Беше много свежа история. Много ми хареса. С нетърпение чакам следващата.

Кали, супеееер . Нямам търпение да пуснеш началото й.   

Ето още малко. Сигурно това ще е за днес.

Осем часа по-късно вече бях във Финикс. Слънцето беше изгряло около час. Времето тук беше доста по-топло. Бях взела всичките си спестявания, които бяха около три хиляди долара. Смятах да си купя някъкав малък апартамент, а след това да си намеря и работа. Както и училище, в което да уча. Да, аз съм на шестайсет и ето как започна всичко.

-Силвияяяя ! Слизай веднага долу !- изкрещя баща ми. Третираше ме като слугиня, откакто мама почина. Това беше преди година. Трудно ми е и то много, но продължавам с вдигната глава.
-Кажи, татко. - казах аз.
-Искам до обяд къщата да блести от чистота. - нареди той със строг тон.
-Но, тате..
-Без "но". Веднага. -отново се извика, след което излезна навън като удари силно варата, докато я затваряше.
Преди мама да умре всичко беше различно. Бяхме толкова близки, а сега ... Баща ми беше на четирсет, беше леко заоблен, с топли кафяви очи и тънки устни. Работи като строител и имаше загоряла кожа. Залових се за чистене. До вечерта вече бях готова. Сготвих пиле с картофи.
Баща ми се прибра. Мина с пръст през всяко едно ъгълче, за да види дали е чисто. А, после както обикновенно разбрах, че е пиян. Започна да крещи, да мята неща. Започна да ме бие. Молих го да ме остави, но той продължаваше безмилостно да ми удря шамари и да ме рита. Взех една стъклена ваза и я счупих в главата. В момента, който падна на земята се качих до моята стая взех най-важното и изчезнах, тъкмо когато започна да се свестява. Цяла година търпях побойщата, но този път беше много по-ужасно. Наговори ми такива неща. Каза, че аз съм виновна за смърта на мама, че аз съм я убила. И какви ли не други неща. Не можех да вивея така.
Ето ме сега. Тук . Във Финикс. Готова за ново начало. За нов живот.

На xfreakx

На Sweet.From.Strawberry

Не.
Сони Ериксон ?

Офф, абе бан

Не.
Череши ?

Нова история. Приятно четене. Ще има продължение. Приемам всякакви забележки.

Тичах по мокрия асфалт. Не исках повече да се върна там. Вече едва правех крачки. Краката ми бавно омекваха, очите ми бяха зачервени от сълзи. Накрая не издържах и паднах на земята. Не можех да повярвам, че той ми го причини. Беше началото на пролетта, но все още беше студено. Свих се на топка и отново заплаках. Колите минаващи покрай мен ме пръскаха с вода от локвите. Цялата бях подгизнала. Отворих раницата ми, където бях взела най-ваните си неща. Извадих една кърпичка и започнах да бърша сълзите си. Бях решила да избягам. Повече никога нямаше да се върна тук. Повече никога не исках да преживявам този кошмар. Просто станах на крака и си дадох кураж. Винаги съм била борбена и силна, няма да позволя на нищо да ме сломи. Почистих кръвта от лицето си. Сложих раницата на гръб и продължих. След още десет минути пит вече бях стигнала до автогарата. Спрях се пред гишето за билети.
-Еднопосочен билет за Финикс.-казах подавайки парите.
-Заповяйдате, госпожице. Приятен път. -любезно ми отговори жената. Беше около четирсет годишна. Имаше къса, червеникава коса, а очите и бяха черни и големи като маслини.
Седнах на една от пейките във автогарата. Вътре беше топло и приятно. Докато дойде рейса ми имах цял час. Взех раницата си и се запътих към дамската тоалетна.
Боже, изглеждах наистина ужасно. Черната ми коса беше разрошена и мокра. Взех гребен от чантата и я приведох във вид като от време на време слагах косата си под сешоара за да изсъхне лека по лека. Попрнцип, носих косата си на конста опашка. За късмет беше права. Сините ми очи бяха подути и зачервени. Не бях спяла две нощи. Бях сложила дънки, червена тениска и един черен суичър, но всичко беше вир вода. Влезнах във една от мъничките тоалетни. Заключих се и се преоблякох. Сложих черни дънки и синя блуза със къс ръкав, която подхождаше да очите ми. Мокрите дрехи прибрах в наилонова торбичка. Погледнах към часовника. Рейса би трябвало да е дошъл.
Точно както предположих. Качих се, и оставих раницата на другата седалка. Не исках никой да седи до мен. Нямах почти никакъв багаж, всичко го бях събрала за бързо.
Все още не можех да повярвам, че баща ми ми причини това.

Не знам.

Тези;  |-(