Преди беше толкова хубаво, тя Мон знае за какво говоря.

Още едно мнения и пак съм Редовен.
Утре сигурно пак ще съм начинаещ.

Пускай всичко в една тема, а не прави 3486348464368 различни.

Вече знаеш.

О М  ГГГГГГГГГГГГГГГ .
Ай, стига уее. :@:@:@

За какво ?

Еми, да.
Нали пак ме баннаха =11 път

Добре, аз съм малката палава сестра.
Админа ще е лошия чичко полицай.

Калино, моме писах ти ЛС

Искам да съм палавата кака .

Не искам да съм стринка, звучи ли като изтривалка. |-(

Бях доста добра сърфистка. Преди време със семейството ми бяхме на почивка на Хавай и там един доста секси инструктор ме научи да карам като професионалист. Освен уроците се заигравахме малко, сещате се за какво говоря. През тази почивка преспах два пъти с него, беше епично, но повече не го видях. И така е най-добре, защото тогава бях женена за поредния кретен. Зад Карлос извика нещо, но така и не разбрах какво. Просто шпорих през вълните и ми харесваше. Винаги сърфирането ми е дейставало успокояващо. Мечтая някой ден да живея близо до океана. На няколко метра до мен видях Карлос, който също се справяше добре, но не колкото мен. Сърфирахме няколко часа. Накрая отидохме на брега, за да си отдъхнем.
-Добре, признавам. Победи ме. -каза Карлос като дишаше тежко.
-Разбира се, че ще те победя. -засмях се аз.
Карлос се приближи и ме целуна. Устните му бяха влажни и меки.
-Имам изненада за теб. -ухили се той.
-О, не. -изстенах. -Карлос, знаеш че повече от всичко ненавиждам изненадите.
-Тази ще ти хареса. -каза той.
-Да чуем.
-Ами, случайно майка ти ми каза, за мечтата ти. Как искаш да живееш в близост до океана. И знам, че не ти харесва мястото, в което живееш, така че ние двамата се местим. -извика ентусиазирано той.
-Сериозно ли ? -не можех да повярвам. -Къде ?
-Хавайските острови. каза радостно той и ме целуна.

-Как така ? -учудих се. -Ти трябваше да си в Принстън.
-Дали са ти грешна информация. Май ще се наложи да изгладим различията си.
-Е, това вече няма как да стане. -казах злобно аз и тръгнах към администрацията.
Май пропуснах да кажа, че пред мен седеше Алекса. Момичето, което ме използва за своя собствена изгода, накра ме да повярвам, че съм лезбийка и да зарежа най-готиното момче, само за да му отмъсти, защото навремето са били заедно и той й е изневерил. Най-гадното беше, че моментите с нея бяха едни от най-хубавите, ад ме е, че й се вързах и повярвах, че може би ме харесва, заради самата мен.
Тръгнах през пътеката към входа на колежа. Беше късно лято. Слънцето нежно галеше земята и подухваше лек ветрец, който поклащаше листенцата на цветята. Буднах голямата врата и се озовах във фойето. Поех към коридора на дясно, където с тебала бе обозначено, че на там е администрацията. Всеки ученик трябваше да мине от там, за да остави едни документи и да се регистрира. Съответно получава ключ и номера на стаята си в общежитията.
Коридора беше широк, а по стените имаше портрети на намръщени професори. В дъното имаше бяла врата с надпис "Администрация".
Зад едно огромно дървено бюро седеше жена четирсетгодишна с червена коса и ярко розово червило. До всички стени имаше огромни библиотека, пълни с документи.
-Идвам да се регистрирам. -казах с престорена ведрост. Когато видях Алекса цялото настроение ми се скапа.
-Как ти е името,  мила ? -попита добронамерено жената. Изглеждаше преуморена със сенки под очите.
-Силвия. -отоворих. -Ето и документите, от които се нуждаете.
-Отлично. Стаята ти е номер 214, ето ключа, това тук е програмата ти с часовете. Ако имаш някакви въпроси, заповядай по всяко време. Приятен престой и късмет с ученето. -усмихна се жената.
-Благодаря, довиждане. -казах и излезнах от сградата.
Общижитията бяха на няколко метра от колежа, което беше много удобно. Нямаше нужда всеки ден да бия път до там и обратно.
Сградата беше стара и величествена, също както и Йейл. Качих се по стълбите, но когато отворих вратата на стаята изпаднах в ужас.