Моя милост.

Много, много ми хареса!

Харесва ми.
Можеше да опишеш по-дълбоко каква е била болката но..все пак, искам некст.

Ами, добре съм. А ти?  

Моят е Nokia c3 - qwerty клавиятура. Много съм доволна!

Имаш талант и го доказваш не за първи и втори път, Софи.
Великолепно е просто!..

Просто страхотно.

Някой човечец в тази пуста тема?

(wave)

Така, знам, че от мнооого (много) забравих за историята, та реших да пусна едно малко продължение, което бях написала отдавна. Ако има интерес - ще я продължа.

-Може и да няма в живота ти, но има нещо специално в теб. - тези думи стоплиха душата ми и побързах да покажа голямата си усмивка.
  НА СУТРИНТА:
  Вечерта мина прекрасно. Разказвахме забавни истории, като например как като малък е сменил шампоана на брат си с лепило или как когато Ник бе на 11 се изкъпа с мляко, заради мен.  Сподели ми и, че когато техните са се карали отново и отново, той винаги е идвал тук, за да гледа залеза. Дори и днес, когато е разтроен, ядосан или просто щастлив. След вечерята той ме изпрати до вратата. Колко мило..
  Вече бе около 8;00 и реших да се обадя на Ник, за да му разкажа.
-..и така, после ме изпрати до вратата.. - приключих разказа си за сбиването и за вечерята, докато си играех с розата от Майк. - Той знаеше доста за мен..Ник?
-Ъъ, да?
-Да си казвал нещо на Майк за мен?
-Може малко да съм се изпуснал за розите, залеза и къде тренираш..
-Добре, добре.. Наистина се интересува от мен.. - усмихнах се. - Ох, убодох се на розата.
-Да не се убодеш и с Майк, darling. Внимавай.. такива като него са бройкаджии.
-Но той е различен.. Не излизам с него заради парите му, имам достатъчно..а и ти винаги си насреща, нали? - завъртях очи. - Боже, държа се като 13-годишна, която е излязла на първа среща и бърза да разкаже всичко с подробности на най-добрата си приятелка.
-Тогава чакам първия ти път, darling. - усещах как сдържаше смеха си.
-Ниик! До тогава ще съм си сменила най-добрата си приятелка. - засмях се.
-Чакай малко.. каза му, че се изкъпах с мляко когато бях на 8 заради теб?!
-Да, и беше на 11. - засмях се отново. - Стига Ник, виждала съм те дори и с пелени.
-А аз теб гола..
-Ниик, тогава бяхме на 6 и бях по бански. Не преигравай, моля те.
-Господи, закъснявам за работа!
-Хаха, шефката ще ти изкара фотоапарата през носа..
-Да, особено като трябва да снимам нея..
-Какво?! Фотографът, ако това ще е последният ти работен ден, заключвам стаята за гости. - той се засмя.
-Добре, добре..ще ти плащам наем, хаха. Хайде, до по-късно..
-Чао, Ник. - усмихнах се.
  Приготвих се за работа набързо и излязох.
-Добро утро, Майк. - поздравих го, докато се качвах в асансьора.
-Добро и на теб. - отвърна той, докато аз слизах на втория етаж, а той продължи за по-горните етажи. Асансьорът бе стъклен и все още го виждах. Изведнъж извади от вътрешния си джоб лист, на който ясно разчитах, че пишеше „Да обядваме заедно?“.
-Да, да страхотно. -  прошепвах си и той явно ме разбра, защото се усмихна.  Това повдигна настроението ми.
  Днес бях затрупана с работа. Дори за малко да забравя за важно заседание.
   Влязох в залата.

Здравейте.

Няма да мога да играя с вас. Много ми бъгва, дори като е мой ред да нападам, сякаш "прескачат" реда ми, или поне аз не виждам въпроса и не мога да отговора. Написаното от чата ми го трие (не че ми трябва много, де) и сега ме вкара в някаква игра, Бог знае защо. Извинявам се.