Пиша с една стара любов, ти?

Каква ирония само...

(wave) 

За какво се притесняваш?
Аз тъкмо си взех вана и сега ще гледам Аз обичам България.

(wave) жо

Още няколко епизода и свършвам сезона на Клюкарката.

Ааааааа, добре веееееее.

Иве, Пете.   Какво правите?

Съжалявам, че вчера не пуснах, част, но стана много късно и се отказах.
35 част.

Остатъкът от деня мина доста скучно.След като се прибрах, Раян вече бе станал.Минавайки покрай него бе сякаш минавах покрай непознат.Погледите ни се срещнаха за секунда...беше студено.Преминах и се качих в стаята на втория.През следващите няколко часа правих вечеря за мен и за него, но очевидно той имаше друго на ум.Беше се разположил на дивана във всекидневната и бе обграден от пакети с чипсове.
- Явно ще готвя само за един. -Промърморих тихо аз, за да не ме чуе.Когато картофите, които приготвях, се нуждаеха от още 15-20 минути варене, се възползвах и влязох да се изкъпя.Отмих цялата миризма, която бях събрала, докато готвех, и излязох.Обух си разкъсани дънки, които бяха в тъмно син цвят и къси, а за горница облякох тениска с хоризонтални райета в бяло и синьо.Беше дълга и леко широка. - О, нямаме масло. -Сетих се аз, докато сресвах мократа си коса. - Набързо ще изтичам да купя. -Пръснах се с парфюм, слязох долу, обух си кафеви платненки, взех си портомонето и излязох.Тъкмо беше започнало да се смрачава, но хората не се плашеха от това.Продължаваха да се разхождат по центъра, да играят табла и да пълнят пейките.Тъкмо излизах от магазина, след като вече бях купила масло, и видях Майкъл да се опитва да си запали цигарата. - Оу...и ако това не е момчето с дивана. -Казах аз, повдигнах дясната си вежда и леко се приближих.
- И това ако не е момичето с омлета. -Отвърна той и изкара дима от цигарата си.Двамата се засмяхме, аз сведох глава, прокарах пръсти през косата си и отново се изправих. - Как са нещата с Раян? -Погледът ми и цялото ми държание се промениха, когато чух името му.
- ...Не са розови, изобщо не сме говорили. -Майкъл дръпна от цигарата си и се усмихна.
- Хайде.
- ...Какво "хайде"? -Не разбирах.
- Ще те накарам да се развеселиш.
- Да...не мисля, че това е възможно...
- Готова ли си за втория си урок по живеене?
- Какво си намислил? -Попитах аз и се усмихнах.
- Ще видиш. -Двамата се засмяхме и тръгнахме в незнайна за мен посока.

----------------------------------------------------------------------

- Къде отиваме? -Попитах аз и се засмях. - Вървим от колко?!...20 минути и още не сме пристигнали.
- Е... вече пристигнахме.
- О, прекрасна къща. -Бяхме се спрели пред една къща за чудо и приказ, на два етажа в кафеви, оранжеви и жълти цветове.Имаше обширна тераса, а градината беше толкова цветна.Прекрасна гледка. - Наистина е чудесна, но не разбирам какво правим тук.
- Вътре има батут...Първа стъпка-влизаме, втора стъпка-забавляваме се.
- О, не, не, не, не, не.Няма да влизам с взлом, Майкъл.Сериозна съм.Нито пък ти трябва да влизаш.Ами ако някой ни види и се обади на полиция?
- Ами, ако никой не ни види и се забавляваме жестоко?!Спри и се наслади на момента... -Майкъл ми подаде ръка и след няколко дълги секунди се съгласих.Той прескочи оградата, а след това помогна и на мен.След като заобиколихме и навлязохме в задния двор, видяхме огромния батут. - Време е за забавление. -Двамата се качихме и започнахме да скачаме.
- Ооо, невероятно е. -Казах задъхано аз, докато отскачах. - Когато...когато подскоча сякаш...мога да пипна звездите.
- Няма невъзможни неща, Елизабет. -Отвърна Майкъл и двамата легнахме, понеже бяхме много изморени, но в един момент...
- Това полицейски сирени ли са? -Попитах стреснато аз.Както си лежахме, прекрасната тишина беше прорязана от далечен звук на сирени.
- ...Май да. -Обърнах се към Майкъл и двамата се спогледахме. - Бягай! -Извика той и хукнахме.Излязохме в предния двор, помогна ми да мина през оградата, после самия той прескочи и побягнахме.
- Нали собствениците ги нямаше? -Попитах задъхано, докато тичахме.
- Явно съседите са ни видели да влизаме и са се обадили. -След около десет минути бягане най-после им се измъкнахме. - Е, официално мога да кажа, че вземаш и този урок с 6. -Каза Майкъл, след като се спряхме в една уличка.
- Влизане с взлом и бягане от полицията...даже съм за 6+. -Казах аз и двамата се засмяхме.Погледите ни се срещнаха и двамата застихнахме.
- Казах ти, че ще те науча да живееш. -Усмихнах се и се приближих доста близо до него.
- ...Чао, Майкъл. -Отново се усмихнах, целунах го по бузата и си тръгнах.Това определено беше невероятна нощ.

някой?

Ооо, във фейса е една друга версия, на тела е по-яка.

Питайте и мен и мен. http://ask.fm/sunlightr