Дзвер- бан
оф; умирам от скука.

Става.
  ?

После сънувах, че се дави и във мивката.  -бан

Добре е, то онова беше само сън.  -бан

Не.
(wave)  ?

Лешници .

Кога пристигнахме у тях всички от вчера си бяха тръгнали. Беш тихо и спокойно.
-Кога си идват родителите ти ?- попитах
-След три месеца. Невероятно, нали ?-отговори ми Али.
-Но как така са ви оставили толкова дълго сами ?-учудих се.
-Ами.. просто знаят, че сме отговорни. Знят, че правим купони и че всичко го държим "под контрол"- засмя се Алекса.
-Това е страхотно. -казах аз.
-Страхотно ?! Ти си тази, която живее сама. Знаеш ли какво означава това ? Пълна свобода. Хайде да хапнем нещо- предложи Али.
Отидохме в кужнята и започнахме да ядем от всичко. Имаше толкова много храна. След като се нахранихме, решихме да гледаме филм. Пуснахме си някаква драма, екшън. Разказваше се за един анемен убиеш, който спасява живота на малко момиче и момичето се влюбва в него и така нататък. Беше много интересен. По едно време телефона ми звънна. На екрана се изписа името на Владимир.
-Ало. -вдигнах.
-Силвия ? Къде, по дяволите,  си ? Цял ден те търся, няма те и вас. -каза притеснено Владимир.
-У Алекса съм. Къщата, в която беше купона е нейна. -обясних.
-И не можа да ми звъннеш за да ме уведомиш ? Звънах ти хиляди пъти. Как така не видя ? - развика се Владимир.
-Я, виж какво не ми дръж сметка. Нямаш право. -казах и затворих ядосано телефона.
-Сил,- обади се Али- трябва да ти призная нещо.

Тази част не ми хареса.

Капризен

Ми.. не знам.

Весело.