На китката.

На пъпа.

И двата.

Може.

Тази:

Следваща част. Приятно четене.

Саманта се взе в ръце след няколко часа. Отчаяно търсеше изход да се измъкне, но нямаше такъв, за жалост. Започваше да огладнява. Видя подноса с храна оставен на масата, имаше някакви сандвичи с топено сирене и риба тон.
Малко по-късно Кларк влезна в стаята, за да остави някакви книги и списания.
-Ето ти и дистанционното от телевизора. -каза й хладно той.
-Кларк, -започна Саманта- Съжелявам.
Но още не изрекла тези думи и той си беше отишъл. Саманта се зачуди какво го е принудило да върши тези неща у бе решена да разбере.
През останалата част от деня, никой не дойде при Саманта. Вече бе разбрала, че е сряда вечерта. Два дена, от както е тук.
Саманта взе душ, след това облече къса бледо розова рокля, в гардероба, който беше от ляво на леглото имаше всякакви тоалети. Остави русата си коса да се спуска свободно по раменете й. Бяха горещи дни, дори в стаята, в която имаше климатик беше горещо.
Саманта забеляза малък хладилник в единия край на стаята. Вътре имаше няколко бутилки алкохол, шоколад и плодове. Саманта изкара плодовете, седна на дивана и пусна телевизора.
Изведнъж, както сладко си похапваше влезе Кларк.
-Нещо против, ако се присъединя ? -попита той, взимайки си една ягода от купата с плодове.
-Виж,- започна Кларк. -може да не ти се вярва, но единствения свястен човек тук съм аз, никога няма да те нараня.
-Аха. -отговори Саманта. -И носиш пистолет, защото ... ?
-Защото съм задължен, Саманта.
-Защо го правиш ? -попита тя.
-Кое ?- учуди се Кларк.
-Защо работиш за Джери и правиш такива неща ? Нима не можеш да си намериш истинска работа като всички останали ?
-Аз не съм всички останали. -отговори Кларк. -А, и го правя заради малката ми сестричка.
-Какво й има ?- попита Саманта.
-Има рак, доброкачествен е. Може да св оправи, но лечението е много скъпо. Лекарствата й са по петнайсе хиляди и повече. Кой ще тръгне да ми дава по толкова, ако върша чиста работа ? -Кларк сведе тъжно глава.
-Съжелявам. -каза Саманта. -А, родителите ти ?
-Разведени са, сестра ми е при майка ми. Не тънем в беднотия, но тези пари не се печелят лесно иначе.
-Те знаят ли какво правиш ? -попита Саманта.
-Не, разбира се. Мислят, че работя в една компания. -отговори той.- Но как бих могъл да им кажа ? Та, сестра ми е зле, защо да ги товаря повече ?!
-О, Кларк. -каза Саманта и една сълза се стече по лицето й. -Толкова съжелявам за това, което казах преди. И аз бих го направила за братчето ми.
Саманта се приближи и го прегърна. Ароматът му я замая. Ухаеше толкова добре. Кларк се отскубна от прегръдката й. Погледна я в очите. Очите с толкова много болка. Сякъш нещо се промени и в двамата.
Кларк се наведе и вплете устни в нейните.

”We’re not angels. But do you know anyone that always does good things?
Everybody makes mistakes.After all,
we’re only humans that sin and wish to go to heaven.” - BK.
бан

Black Cherry
Ще се изкъпеш със ..

Здравейте, налага се да пускам частите през тази регистрация, защото ако сте забелязали съм с бан. Часта е тъпа, къса,  защото нямам никакви идеи. Приятно четене.

Качих се в стаята ни първа. Облякох специаното бельо, което майка ми настоя на сложа. Сресах косата си и сложих малко парфюм. Просто този път беше различно. Бельото всъщност представляваше черен корсет с дантела и оскъдни прашки.
-Дори с бельото на баба ми би изглеждала секси. -каза Карлос, одкато се оглеждах в огледалото. - Виж, Шивон ако не искаш няма да го правим. Не искам да те притискам.
Само, че искаше да бъде с мен виждах го. Видях как се приближи и ме целуна нежно по рамото, обърнах се и устните ни образуваха страстна целувка. Свалих блузата му, само след броени секунди всичките ни дрехи вече бяха на пода. Тялата ни се сляха в едно. И за първи път ми хареваше. За първи път изпитах удоволствие.
Цяла нощ не спахме. Преживяването беше толкова приятно, аз не исках да признавам пред себе си, но започвах да изпитвам чуства. Харесвах го. Първия ми брак, в който съпруга ми ми допада поне малко.
Лек вятър погъделичка тялото ми. Разтърках очи. Карлос беше отворил прозореца. Споменът от миналата нощ ме застигна. Беше вълшебна нощ.
Никога преди не бях изпитвала такива чуства към съпруга ми, но щяха ли да се задържат за дълго ?

Хубаво е.

Ох, много ми е интересно.
Още ?

Ето още, както обещах. Приятно четене.

-Хехе, взела е очите на баща си. Сини, красиви и измамни. -засмя се непознатия мъж.
Няколко минути преди това Саманта се бе събудила от смеха му и сега гледаше объркано. Стана от леглото и попита:
-Кой сте вие ?
-Джери. Съдружник на баща ти, красива Саманта. Приятно ми е .-каза и отново се засмя. Беше пълен и плешив. Облечен в черен костюм. Очите му бяха зелени и малки.
-Какво искате от него ? Оставете го на мира, както и мен. -каза Саманта
-А, не не. Нещата не са толкова лесни. -каза той- Голяма е красавица, нали Саймън ?-каза шишкото като се обърка към едно момче, седящо на дивана. Беше на възраста на Саманта, слабо, с бадемени очи и големи устни.
-Да, шефе, красавица е.- отговори той безразлично и продължи да запя телевизора, който дори не беше включен. Какъв глупак, помисли си Саманта.
-Какво искате от мен ? -попита тя.
-Да се обадиш на баща си.-каза Джери, подавайкителефон на Саманта.
-Кажи му колко много искаш да се прибереш вкъщи.- засмя се Джери.
Саманта сложи телефона до ухото си. Чу се свободно няколко пъти, след това дрезгавия глас на баща й отговори.
-Джери, какво искаш ?
-Говори. -каза Джери оформяйки думата само с устни.
-Тате. -каза Саманта. Очите й се насълзиха, сърцето й отново затупа лудешки.
-Скъпа ? Саманта, как си, къде си, ще го убия ! Ще го убия !- закрещя баща й.
-Тате, моля те. Недей. Моля те...
-Стига толкова. -засмя се Джери и взе телефона. -Е, Стефан какво ще правим сега ? Аз имам нещо твое и ти нещо мое.
Последва мълчание.
-Не, няма да стане.- каза Джери.
Последва още една пауза, след което той затвори.
-Хайде, Саймън. -каза той и излезна.
Саманта остана с часове свита в ъгъла и плачейки.