обвинявам, защото те винаги се грижеха за мен, а точно сега, когато татко получи нова работа, може би живота ми нямаше да е толкова скучен.
********************
Ако ви е харесала историята до тук ще пусна следващата част.

Да.
Лоши момчета?

Да.
Излиза му се?

Не.
Слуша музика?

Десет.

Да.
Тетрадката?