Да

Аз не съм предполагала, че тая ще се окаже такава funny little liar    -бан

Просто ще се удивиш за какви хора говорим.  -бан

Не знам, ама поне не си като някой хора- бан 

Не ми харесва. В стихотворението не е задължително винаги да има рима, но поне да има  смисъл, а тук не намирам такъв.

Нещо не ми хареса. Ако беше добавила малко рима на места и ако някак си го бе допълнила, щеше да стане нещо.

Оле уникалннооо е   
Моля те пусни ощеееееееееееееееееееее !

След като би звънеца отидох до чина на Владимир.
-Хей, чудех се до кой урок сте стигнали ?- попитах с престорено безразличие и отхавах парче от червената ябълка на чина- Нещо против ?
-Не, няма проблем. Взе ми я.- едва изрече тези думи. Гледаше ме и не можеше да откъсне очи.
-Е ?!- попитах,  вдигайки вежда.
-Оу, да. Ами.. ето тук. Момент- каза Владимир. И започна да разлиства учебника си, но пък взе че го изпусна -О, Боже. Какво ми става днес. Ъъъ .. ето тук сме. Седемнайсти урок.
-Мерси. Ябълката е наистина сладка. Ще се видим по-късно- запътих се към чина си.
-Чакай- викна Владимир- Как ти е името ?
-Силвия. -отвърнах и седнах на чина си.
Останалата част от часовете минаха скучно, но пък се запознах с доста хора и все едно, че съм ги познавала от години. Наистина тук се чуствах щастлива. Насреща ми видях Владимир.
-Силвия, аз ъм.. чудех се дали.. Виж довечера най-добрия ми приятел организира много як купон. Искаш ли да дойдеш.. със мен ? -не знам какво толкова се притесняваше. Беше толкова красив как да му откажа, аз и не исках.
-С удоволствие. Вземи ме в седем. Това е адреса ми.- казах и написах с химикалка на ръката му адреса и номера си.
О, Божеееее мой !!! Той ме покани на среща. О, не. Трябва спешно да ида до мола. Когато свършеха часовете. Хванах някаква Джесика от моя клас и отидохме към мола.
-Джес, трябва да си избера нещо сладко. Довечера съм на купон и то със Владимир. Не знам дали ...
-Владимир Дънкънс ?- попита с голямо учудване.
-Да, защо ?- попитах аз заинтригувана.
-Ами.. просто той е най-якото момче в даскало и никога не кани никой на среща. Но явно ти много си го впечатлила. -каза весело Джесика.
-Добре, добре. Стига приказки. Как изглеждам ?- попитах като излезнах от съблекалнята.
-Уау. Нямам думи. Трябва да купиш тези неща. -отговори ми Джес.
-Така и смятам да направя.- платих дрехите, сбогубах се с Джесика и се прибрах за да се приготвя. Бях си купила тъмно сини дънки, като шалвари и бежово-кафяв потник. Когато се прибрах се изкъпах, облякох се и започнах да се гримирвам. Сожих меки тонове. Реших да оставя косата си пусната. Сложих големи кафяви обеци и дървена гривна. Чу се звънеца. За миг замръзнах. После се огледах и реших, че съм невероятна.
Отворих вратата. Владимир седеше облече със дънки и бяла тениска.
-Изглеждаш страхотно- отбеляза той- Хайде,  красавице. Тази нощ ще бъда дълга.

Интересно е.

Да

Бан

Бааан