„Хормоналната“ ревла

Честит рожден ден

Седем

И двете.

Здравейте ^^

Много ми харесват ,лодката 

Хора за огромно съжаление продължението на историята беше изтрито(doh) 

/10/
Когато не го видя..Усети, как нещо в нея бавно умря..
И продължаваше да умира с всяка крачка, която тя правеше..
Така както огънят бавно обхващаше жертвата си и я караше да страда..
Така смесените чувства в нея, не й даваха покой..
Тя изгаряше..
Но изведнъж, когато от нея бяха останали само угарки,
тя спря, защото пред нея стоеше той..
Беше в метрото, но стоеше накрая, скрит от хорските очи..
- Ти дойде.. - Усмихна се тя..
- Мислех да не идвам, но знаех, че цяла нощ не си спала от нетърпение..
- Много смешно..
- Не, говоря сериозно..
Това негово държание, което дразнеше околните
караше нея да се влюбва все по-дълбоко и по-дълбоко..
- Къде ще ходим..? - Попита тя..
- Ще те заведа на един хълм..Около него има
полянка и е много красиво..
- Защо там?
- Защото ми напомня на Англия..
- Бил си в Англия..
- Да, много ми липсва..
- Хубаво е, че си видял света извън България..
- И все пак, колкото и да е красиво там..Никога
не бих напуснал България..
Когато слязоха от метрото, тръгнаха към избраното от него място,
а по пътя, тя най-сетне събра смелост:
- Какъв е баща ти..?
- Себе си..
- Не, какъв е?Романтичен ли е или бунтар като теб..?
- Нашите са разделени и живея само с него..Той е преди всичко
себе си..Дава ми пълна свобода, наркотици, марихуана, алкохол, цигари..
- А каква е майка ти..?
- Тя е като теб..
- Като мен..?
- Да, прекалено наивна е..Изглежда силна, но позволява на хората да я нараняват,
така както я нарани и баща ми..

/8/(8 част)
След 2 минути, телефонът й отново звънна:..
- Ще се видим ли..?
- Нали каза, че не можеш..?
- Вече мога..
- Добре..
- 12:30, нали?
- Да..
Оставаха два часа и след като затвори телефона, тя
бързо се затича към гардероба си..
Всяко нещо, което видеше там, не беше подходящо..
Беше твърде кифленско, метълско, пънк..
Накрая се реши да облече риза със сив пуловер отгоре
и дънки, заедно с високи черни токчета, за да
не се чувства ниска в неговата компания..
Той не беше много висок, но в сравнение с нея,
всички бяха по-високи..
Когато се облече и гримира, оставаше само косата..
Погледна се в огледалото и беше красива..
Усмихна се и започна да си прави прическа, когато
телефонът й отново звънна..
Беше той..ТЯ не искаше да вдига, защото знаеше, какво
ще й каже той..
- Да, знам, не можеш, добре.. - Бяха първите й думи..
- Не..
- Защо ми се обаждаш тогава?
- За да ти кажа, че ще се видим в 12:45, защото не мога по-рано..
- Зaщо не можеш..?
- Правя си косата..

(7 част)
- Значеше ли нещо..? - Беше първото изречение, което той й написа веднага щом се прибра..
И макар за разлика от нея, той да не искаше да признае пред себе си, как пулсът му се ускоряваше всеки път,
щом тя се усмихнеше, той също беше влюбен..
- Кое..?
- Целувката..?
- Беше просто целувка по бузата, какво може да значи?
- Значи целуваш всеки по бузата..?
- Не!
- Значеше ли нещо..?
- Просто целувка..Знаеш ли, тези дни трябва да се видим..?
- Утре..?
- Защо утре?
Преди да прочете, какво той й беше отговорил, телефонът й звънна..
Вдигна и самите сигнали, които издаваше гласът му, караха кожата й да настръхне..
- Щом аз казвам утре, значи утре..
- Е, добре..12:30?
- Да.
Макар ноща да е съставена само от приблизително 12 часа, тази нощ бе дълга за две деца..
За нея, защото най-сетне бе намерила човека, който да й носи тръпка, да привлича вниманието и да
умее да го задържа върху себе си..
За него, защото тя беше красива, умна и добра..А той винаги е търсел това в една жена..
На сутринта телефонно обаждане прекъсна нейния сън..
- Ало?
- Аз съм..Няма да мога..
- Знам..
- ?
- Не очаквах да можеш, бях с нагласата, че няма да излезем..
- Еми окей, чао..
- Чао..

След малко ще кача още, мерсии на всички 

(4 част)

На следващата сутрин, тя стана много по-рано от обикновеното.Изкъпа се, накъдри косата си и се облече небрежно, за да прикрие развълнуваното си състояние.С бавни крачки се приближаваше
към спирката..Когато пристигна, имаше още 10 минути - най-дългите в живота й..
Когато метрото се задаваше, тя знаеше, че той е вътре и сърцето й се усмихваше..
Когато се качи на първата врата, го потърси с очи, но го нямаше..
Срамуваше се да отиде до края, защото метрото беше дълго, а хората
бяха втренчили сънения си поглед в нея, сякаш тя бе причината за ранното им ставане..
Реши да спре до първата врата и на крайната спирка да го потърси..
Извади лилавото мр3 от джоба си и започна да сменя песните с светкавична бързина.
Беше нервна.Ръцете й трепереха и изпусна мр3-то на земята.
- Аз ще го вдигна.. - Чу се глас зад нея..
Едната слушалка още беше в ухото й и тя не успя да познае гласа..
Само вероятността да бъде той, караше сърцето й да бие толкова силно, че
да заглушава музиката..
Тя се обърна, но зад нея стоеше най-добрият й приятел - Иван..
Тя премълча за момчето, което се надяваше да види, но още
крепеше надежда в себе си..
Когато метрото спря на последната спирка, тя се огледа, но не го видя..
Вечерта приятелките й казаха, че са го видeли в 7:30..