Ужасът да бъдеш човек е, че хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било. Хората очакват материалното, но не и душевното. Търсят вината във всеки и най-рядко в себе си. Имат очаквания, без да са дали.Ужасът е в това, че хората вършат това, което искат, а не това, което трябва и ако всеки го прави, тогава по света ще цари пълен ужас, хаос. Хубаво е да бъдеш човек или поне това е моето мнение от всичко,  което съм преживяла до сега. Разбира се, винаги има падове, но и най-тъмната нощ е обречена на изгрева, така и след всяко падане следва нещо хубаво и най-вече крачка нагоре. Хубаво е, когато човек е истински щастлив, без никакви маски и игри, без лъжи, без лицемерие, без излишни театрални роли. Един даден човек, не всеки, разбира се, може да плаче от момент на щастие и тъга, радост и тревога. Та дори и тъгата е сладка, когато е истинска. Хората са различни, с различни чувства и мисли. Те ще забравят какво си им казал, ще забравят какво си направил за тях, но никога не ще забравят как си ги накарал да се почувстват. Всеки човек трябва да се научи да цени не само себе си, но и всичко около него, защото все някога ще дойде моментът, в който ти няма да бъдеш оценен, а просто ще останеш безразличен и отхвърлен. Човешкото щастие трае само до тогава, до когато човек умее да го цени. Да, гордо и искрено заявявам, чудо е да бъдеш човек, защото, ако не си човек, никога нямаше да почувстваш същите чувства, никога нямаше да изплачеш същите сълзи, никога нямаше да почувстваш същата любов и никога не би почувствал същото щастие, които преживяваш сега, докато си човек. Всеки един момент е неповторим и незаменим. Бъди искрен в мислите си, бъди чист в чувствата си и никога не съжалявай, че си тук, сега и точно на това място, защото никога нямаше да видиш, чуеш и почувстваш същите тези неща, които долавяш сега. Тогава не ти, а щастието ще преследва теб.

Лично мое есе - Симона Людмилова