Лана Банана - Brooklyn Baby

Може и tumblr.com да ползваш.

R.I.P петица по история!

*Лолита от Владимир Набоков

Понеже имам рожден ден ще публикувам следващата част и вероятно ще последва още една днес.

V. Преди домашното
-Така! – кресна непозната брюнетка и хвърли дневника на 9 „А“ на бюрото от нейно дясно. – Ако си мислите, че няма да ви изгоня заради своеволия от рода на подхвърляния на самолетчета и слушане на поп-фолк в този час, само, защото съм заместничка... – тя прекъсна бързото си говорене и злобно огледа целият клас, а след това продължи бавно и отчетливо : - жестоко се лъжете!
Последваха няколко тежки секунди мълчание, през които дори дишането изглеждаше като смъртен грях.
- Дежурният да каже кой липсва. – гласът й стресна класа, няколко човека дори подскочиха.
Ниско и приятно закръглено момче, с русолява коса и тъмни очи се изправи до чина си и започна да диктува отсъстващите, като говореше ниско и на моменти запъваше.
- Предполагам имаш ниско самочувствие, защото изглеждаш така. – каза Йоанна Руменова и затвори дневника.
Момчето шумно преглътна и класа разбра, че тя е ударила витална точка.
- Д-да.
- Няма защо да го правиш. – отвърна тя и застана пред масивното бюро. – Ти живееш до жълтото кафе, нали? – ученикът кимна, а тя скръсти ръце.  – Значи съм те виждала  с майка ти и смея да твърдя, че щом като тя е склонна да напълнява, значи и ти си в трапа с нея. И все пак няма защо да се притесняваш. Много по-добре е да усетиш нещо меко вместо кокали, докато прегръщаш някого. – тя му намигна и седна на стола.
Момчето също седна на мястото си и не спря да се усмихва.
- Виждам, че давате безплатни съвети – каза някой от края на стаята. – за това се питах дали може да се възползвам.
- Давай! – театрално каза тя и разпери бледите си ръце. – Разкости ме!
- Гаджето ме скъса. – тъжно отвърна същата персона.
Руменова присви очи и се опита да види с кой разговаря. Погледът й се спря да момиче със тъмно кестенява коса, вързана на конска опашка и сплетена след това на плитка, подчертаваща изсветлените й крайща. Очите й, горско зелени по принцип, на заместничката й изглеждаха като кафеви. Обло лице, хубави румени бузи и тънки устни  завършваха образа й.
- Ех, деца, деца, толкова сте заслепени от чувства, които ще траят - колко? – месец-два, година, че не осъзнавате, че щастието ви лежи на собствените ви плещи. Не ви трябва друг, за да сте живи.*
- Но... – опита се да възрази сърцеразбитата, но Йоанна не я остави да продължи.
- Шът! Имаме домашно да проверяваме.
* Изразът е от блога на trisstezza (www.trisstezza.tumblr.com)

The 1975 - Medicine по-прекрасна няма как да е

Тъй, като в предната 100 стр. нищо интересно не се случва започнах да чета "Гордост и предрасъдъци" от Джейн Остин.

Tokio Hotel - Run, Run, Run приятно съм изненадана

Много благодаря за съветите. Всичко е наред сега.

Здравейте. Днес си взех нов телефон и когато се опитах да си сложа  сим картата установих, че не става, т.е моята е малко по-голяма от слота. Посъветваха ме да я преоразмеря с ножица, но съм много саката с ръцете. Та, на вас или на някой ваш близък да ви се е случвало и как решихте проблема?

Музиката от филма брой ли се?
Скоро ще си сменяш колата?

Това е нов личен рекорд.