ъде изчезнахте приятели? А как хубаво звучи и сякаш изричайки тази дума нещо стопля сърцето ми.Защо обаче все по-често се чувстваме предадени от хората които обичаме, с които споделяме и добро и лошо, хората които наричаме с най-хубавата дума Приятел.Какво стана с ценностната ни система?Къде изчезна това качество да бъдеш предан към човека който те е приел като приятел и вместо да бъдем добри и човечни все повече чувстваме злоба, завист,огорчение и предателство.Защо се страхуваме да споделим с "приятелите" това което мислим и чувствам в момента? Защо в даден момент  чуваме думите си пресъздадени в съвсем нов вариянт и в чужда полза разбира се.Защо, защо, защо? Спомнете си песнта на Георги Христов "Аз не искам много приятел......" и нека отворим душите си и нека бъдем по-добри, нека бъдем такива каквито искаме да бъдат с нас.Нека всеки от нас да има възможност да каже "Е. аз имам истински приятел".