Седях си.

Тези:       

Леон Професионалиста                     
Препоръчвам ви да го гледате. Нямам думи .

Много ми е интересно.. Ощее.

Калии, ако още един път кажеш, че е тъпа ще те набия !
Чакам продължението с нетърпение.   

В моя свят всичко е на промоция. 

Данннни            -бан

Заспало.

Тези:    |-)

Вече беше около девет сутринта. От едно малко магазинче си купих вестник и отгърнах на обяви. Имаше доста добри оферти на достъпни цени. Звъннах на номера за връзка на третата обява. Няколко пъти се чу свободно, след което вдигна някаква жена.
-Добро утро, г-жа Маккортни е на телефона. С какво да ви помогна ? - каза любезно жената. 
-Добро утро, г-жо Маккортни. Аз съм Силвия Стенли и се обаждам относно обявата за апартамента. Бих искала да го огледам.
-Къде сте г-це Стенли ? -попита жената- А, и трябва да имате шестнайсет, нали знаете ?
-Да, знам. Навършела съм ги. На автогара "Паркърс" .
-Добре. Идвам след минути. До скоро- сбогува се жената.
Седнах на една пейка и за чаках. Във обявата пишеше, че апартамента е обзаведен, което много удобно. Направо ще го взема. Вече започваше да ми става топло и изгарях да се изкъря. Да се погрижа за раните си и да излезна за да намеря училище, в което да се запиша. Ох, този ден ще бъде дълъг.
-Силвия Стенли ? -мен женски глас изрече името ми. -Аз съм Джуди Маккортни от обявата.
-Здравейте. Хайде да потегляме тогава-предложих аз. Качихме се в колата й, която не беше нещо особено.
-Апартамента ще ти допадне. Много е удобен и уютен. -каза жената мило. -Само, че мила, трябва да ми покажеш дукументи.
-Да, да. Разбира се. Като пристигнем ще уточним всичко.
Джулия беше около тридесет годишна. Имаше къса кафява коса и зелени очи. Носеше анцуг, нищо ангажиращо.
-И така, - Джулия прекъсна мислите ми- защо търсиш апартамент. Къде са родителите ти ?
-Ами.. -започнах аз- майка ми почина преди година, а баща ми живее във Сиятъл. Не се разбирахме много след смърта на мама и решихме, че и за двамата ще е по-добре така.
-О, толкова съжелявам, Силвия. Нали нямаш нищо против да те наричам така- попита г-жа Маккартни.
-Не, няма проблем.
-Ето, че стигнахме - обяви Джулия.
-Това са документите ми.- апартамента беше на третия етаж. Наистина беше много уютен. Състоеше се от хол, кухня, спалня и баня. Декорирани по много модерен начин.
-Взимам го-казах като подавах хиляда и петстотин долара на Джулия.
-Бързо реше, но щом искаш. Честито вече е твой- подаде ми ключовете и една визитка- Ето, номера ми, ако иксаш да се видим някой път. Довиждане, Силвия.
-Чао. - отговорих аз и затворих вратата. Нямах намерение да се мотам един час за апартамент. Този ми хареса за това без много чудене го взех. Изкарах нещата си от раницата. Наредих козметиката (която се състоеше от дъш-гел, шампоан, балсам, крем и пърфюм) в банята. Влезнах и взех един душ. След това затършувах в раницата си. Изкарах наилоновата торбичка, където бяха другите ми дрехи. Мокри. За щастие видях, че съм взела дънкови къси панталони и някакъв бял потник. Обляках ги и трябваше да ида и по магазините за да обогатя сегашния си доста ограничен гардероб. Сложих черното късо яке, добавих гривна и обеци и тръгнах към училище "Вайлънт" .

До преди 30 секънди си беше добро, ама нали винаги ще се намери някой, ВСЕКИ ДЕН да ми разваля настроението !!!!!!!!!!